Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2010 15:37 - Пътища на свободата
Автор: nav Категория: Забавление   
Прочетен: 8524 Коментари: 13 Гласове:
12

Последна промяна: 21.05.2018 00:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Една вечер ми се обажда бат Васото и след обичайната увертюра от пародийни чалга ритми, див кикот и тържествено съобщаване на новия ми прякор (той ми измисля по един всеки път), ми вика, ‘бат Ванкааа, айде да ходим в Канкун.’ ‘Айде,’ викам му и аз в слушалката. И след три дни сме там заедно с още двама олимпийци по надпиване, а именно бат Трой и Станчо. Петзвезден хотел, бял карибски пясък и море като от картичка. Лежим на плажа край басейна край бара и унищожаваме труда на няколко бърбън производители. Измислили сме план, чрез който да избегнем алкохолното отравяне и превръщането на петдневната екскурзия в бяло петно – един ден пиене и лежачка в хотела, един обикаляне по ривиерата на Маите (Чичен Ица и сие пирамиди) – така че след всеки ден алкохолна фиеста да имаме почивка. То да идеш на all inclusive си е цяло предизвикателство, защото изкушението да изпиеш бутилка Джак за деня е огромно. Но пък ние, калени в множество неравни битки, успяваме да поддържаме едно ниво на опиянение някъде на ръба между първата и втората фаза от загадката на Сфинкса.*

Още преди да сме изпаднали съвсем в безтегловност, далновидно се запознаваме с две американки и една ел салвадорка край басейна. В последствие се оказва, че последните две са американка от елсалвадорски произход, но подобни лапсуси стават често при наличието на толкоз алкохол. Бат Трой си мята белтъци с истинската американка (в случая жълтъци с червен зародиш вътре, поради градуса). Тя милата обяснява как преподавала кларинет и саксофон в унито на Сан Фран, което неговият напит мозък веднага превежда на кавали и дудуци в хотелската стая. Плацикат се до нас в моренцето, където бат Трой като похотлив Нептун й пуска колкото ръце намери, при което тя му казва с непорочна тържественост, ‘Що не дойдеш с мен в джакузито.’ Аз и Васото казваме ‘Да’ преди още Трой да продума и сме там. Сядаме и тя слага краката му върху циците си. Някакви американци се изнасят масово с възмутено пръхтене. От друга страна нашта повлачва крак и две бразилки гушват Станчо с обяснения колко е сладък.

Около мен настава олимпийско млящене. После отиваме на бара, където се случва епично обарване. Американката е с къса рокля, която дава на късо мозъка на околните, особено поради факта, че е без бельо. Пием на осем гласа, които стават седем, щото Васко някак е успял да се сублимира от будно състояние в безсъзнателен сън без обичайния преход между тях (крайно нетипично и възмутително от негова страна). Бразилките се бутат между сливиците на Станьо. Елсалвадорската американка пък се опитва да залее с цунами от цици мъжете на дансинга.

Та пием си ние, и то чичо Джим, щото на по-любимия ни чичо Джак сме му изпили наличностите и в двата бара, и се хилим с още няколко англофъфлещи пияндури наоколос. По едно време гледам американката е бръканала в гащите на бат Трой, и то с две ръце, все едно ще вади картофи. Да не остане по-назад, Трой бърка и той, в нея, поради липса на гащи. Васото (който някак е възкръснал) е подивял от радост и снима сценката с апаратите на околните (които грабва от масите). При наличието на отборен дух, може да се сглоби задоволително порно, като се има предвид, че полата на американката й гравитира към кръста. Но нали алкохолът прави чудеса с хората, та никой не е особено възмутен. Един немец и един канадец дори получават сатори и се прегръщат с новоосъзната хомосексуалност. До мен пък седи шотландец, който е превърнал фразата ‘fuck off’ в идиом, заместител на повечето словосъчетания в английския и я изревава на всеки трийсет секунди с див екстаз и покъртителен шотландски акцент (нещо като фук уооф), достоен за описание в роман (и достойно описан от Тери Пратчет в The Wee Free Man).

Въобще, пачангата е пълна. Но винаги има още накъде. Трой и тя се отвличат взаимно на един шезлонг край басейна. Тя си запретва роклята докъм врата и натиска главата му между краката си. Млященето продължава в друга гама, необезпокоявано от минаващите наоколо хора. Станчик пък се качва в стаята с бразилките, където започва секс, прекъсван само от спорадично повръщане. Да живее алкохола, успяващ да изтрие хиляди години еволюция и да превърне човека в животно. Всички се връщат край бара като по сигнал. Трой само по гащи, и то слипове. При което един мачо нюйоркски пожарникар, целия в татуирани мускули и разкопчана риза, го гледа втрещено и заеква възмутено-умолително, ‘Ама ти . . . не може така . . .  сложи си нещо отгоре.’ Виждаме хомофобския му страх и започваме да се смеем неистово на спукания му балон.

По някое време се качваме по стаите, където аз и Васото започваме да се упражняваме в припадналост. В съседната Трой е пришпорил американката, от което тя стене в три октави (нали е музикант).

Край Босфора шум се вдига, лъскат саби . . . и то с такава сила че Босфорът, в случая Васко, се пробужда и пита къде сме. Представям си го как, ако можеше да ходи и говори (което в случая е отвъд неговите възможности), щеше да скочи на крака, да иде при тях и да пляска Трой по задника, викайки, ‘Давай Траянче!’ Това той го е правил и ще го прави пак.

В следващите дни пием, обикаляме по разни културки, цамбуркаме се из лазура, пием и разбиваме всички социални порядки. Двете бразилки абсолютно нямат спирачки – искат пръст в задника, докато сме в басейна, пушат и си говорят, докато Станчо е заврял зурла между краката на едната на терасата.

Опиянени сме къде от бърбъна, къде от пълната освободеност от околните и техните мнения, очаквания, представи и други сталактити. Подобна свобода от статуквото е толкова рядка, че наистина си прекарваме чудесно – емоционално и философски.

На четвъртия ден Васото скача с троен тулуп в басейна, което на пияна глава води до ожулени в дъното нос, чело и рамо. Това с нищо не намалява ентусиазма му. Продължава да е навсякъде и на два гласа едновременно. Американците го питат как е пострадал, а той с гробовна сериозност обяснява, че току-що се е завърнал от Ирак.

Елсалвадорската американка малко не се вписва в картинката, къде поради прекомерен обем, къде поради твърде консервативния си характер. Въпреки това към последния ден така се напива и налита на Васото, че ако после помни нещо, със сигурност би изпаднала в криза на идентичността.

Идва моментът да си тръгваме (девойките остават още ден) и сме всичките в нашата стая (доколкото можем да броим пияната елсалвадорка). Стан и едната бразилка се въргалят из кревата, при което тя го приканва да й го мушне за последно. Васото, този път без дислексия и счупен вестибуларен апарат, рипа въодушевен и започва да подскача като клакьорка, викайки възторжено, ‘Давай Станче.’ Даже му смъква гащите както си лежи върху нея. Той обаче спек, щот не е пил достатъчно, а и не е спал от пет нощи, та не успява да реагира соматично (демек да превърне курнишона в краставица). Прощаваме се с мацките и с другарите отлитаме на север.

До мен жената на Сашо (която не ни познава) ни гледа с осъдителен потрес, защото всъщност сме в кафенето на Станчо в София и разказваме тази история на няколко авери. Чувам я как си казва на ум, ‘Брей, че простаци,’ при което на мен ми става жал към тоталното й неразбиране. Как сега да й кажа, че всъщност не е нужно човек да е простак, за да прави подобни неща. Че те могат да символизират философски принципи отвъд телесното, че понякога са нужният катализатор на вътрешна промяна. Винаги ме е уморявала тази човешка глупост, изразена в повърхностно съдене и категоризиране. Съдене без отчитане на контекста и преценка на човека в дълбочина. Американката на Трой, например, е жена, съчетаваща буден ум, музикален талант и социална агажираност с освободеност от оковите на псевдо морала. Отдадена е на свиренето и преподаването, а канкунското й поведение всъщност е преекспониран израз на масово подтисканата сексуалност в американското общество и псевдо пуританското му лицемерие.

Естествена нужда на всеки човек е да излиза от рамките на социалните роли. Древните са го знаели добре и са си организирали Елевсински мистерии. Какво по-хубаво от това да надрастваме себе си, да ставаме друг (че дори и простак), поне за момент. Това носи обновление, страничен поглед, нови опитности. И както винаги се връщаме към принципа, че не е важно какво правиш, а как и защо го правиш. Едно и също поведение може да е продиктувано от морално разложение, от емоционална стагнация, от протест срещу гнилостта на порядките и дори от духовна просветленост.

На всичкото отгоре жената на Сашо е неволен свидетел на един типично мъжки разговор (от типа породил думата BullShit*), където преувеличението и цветистите изрази са неизменна част от разказването. Ако бях предал историята по-обективно, тоест, че най-хубавото в Канкун за мен бяха културните забележителности, срещата с Маите, усещането за свобода и разговорите с бразилките (за гео-термална енергия, Боса Нова и проблемите в Амазония), щях да отегча слушателите до смърт. Но какво да се прави, не може да се угоди на всички. Затова оттук нататък, освен разделно хранене, ще прилагам и разделно разказване.

* Кое е това животно, което сутрин ходи на четири крака, на обед на два, а вечер на три.

 

* Най-точният превод на идиома Bullshit е ‘празни приказки с елемент на преувеличение’, типични за мъжките разговори (от bull – бик и shit - лайно). Виж забавно-философската книга на принстънския професор Хари Франкфурт ‘On Bullshit’ за подробни разяснения на етимологията на думата. 

Ето и малко снимки, начело с бат Васо, онождащ хавлия, която е взел за зайче.


image

image

image

image


image

image

image





Гласувай:
12



1. eleni - хохоххоохоххохоххохоххохоххо
21.07.2010 22:38
как да не те обича човек:))))))))))))))
цитирай
2. nav - йей
21.07.2010 22:57
Особено веднъж пробвала от гореописаното :))))))
цитирай
3. анонимен - смазващ текст ; )
23.07.2010 02:16
смазващ текст ; )
цитирай
4. анонимен - Ей, няма да пораснеш... :)
23.07.2010 07:32
...но пък и в това ти е Чара! ;)
цитирай
5. nav - Oоо
23.07.2010 15:04
Ся на ръст ли ш'се обиждаме, а, а? Не е въпросът просто да пораснеш, а да можеш да се смаляваш, когато си поискаш. А аз умея, оле, оле. И в това ми е чарът ))) Иначе от всичките сериозности с които се занимавам, ще придобия покъртително брадатия вид и постен поглед на типчето от предния постинг.

цитирай
6. nav - анонимен 3
23.07.2010 16:58
Важното е настроение да има, щото без него и най-дълбокомислените неща не струват. Наздраве :)
цитирай
7. sexsi - давай ванка
25.07.2010 22:03
Добре, че бе последната снимка, че да не дойда те прегледам с предварителна диагноза ,,непоправим мечтател". И в БГ има девойки, които в живота са моногамни, романтични, концентрирани върху свиренето и преподаването. Пак е лято!
цитирай
8. анонимен - Sveti
31.07.2010 20:54
А тази третата снимка отгоре надолу, от къде точно е?
Много хубави снимки и свеж разказ :)
цитирай
9. eliza - Здрасти, чета те и мислите ми се реят ...
11.08.2010 23:37
Здрасти, чета те и мислите ми се реят в посока - какво ако живеехме в едно общество, където моралът е само въпрос на избор а не на осъждане и одумване...
Относно секса, ол инклузива и всичко останало, което пишеш, бих ти казала само едно - не заспивай, но няма да го направя.
Защото може би твоето "навътре и нагоре" към свободата, минава и през женския анус. :)

Сърдечни поздрави!
цитирай
10. nav - :))
14.08.2010 21:14
sexsi - аз съм си мечтател, нежелаещ да бъде променян. Ха дано наистина има и в бг такива девойки, че последно време не ги срещам и страдам от недостиг на качествена сексуална енергия.

Sveti - снимката е от един естествен кладенец дълбок сто метра, от които водата е 50. Поздрави :)

eliza - заспиването не е в какво правим, а в как го правим. Да живее обществото със съзнателно изграден морал. Оле :)
цитирай
11. анонимен - Sveti
16.08.2010 00:27
Хех, мерси за отговра:) Много готино изглежда, определено. Поздрави back :)
цитирай
12. анонимен - С известно закъснение прочетох ...
19.12.2010 10:01
С известно закъснение прочетох забележително интересния Ви разказ, по нещо ми напомня за моя някогашен живот, в който си позволявах да изляза от социалната си роля на добро момиче и примерна съпруга..
Правето го от време на време или по всяко време навътре и нагоре или както дойде
Весела Коледа
цитирай
13. nav - :)
13.01.2011 23:55
Е, дано и в сегашния ви живот се случват подобности. За мен примерната съпруга е онази, която знае кога и как да нарушава социалните норми. Иначе би била твърде скучна, за да е примерна :))
Поздрави и ЧНГ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357962
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031