Стара смъртност: Как превратът от корона измъчва възрастните хора и всички

останали Майкъл Лешър

Искам да съобщя за престъпление.

Ето фактите:

Преди около година моята 85-годишна майка беше отвлечена от банда шарлатани и отвлечена в Коронавирус Невърленд - откъдето, по указание на нейните похитители, оттогава тя изплашено телефонира на мен и други роднини.

Какво каза тя, ще попитате? Е, в едно от първите обаждания тя ме предупреди, че никога не трябва да внасям обувките си в апартамента си. Ако го направя, според нейните похитители, ще се случи нещо ужасно - на мен, ако не и на нея.

Тя също така ме предупреди да не нося дрехите си в апартамента, след като съм бил изложен на външния свят. Вместо това трябваше да се къпя и преобличам след всяка разходка или пазаруване. Освен това похитителите настояха, че трябва да дезинфекцирам всички стени и подове на апартамента си поне веднъж на ден. (Не казах на майка си, че рафтовете на аптеките и супермаркетите на практика бяха оголени от почистващи течности в онези дни, тъй като паническите купувачи грабваха всичко, което могат да носят за ежедневни оргии на стерилизация. Очевидно тя не беше единствената жертва на отвличане. )

Що се отнася до ръцете ми - е, те трябваше да се търкат внимателно на всеки няколко часа, без значение колко мехури вече може да са от ден, прекаран в сапуниране, душ, дезинфекция, почистване, шампоане и стерилизация на всичко, което се вижда, с какъвто и да е коктейл от дезинфектанти похитители й бяха казали за предишната вечер.

Всичко това беше гарнирано със заплаха: ако майка ми и семейството й не се подчиниха на всички заповеди на похитителите, колкото и абсурдни да бяха, никога повече няма да я видим.

Това беше преди година.

Сега нещата са още по-лоши.

Наскоро похитителите на майка ми са я тормозили да се подложи на инжектирането на експериментално лекарство, за което производителят не носи отговорност, за което няма абсолютно никаква медицинска необходимост и което нашето правителство отказва да подложи на същия режим на тестване, който се прилага за контрацептивните хапчета или рутинни антибиотици.

Това е престъплението. Сега, не може ли някой да бъде наказан за това?

Да, знам, че майка ми не е единствената, която е измъчвана - простете ми, ако изглежда минимизирам обхвата на преврата, нарушаващ правата и унищожаващ обществото, който злоупотребява с всички нас.

Но има известна справедливост при отделянето на престъплението, извършено срещу майка ми. Нали любителите на заключването не са я отделили вече, превръщайки безвредните възрастни хора в основни цели на своите токсични благодеяния?

Колкото и да е лоша цялата коронавирусна шарада, трудно е да се намери паралел на огромната извратеност на злоупотребата на пропагандистите с възрастните хора. „Експертите“ никога не са по-самоправни, отколкото когато ни гърмят, че най-малкото отклонение от техните нови нормални предписания е равносилно на избиване на нашите старейшини. Но никой никога не се е отнасял към старите с по-цинична жестокост или с по-малко оправдания.

Помислете за заглавието на статия, публикувана от един равин Шай, държан в Атлантическия океан - един от най-безпощадните доставчици на пропагандата на коронавируса - преди година:

Зашеметяващата, безсърдечна жестокост към възрастните хора. "

Когато за пръв път видях тези думи, си помислих, че редакторите на Атлантическия океан внезапно са прозрели светлината и са искали техните читатели да знаят за злините на суровите затворнически домове, наскоро разпоредени от губернатори, превърнали се в диктатори в държави като Ню Йорк и Ню Джърси.

Но не. В Атлантическия океан се само демонстрират злобен проповед от равина за някои неприятни хора - Тръмп поддръжници или подобни unworthies, предполагам - кой, той е казал, твърдейки, че са били COVID19 всъщност не е толкова лошо, ако го е убил само стари хора, които след всички и без това щяха да умрат скоро.

Не знам за истински хора, които са казвали такива неща - не че фактите биха имали значение за Атлантическия океан . Това, което знам - и това, което рабинът на Атлантическия океан никога не е споменавал - е, че служители като губернатора Андрю Куомо, под аплодисментите на пропагандистите, принуждаваха възрастни хора в претъпкани домове за възрастни хора, където бяха изолирани от приятели и роднини, им беше забранено да напускат , казаха, че са заобиколени от смъртоносна болест, от която не могат да избягат, иначе или пренебрегвани, или „помогнати“ от ужасени служители, облечени в скафандри - гротескен сценарий, който може само да добави към чувството им за опасност и безнадеждност.

Не е изненадващо, че много от тези затворници умряха.

Сега това е жестокост.

Все още чувам истории за хора, на които не им е било позволено да посещават възрастни роднини от месеци наред; много от нас имат приятели или познати, които са били възпрепятствани да се сбогуват с умиращ приятел или братовчед, баба или дядо или чичо. В днешно време това се приема почти за даденост.

Някои от историите, които чувам, са още по-лоши. Един мъж съобщава, че на възрастната му майка, пациент миналата пролет в претъпкана болница в Ню Йорк, няма да се лекува инфекцията с COVID19 като въпрос на „болнична политика“, тъй като е подписала заповед „не реанимирайте“: болничният персонал не е знаел как да лекува COVID19, каза му медицинска сестра, те третираха нейното заболяване като неизлечимо.

С други думи, те биха оставили възрастната жена да умре, дори ако вярваха, че даването на кислород може да й спаси живота.

Политика като тази - ако наистина съществуваше - нарушаваше закона на Ню Йорк. И когато пропагандистите посочват високата смъртност в тези болници в Ню Йорк през март и април като „доказателство“ за опасностите от коронавируса, мога само да се чудя колко от пациентите, които имат предвид, са били убити не от инфекция, а от медицинска грешка.

А какво да кажем за докладите - този път не от роднини на пациенти, а от медицински специалист с опит от първа ръка - че друга „болнична политика“ в Ню Йорк включва прекомерна употреба на вентилатори , вероятно водеща до увреждане на белите дробове на пациентите и вероятно ускоряване на тяхното смъртни случаи?

Пропагандистите никога не споменават това; такива неща също се приемат за даденост.

И тези хора имат нервите да се оплакват от „жестокост към възрастните хора“? Ако питате мен, те би трябвало да водят уроци по темата.

Пак ще го кажа: Знам, че и много по-млади хора са измъчвани. Ако искате доказателства за това колко всъщност са лошите неща - и от устата на коня - погледнете този садистичен излив в броя на Атлантическия океан от 4 февруари, от жена, която е гледала как мъжът й страда :

Около 2 часа през нощта в четвъртък сутринта се събудих, за да видя мъжа ми да трепери до мен. В продължение на часове той се мяташе в леглото, изтощен, но неспособен да заспи, кърмеше студени тръпки, треска и агонизиращо болна лява ръка. Зъбите му тракаха. Челото му беше на лунички от пот.

Предупредителна история за опустошенията на „смъртоносния вирус“? Ето какво би било, ако бедният човек имаше положителен тест за COVID19 шест месеца по-рано. Но сега мъките на съпруга й са подсказката за наводнение на радостна пропаганда:

[A] s Легнах до него, притискайки одеяло след одеяло около ръцете му, почувствах огромно облекчение. Цялата тази мизерия беше знак, че имунните клетки в тялото му са били разкъсани от втория изстрел на ваксина срещу COVID-19 и са на път да го предпазят от бъдеща болест.

Ах, невинността на идеологическата чистота! За Атлантическия апарат „мизерията“ на съпруга й означаваше „огромно чувство на облекчение“, точно както изгорена жива в бомбардирана сграда през 1941 г., член на Британската комунистическа партия, за да благослови Джо Сталин ( както беше споменато години по-късно от нейния приятел Теди Прагър ):

Краката ми, изкрещя тя, изгаря краката ми, а аз продължавах да кълча гредата [която я заклещи], но нищо не помръдна. Горкият Фреди ... Не е добре, сега тя плачеше, аз съм готов. И тогава, докато плаках от отчаяние и дим, прекалено изтощена, за да вдигам брадвата повече, тя извика: Да живее партията, да живее Сталин ... Да живее Сталин, извика и довиждане момчета, сбогом Теди.

Не е ли хубаво да се знае, че индоктринацията все още работи? Да живее Pfizer! Да живеят експериментални лекарства и човешки морски свинчета! Ура за Джо Байдън! На кого му пука какво се случва със съпруга ми, стига корпоративните шефове и маски-маниаци и ентусиасти от полицейската държава да получат всичко, което искат?

Така че да, всеки детайл от този зловещ фарс е грозен. Но любителите на заключването винаги са твърдели, че са водени от особена грижа за възрастните. И затова е особено отвратително да ги гледаш как лъжат стари дами, за да ги накара да се подлагат на опасни наркотици, след като ги тероризират за солидна година с измислици, предназначени да ги оставят по-уязвими към следващия кръг на измами.

И нека не се каним на думи: измамата е правилното име за това, което са направили с майка ми (и толкова много други). Доказателствата за данните за смъртността от всички причини в САЩ (и другаде) показват достатъчно ясно, че COVID19 не е оказал значително въздействие върху смъртността в медицината , поне от миналото лято.

На всичкото отгоре проучване, проведено от няколко престижни учени , председателствано от оценения Джон Йоанидис, наскоро стигна до заключението, че драстичните блокировки, наложени през 2020 г., не спират разпространението на вируса по-добре от много по-меките мерки. Няма спешен случай на COVID19 - и ако изобщо е имало, което е съмнително, истеричният официален отговор донесе повече вреда, отколкото полза .

И все пак по-голямата част от Съединените щати все още изнемогват - незаконно - под квазидиктаторско управление, с отстъпчивост на основните медии, които очевидно никога не са смятали, че на обикновените хора трябва да им бъде позволено да контролират собствения си живот. Един от резултатите от този преврат (единствената точна дума за него) бяха изборите на Джо Байдън и Камала Харис, създадени в значителна степен чрез нечестно докладване на COVID19 и стимулирани от процедурите за гласуване по пощата, които почти сигурно нямаше да бъдат одобрени от законодателни процеси, изисквани от съответните държавни конституции.

Но не очаквайте никакво възмущение от тази политическа хитрост от хората, които редовно осъждат нелибералното правителство на места като Китай или Венецуела. Представителната демокрация беше до голяма степен отхвърлена в САЩ преди година, така че просто няма значение, че системата за гласуване на президента беше незаконно променена, за да се насърчи демократична победа - точно както няма значение, че основните медии породиха порой от безполезни твърдения за „неправилното боравене“ с вируса на Тръмп, за да накарат избирателите да го обвинят за 200 000 смъртни случая, докато гласуват.

Споменете тези факти и вие сте „теоретик на конспирацията“. Преструвайте се, че не ги познавате и вие „следвате науката“.

И какво, ако случайно се грижите за благосъстоянието на възрастни хора - или на деца, чиято уязвимост винаги е трябвало да им дава право на специално внимание? Е, ако вземете подсказките си от пропагандата на коронавируса, има само един правилен начин за лечение на двете групи: цинично ги експлоатирайте, за да разпространите страха порно възможно най-дебело.

Да разгледаме например странна януарска „новина“, в която децата в Калифорния са описани, като се извиняват със сълзи на своите баби и дядовци, тъй като последните са починали, твърди се, от COVID19, в извънболнични стаи.

„Експертите“ и репортерът просто знаеха, че децата трябва да са заразили старейшините си, след като са присъствали на Деня на благодарността или коледното парти. Вярно е, че има малко реални доказателства, че децата функционират като заразни носители на COVID19, да не говорим, че някой действително е предал инфекцията на възрастен роднина. Но защо фактите да пречат на жестокостта? Децата трябваше да си научат урок: да се насладиш на невинно празник означаваше да убиеш баба.

Никой в ​​масовите медии не оспори този циничен садизъм, доколкото знам - точно както никой не оспори твърденията на калифорнийските „здравни“ служители през същия период, че държавата преживява жертви от COVID19 от над 400 на ден. (Всъщност за седмицата, приключваща на 9 януари, предполагаемите дневни жертви за държавата са нараснали близо до 500.)

Но дали това беше вярно?

Според данните за смъртността от всички причини, показани на уебсайта на CDC, през седмиците, завършващи на 2 януари и 9 януари, в Калифорния има общо 8 958 смъртни случая, в сравнение с общо 11 761 смъртни случая за същия период година по-рано, преди е обявена „пандемия“.

С други думи, през същия период, когато калифорнийските „експерти“ крещят около 400-500 допълнителни смъртни случая всеки ден от болест, която вероятно не убива никого през предходния януари, общият брой на смъртните случаи всъщност намалява със среден процент от 200 на ден в сравнение със същия период година по-рано.

За да се твърди, смъртни случаи на коронавирус квадратен Калифорния с тези факти, ние вероятно ще трябва да предположим, че сърдечно-съдови заболявания, рак, смъртните случаи по пътищата, диабет и т.н. всички бяха толкова драстично намалени в Калифорния, че ежедневната им жертвите от намален с повече от 600 на ден , тъй като на предходната година.

Да, чудеса се случват, както ни напомни Форест Гъмп. Но по-разумното тълкуване е, че историята на ужасите на COVID19, калифорнийските „здравни“ служители, които ни казваха през януари, беше измислица, направена от жонглиране с числа. Което е почти цялата история на „смъртоносната чума“ от самото начало - комбинация от тревожни и ненаучни „прогнози“, ненадеждни и прекалено използвани тестове, произволни диагнози, насърчаване на страха и политически обусловена причина за смъртта класификации, които след това бяха раздути до истерия от жадни за власт политици и отстъпчива „новина“ медия, да не говорим за корпоративни бегемоти, които спечелиха от паниката.

Затова се връщам при майка си - вече 86-годишна - и нейното психологическо отвличане от куп измами и търговци на порно страх, преструващи се на „експерти“. Тъй като никой в ​​положение на власт няма да помогне, какво мога да направя за нея?

Е, едно нещо, което не мога да направя, е да мълча.

Нашата страна - нейната и моята - е разкъсана от мерки, за които обществеността и нейните избрани представители никога не са имали право да обсъждат, камо ли да одобряват. Може би не мога да убедя майка си, че я лъжат. Но поне аз не трябва да се лъжа. Може би, един от тези дни, нещо, което казвам, ще й помогне - или ако не тя, то майката на някой друг, който е попаднал в лапите на същите похитители.

Мога ли да запазя принципите на гражданските права в епоха, когато самото понятие за свобода се подиграва от заглавията на всеки „либерален“ вестник на Запад? Не знам. Но мога да направя всичко възможно да гарантирам, че това няма да се случи с моето съгласие, че няма да бъда съучастник в собствената си виктимизация - или на майка ми.

И съм уверен в едно: че когато съм на 86 години, няма да казвам на внуците си, че когато чиповете бяха изпуснати, бях прекалено зает да си мия ръцете и да се отправям към всяка команда на полицейската държава, за да се обявя против унищожаване на всичко, в което вярвам.

Престъпленията срещу всички нас могат да продължат. Няма да допринеса за тях.

Майкъл Лешър е автор, поет и адвокат, чиято правна дейност е посветена най-вече на проблеми, свързани с домашното насилие и сексуалното насилие над деца. Последната му научна книга е „ Сексуално насилие, шонда и скриване в православни еврейски общности“ (McFarland & Co., 2014); първата му стихосбирка „ Повърхности “ е публикувана от „Високият прозорец“ през 2019 г. Мемоар за откриването му на православен юдаизъм като възрастен - „ Обръщане назад: Личното пътешествие на евреин„ Роден отново “ - е публикуван през септември 2020 г. от Книги на Линкълн Скуеър.