Искал си големи любови-
получавал си тежки окови.
Искал си чувства нови -
получавал си стари отрови.
Скрий се вече, глупако,
защото думата "ако"
бях такъв и онакъв,
щях да бъда щастлив,
са глупости на търкалета…
Измамена е твоята кръв -
умъртвени птици
без порив нежен и див.
Искай още от небето -
няма да го имаш на земята.
Почиствай сърцето
от оловото на куршумите,
но полза няма да има.
Но ти мечтай, тъпако,
това ти е останало в света.
Защото иначе ще се събудиш.
Не се буди.
Събудиш ли се,
ще трябва пак да заспиш.
Но завинаги.  

без която не можем да се събудим. Но и самото събуждане е не по-малка илюзия от любовта. Нали Шандор Петьофи предпочиташе свободата пред оковите, които ни носи любовта. Казваш силни истини, Приятелю. Поздравление!

П.П. Моята гледна точка за любовта е изложена на линка най-горе.

Интересен стих! Коментирал съм го под поста ти! Да имаш хубава седмица, Приятелю!

Много хубава седмица и на теб.