Като филм, във който няма реклами...
Ти идваш и си жадна...
дори не знам за какво по-напред.
Мълчаливо вглеждаш се в красивото отвъд терасата...
И си хубава...
и ти се радвам - ама тайничко...
Много тайно те докосвам,
за да се уверя, че си тук,
че си топла и истинска,
за да разбера, че съм нужен поне на ръцете ти,
които ме търсят...
И на устните, които ме целуват питащо...

Хубаво е, когато се разбираме с мълчание
и осъзнаваме, че повече не ни е нужно...
Розовите слонове на думите
така не могат да нагазят кълновете
на малкото възможни начала...  

He ce прибирай във черупката
на есенните си признания!
И аз ще хвърля - обещавам -
корубата си от натрупани мечти.  

Далеч, далеч зад прибоя на вълните -
проблясъкът на фара е подранил със час,
защото някой е забравил да му каже,
че вече ще сънуваме по лятно време...  

Докосвам те отново - като в кино,
секунда преди първите светкавици,
които обещават дъжд,
а до рекламите остават... дланите ни,
преплетени като лиани в джунглата на дните...