Търсиш ли вечната Истина като извисило се над всяка привидност вътрешно „битие“, трябва да се научиш да правиш разлика между този най-дълбок, бликащ първоизточник на всичко „истинно“, и безбройните истини, които извират вечно нови и изменчиви от него! – –

     Неизменна сама по себе си Истината остава само в чистото „битие“ – основаваща се единствено на себе си, бликаща от самата себе си, – но тя се изявява безкрайно разнообразна във времето и в пространството…

     Ти няма да можеш да постигнеш абсолютната Истина, която остава вечно непостижима и достъпна единствено за себе си дори и в царството на субстанциалния Дух! – – –

     Всичко, което „Отец“ сътворява в Истината, в нейния първоизточник, може да постигне Истината единствено по същия начин: – като себепознание!

     Затова за теб ще има всъщност винаги „само една истина“, – само една истина ще бъде достъпна за теб: – истината на твоето собствено битие! – –

     Безброй истини обаче напират от всички страни около теб, и всяка от тези истини се стреми да бъде призната…

     Твоята собствена най-дълбока истина се чувствува често пъти твърде притеснена от необходимостта да признае истини, които ѝ изглеждат „чужди“ и трудно съвместими със самата нея.

     Но това не бива да те смущава!

     Не забравяй, че всяка истина в пространството и във времето има свой собствен облик и включва в себе си само онова, което отговаря на този неин облик.

     Самият ти трябва да останеш верен на своята собствена истина!

     А това ще стане, ако съумееш така да се владееш, че твоите мисли, думи и постъпки да бъдат винаги дълбоко истинни. –

     Чувствуваш ли се изцяло истинен, ще започнеш навсякъде да схващаш и привидно „чуждите“ ти дотогава истини, – по единствения начин, по който е възможно да ги схванеш: – като втъкани в истината за самия тебе! – –

     Знай: – всеки земен човек носи, дълбоко скрити в себе си, всички безкрайно разнообразни форми на Истината, но само една от тези форми може да се развие у него, само една може да му донесе сигурност и определеност!

     Той не бива да се отдава ту на една, ту на друга форма на Истината, иначе никога няма да намери своята форма на Истината…

     А нея той ще намери, както вече казах, когато стане дълбоко истинен във всичките си мисли, думи и дела, – във всички свои изяви!

     Онова, което ще му се разкрие тогава в светлината на неговата истина като истинно, ще бъде неопровержимо истинно, защото лъжата и измамата остават напълно безсилни там, където собствената истина на човека е станала пътеводна звезда на неговия земен живот. – –

     Ти обаче си свидетел как много хора вярват, че са „намерили истината“, а всъщност са само роби на някоя съдбоносна заблуда или на някоя прикрита лъжа…

     Не се оставяй да бъдеш подведен от такова заслепление и хванат в мрежите на неговите измамни заключения!

     Недей, от друга страна, да смяташ за „лош“ всеки, който е станал жертва на подобни заблуди!

     Бъди справедлив и признай без излишни емоции, че повечето от тези робуващи на някоя заблуда хора всъщност са чистосърдечно убедени пред себе си в действителната правота на своя път!

     Те веднага биха отхвърлили веригите си, ако можеха да се решат преди всичко сами да станат истинни, вместо да се оставят да бъдат омотавани от паяжините на мисълта, въобразявайки си, че са намерили в тях непоклатимо самопроявление на истината! – – –

     Ще видиш и други, дотолкова запленени от някои истини, че са просто неспособни да признаят никоя друга истина…

     Срещнеш ли такива, пак недей да губиш търпение и не се опитвай да ги изтръгваш насилствено от този техен плен!

     Безбройни са пътищата, по които човек може в края на краищата да стигне до своята собствена истина, – и дори сам да се превърне в истина, и немалко душѝ трябва като че ли да прекарат първо доста дълго време в плен на най-различни истини, преди да намерят себе си и да станат пред самите себе си истинни. – –

     А да бъдеш истинен пред самия себе си съвсем не е толкова просто, и опиташ ли се да го постигнеш, скоро ще си дадеш сметка, че твърде често си бил склонен да минаваш за истинен, а в същото време си бил до голяма степен все още под сладостното очарование на заблудата и на празната привидност…

     Но да си истинен съвсем не означава просто да регистрираш различните възприятия и усещания, както би ги записал един бездушен прибор! – –

     Дори с най-висока механична прецизност да обработваш всяко свое възприятие и усещане, пак може да си останеш дълбоко неистинен! –

     Ти се нуждаеш дори от известно „свободно пространство“ между точния анализ на своите възприятия и усещания и тяхното осмисляне за самия теб, – в противен случай тъкмо твоята фанатична преданост към истината ще те подмами в мрачното блато на самозаблудата, където на всяка крачка дебнат блуждаещи огньове! – – –

     Дори ако ти, изпълнен с пламенна любов към истината, полагаш непрестанни усилия да се предпазваш от всякакви заблуди по отношение на самия себе си, не ще постигнеш много, докато усилията ти са насочени само към въдворяване на безпощадна яснота при точното определяне на всички твои вътрешни подбуди…

     За всеки един от разглежданите случаи отделните ти преценки могат да се окажат правилни, и все пак простото сумиране на тези твои отделни преценки на възприятията и усещанията ти може да създаде коренно погрешна картина на твоя цялостен живот. – –

     Погрешно е също да се вярва, че за да бъде човек истинен, е достатъчно да не допуска никаква лъжа и никакъв умисъл за лъжа в своите думи!

     Да бъдеш истинен, преди всичко означава: – да държиш винаги здраво юздите на своите мисли, за да не могат те, подведени от различни желания, страхове или блянове, да напуснат трезвия път на същинското познание и да се зареят в непознати далнини, където в повечето случаи не е никак лесно да бъдат отново овладени…

     Ако самите ти мисли са истинни, думите и постъпките ти също ще свидетелствуват за твоята истинност, дори понякога думите ти да са погрешни или постъпките – неправилни! – –

     По-добре е да бъдеш упрекнат в погрешна или неправилна постъпка, стига да не си я извършил съзнателно, отколкото в неистинност по отношение на самия себе си, – дори ако си я допуснал само за да избегнеш някоя погрешна или неправилна постъпка! – –

     А станеш ли веднъж истинен в себе си, всеки ден ще се натъкваш на нови истини и те няма да ти се струват вече „чужди“, както преди! –

     Тогава ще откриеш, че носиш в себе си и истините на всички други хора, макар те да заемат второстепенно място у теб и да не определят целта и пътя за постигане на твоята собствена основна истина. –

     Така ти ще проявяваш търпимост към другите и няма да подценяваш никого заради това, че не се придържа към твоята истина, когато видиш, че той следва по свой начин своята собствена истина! – –

     Ще разбереш, че абсолютната Истина, която единствена може да „схване“ себе си, става достъпна в безброй форми за способността на човека да схваща, и че дори най-отдалечената от тези форми съдържа светлина от нейната Светлина. –

     Трябва да се смяташ за действително щастлив, ако твоята собствена истина е сред най-ярко просветлените от лъчите на абсолютната Истина, но няма вече да се отнасяш с презрение и към по-слабо просветлените истини, понеже във всички тези неизброими степени на озареност ще виждаш все същата вечна Истина! – – –




– – – – – – –
Източник: "Смисълът на земния живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: АПИС, 1993
Преводач: Борис Стоянов