С интерес следя клиповете на Иван Богданов Буквичката в неговия електронен литературен фестивал и все повече се уверявам в онова, което говорим с доста писатели, че фондацията му " Буквите" не е лошо да се преименува във фондация " Банкнотите", които са много значими за Иван от Шумена града голема, далеч напред пред таланта на евентуалните негови " писатели" - от пълно бездарие до отрезвяваща посредственост.
Снощи слушах с голямо внимание Петя Димитрова, учителка по английски от гр. Червен бряг, приятна на вид жена около петдесет, която представи с прочит два свои романа " Ти ме спаси" и " Приятели".
Преди това я представи самия Иван Богданов, нахлупил кой знае защо бяло бомбе и пуснал белосива брада, наподобяващ клоун от цирк, с доста тъп хумор и ярък диалект, характерен за неговата особа.
В интерес на истината учителката Петя нямаше такъв диалект. Нито провинциален акцент от Северна България.

И така в конкурса за роман тя останала шеста след зрителско гласуване в интернет, но хич не щяла да остане неиздадена и му позвънила сама. Уговорили среща на Централна гара и той като видял черната й /?/ лятна рокля с презрамки, си рекъл: " Ще се издава!".

То така се издават повечето книги днес, така че тук Буквичката не е излъгал никак.

И така Петя Димитрова зачете от първия роман " Ти ме спаси" - ще речеш, някакво колосално събитие ще има тука. Нищо подобно.
В улично - досадна форма дамата разказва как една млада жена се омъжила, пък имала две деца, пък мъжът й Манол много добър, пък от провинциалисти дошли в София - по начин, както леля Недка от двор Шарена туршия разказва на леля Петка от двор Бакла.
Намерила работа като преводач, поопознала колегите и шефът я пратил да преподписва договор с американско издателство в Ню Йорк.
Още на другия ден героинята Ния пикирала в заведение " При Боб". Там красивата 35 - годишна жена се запознала с американски войник Джон на 37 години и в приказки насмалко да закъснее за издателството.
Джон я метва на джипа и я кара на адреса и ето ти смисъла на заглавието " Ти ме спаси".

Нататък ще се третира темата как се обичат двама мъже едновременно, ама по различен начин и това е романът.

""""""""""""""""""""""""

" Приятели" засяга детското приятелство в един лагер и какво се случва след 20 години.
Петя Димитрова чете началото - кой какво ял, как намерил стаята си, как яденето там било много вкусно, само до тоалетната не стигна.
Единствено интересен момент беше, когато група деца попаднали в двора на селски дядо, а пропо - действието се развива в село Карлуково. Дядото, забравен от близките, събира децата на поляната на полусрутената си къща и им разказва една легенда за двама млади българи от турско време. Яница не се омъжила за своя любим и се хвърлила от скала, а той дал дума и не можел да я престъпи да се ожени за по- голямата от него Севда. Красивото момче се полюбило с Яница в пещерата край селото, а после тя отлетяла в отвъдното. В нощта преди сватбата.
Легендата беше много интересна и вероятно чута от учителката Петя, защото това беше единственото хубаво нещо, което тя прочете.

Дълго чете учителката по английски, но дарбата й на разказвач очевидно е израснала до презрамките на роклята й, не по- нагоре.
Друго е да завъртиш романа около някакво историческо събитие в България или около някаква емоционално наситена и смислена история. Нищо подобно. И стилът скучен, и сюжетът.
На кръчмарска приказка минава, но не и на книга, обаче Иван Богданов издава и възхвалява. Нормално за неговото " литературно" ниво.

Та затова като българист, занимаващ се цял живот с литература, ще посъветвам Петя пишман разказвачката да прочете разказа " Божура" на Йордан Йовков, " Край воденицата" на Елин Пелин - белким схване как се отразява живота на отрудения българин на фона на друго време, но със словесната магия на големите наши дарования.
Пък може и повече да сполучи с третия си роман. Дай Боже. Амин.


Росица  КОПУКОВА