За шест години във Вегас се нагледах на какви ли не видове пиянство, от "пиене, повръщане, допиване, сбиване с охраната в бара или с приятел (те приятелите за какво са)", до "пиене, още пиене, безпаметно заспиване на пейка пред Беладжо*, изтрезвително, махмурлук, пет бири за справяне с махмурлука, и разказване на историята на приятели на по питие." Тук епиката на пиенето достига размерите на онзи виц, в който един мъж се прибира пиян в два през нощта и се обръща залитайки към жена си ‘Гра, гра.’ Жена му го пита какво иска, а той пак ‘Гра, гра.’ Тя нали си го знае, та му сипва едно малко, той го удря на един гълток и започва ‘Градил Илия килия.’ По този повод трябва да отбележа, че на мен алкохолът ми се отразява необичайно положително. Зарежда ме с титанична енергия (от алкохолните калории) и ми дава нови хоризонти на усмивкатa. Екстровертът в мен рипва на преден план и не спира да рипа (буквално и метафорично), докато не останат другари по рипане околовръст. Винаги съм се чудел при мен къде изчезват обичайните пиянски ексцесии, ирационалности и излагания. И ето, че разбрах къде. Насън. Само че в моя случай насън като наяве. Както съм споменавал другаде, аз съм сомнамбул. Ставам нощем, разхождам се, местя мебели, редя монолози, че и диалози. Наскоро установих, че ефектите от прекомерното пиене хич не се губят, а просто в моя личен случай са нещо късокрако, но пък трътлесто, и ме настигат чак като заспя. Ето, онзи ден се почерпихме дамаджански с Васото и бат Трой, веселба голяма, въобще, танци-манци и дебели виетнамци (както пееха Хиподил). Обаче като си легнах се оказа, че алкохолът не ме хваща, защото попива в мозъка на алтернативното ми Аз, което се активира насън. Започнаха се едни филми – че съм си загубил нелегалната работа, че в унито са ми прецакали документите и пропускам семестъра и други такива. Голям праз, бих казал аз. Аз винаги се оправям, защото сам определям как реагирам на случващото се, което ме прави отвъд обстоятелствата. Но това сега е другото ми Аз, което се връзва на привидностите съвсем докрай и с патетична тревожност, върти се като глухо прасе, спича се импулсивно, стяга го шапката или с други думи (народни) му се дръпва лайното. Не бе то стрес, да го опишеш. По едно време чак ми се стори, че таванът рухва. Пък то нали алтернативното ми Аз просто кат миндил (явно не е било с мен като съм гътал три висши), пък и пияно, та не разбира от метафора, поради което скача от кревата воглаве със собственото ми тяло и се мята с плонж в дрешника. Седи там свито, докато таванът пада (хъхъ), а сърцето му тупурка в аритмия от страх. Пет минути по-малко страшно се появявам аз на сцената, съвсем трезвен и рационален, и след няколко тежки псувни по адрес на собствената ми глупост се цапардосвам обратно в кревата. Направо да му стане тъпо на човек защо е чел толкова, като се държи като последно говедо. Обаче алкохолът имал още да си отмъщава и ме вкарва в съвсем нова сапунка. Седя аз в кревата съвсем седнал, доколкото това съм аз де (тук да отбелажа, че съм от София), и водя умопомрачителен диалог с други двама калъфи, които са пак аз, но единият от Пловдив, а другият от Варна. Копеле (казвам аз от София), тоа ако го хвана някъде, ще го бия, ще го еба и ще го целувам по гърба (едновременно), дееба гнилата гъба, прашак гърбав (това по повод кавгата ми с колегата на работа. Наговори ми такива глупости, че ми се напълни главата с кръв). Спокойно майна (казвам аз от Пловдив), ши го ибеш после, ся да си допиим. Я сипи по още идно и да идим да са разходим по стъргалото*, че си ибало мамата от скука тук. Слушай мой (това аз от Варна), с бой работа не се върши, ами виж колежката бразилка със задник като праскови близнаци (сиамски), направо си проси да й обърнеш хастара (това по повод къде под-, къде над-съзнателните ми мераци към същата колежка Бруна, чиито задник и околности са като от мохамедански рай).
Тук си казвам наздраве с другите ми Аз, от което (нищо, че е насън) ме хваща още повече, и то шубето, щото не знам от София ли съм или от други градове.
От целия този конфюз изпускам нишката на диалога, който се превръща в три монолога на един глас. Не знам кой какво казва, защо го казва и на кого (което ме превръща в участник в типичен мъжки разговор), слушам собствения си брътвеж на куб, и на силно заден план се гърча в безпомощност.
Копеле (майна, мой), заеби ученето и да идем до Антъни за по една магистрала и после на рейв парти в Студио 54, Сашето ще ни вкара без пари. Абе майна (мой, копеле), стига с тези наркомански простотии. Дай да мръднем с Васото до сръбския бар и да полигавим малко чалга фиенките, дето висят там. Мой (копеле, майна), то всичко чудесно, ама нали ти изгоря климатика на колата и трябва да се изръсиш почти хилядарка, та заеби харчлъка и си стой вкъщи, че да имаш за ремонта. Най-добре се обади на Бруна и я покани вкъщи под предлог, че искаш да ти преведе текстовете на онези боса нова песни, които обсъждахте. Пък после бой с черпака. Тук се събудих от алармата на часовника (все още седнал и жестикулиращ), бих си две шепи вода в мордата, за да разкарам народа и да си остана по мен си, и се заех да си пиша реферата по метакогнитивни стратегии. По-късно през деня размишлявах върху нощните преживелици и заключих, че нищо не се губи във вселената. Подсъзнанието не пропуска нищо от страховете и проблемите, дори да си мислим, че сме ги надмогнали и забравили. Случката също потвърди тезата на известната брада Даниел Денет (психолог и философ от университета Тъфтс), който излага тезата (воглаве с научни аргументи), че няма такова нещо като душа или единен Аз. Съзнанието според него е изградено от множество Аз-ове или мозъчни вериги, някои от които временни, а други по-постоянни, които доминират в различни моменти, и могат да си противорекат или да бъдат интегрирани.* Разбира се, при повечето хора има доминантен Аз, който създава усещането за кохерентност и последователност във времето, демек за идентичност. Общо взето и с две (поне) думи, не можем да кажем, че човек е едикакъвси, щото освен това е и едиинакъвси (което може да е пълна противоположност на първото). Въобще, даже обръщението ‘човек’ е неправилно, защото ни подвежда да си мислим за индивида като за нещо статично и обособено, а не за множество Аз-ове, зависещи от контекста, активираните в момента мозъчни вериги, а и от количеството погълнат алкохол. Ето такива мисли минаваха през главата ми в този слънчев летен следобед. * Това е онзи разкошен вегаски хотел, който обраха в ‘Бандата на Оушън’. * Стъргалото на Вегас е известно като Лентата (The Strip), защото е дълга улица с множество лъскаво-огромни хотели и казина, където денонощно има поток от хиляди туристи. * Виж книгата Consciousness Explained, Daniel Dennett (the multiple draft theory of consciousness).

и ние тази сутрин, след вечер на подпийване, размишлявахме върху светлия и тъмния кръг от Азове на многстранната ни личност ..... само дето ни беше малко трудно да определим цветовете и светлосенките им :)))

Но той го прави 'visible' :)
Congrats on the text :)

за да разкарам народа и да си остана по мен си
= = =
:)))))))))))))
мерси за удоволствието да те чета, нав:)

а професор Денет го черпи едно от мен! Не ми се изпада в обяснения, но разбирам и подкрепям тезата на професора.

sunflower - добре е, че при някои от нас пийването води до замисляне, а не само до безпаметност :)

svoboda64 - проблемът идва със загубата на мярката. Добре е човек да се наквасва от време на време, та даже и да се напива тежко. Само да не става начин на живот. А иначе алкохолът сваля бариерите на суперегото и показва истинският цвят на гащите ни :)

susona - те сигурно другите също искат да ме разкарат и да си оастанат по тях си, ама аз не пускам лесно властта, пък и си се харесвам :)

hoyden - ако го засека на някоя конференция, ще му предам. Той си е доста екстремен материалист. Даже му викат 'кучето на Доукинс' (Ричард). Но пък идеите му са революционни в много аспекти, нищо че в други куца и с двата крака.

Мерси на всички за включването. Коментарите създават настроение и дават ценна обратна връзка.
Поздрави и песни,
Нави

Ване, вчера ми беше толкова разкошен ден, че като се прибрах си казах 'Сега ако и Иван е постнал нещо деня ще е завършен'. Ставам сутринта и гледам - пост. В 6 сутринта се смях до захлас, благодаря:))) И понеже не знам кога ще те хвана на скайпа да ти кажа, че нещата дето ми каза последния път made a difference и то в точния момент. Ще се повторя, но благодаря ти. И айде мой, копеле и майна, наздраве на всички ви:D
Петя

"Аз винаги се оправям, защото сам определям как реагирам на случващото се, което ме прави отвъд обстоятелствата. "

Това много ми хареса, защото си е самата истина, че имаме тази власт как да приемаме и реагираме на случващото се, но не винаги го осъзнаваме.

Също и това да не мислим за индивида като за нещо статично и обособено и не зависещо от обстоятелствата...

гущероподобности сънуваш....а?! И чакаш по месец, за да ги напишеш....а това че ние определяме как и защо да приемем и да вземе връх някоето аз....ей напомни ми още нещо важно, благодаря.....а безграничността на азовете е особена, ей тъй напомняща, но толкова приятно да ти е и то наср*** отгоре и да не го мислиш, а да го променяш без да знаеш някой път ти ли живееш или не...
За разлика от другите деня ми започнал в 6ч с рязане на дърво ми е кофти, а не му виждам края....двугодишен стана ;)

Петемете, знаеш как да ми стоплиш сърцето. Радвам се, че с нещо съм направил разлика в живота ти, пък дори от разстояние. Наздраве и на секс ;)

Че то ако не е самата истина, защо ще ми е да го пиша, освен разбира се когато искам да излъжа сосем нарочно :)))

Поздрави :)

Брада, копеле, не знам как си го измисли този прякор, кат ти я знам каква ти е рядка. Пък и ми е някак несвойствено, щото си те помня още от когато даже мъх нямаше. Но пък нищо, важното е, че присъствието ти в този постинг е почетно, заради промишлените количества алкохол, погълнати за двайсетте ти и малко години. Хъхъ

Питай братото ти като ме домързи 1 месец да се погледна в огледалото...и ти остави и косми на мъдростта избиха вече....
А алкохола нещо го отказах напоследък и почна да ми избива на коремни картини в 00...та гледай да не го откажеш...

Сега те открих. И те разбрах. Благодаря.

чудесно е човек да бъде разбран и споделен. Благодаря :)

Ей, ще ме накараш ти да пропия ...:))

Никога не е късно човек да стане за резил :))

Но пък в алкохола има скрити и прозрения.

Поздрави :)

Ма*ната им на тези сънища при мен си идват и без да пия. Обикновено съм много намахана, но сега ла*ното яко ми се е дръпнало или както аз казвам разцентрована съм и полагам кански усилия да се нивелирам наново, но този път май ще ми отнеме повече време.
Ти от сума време не пишеш. Надявам се да си добре "нивелиран" и заобиколен от хора, които обичаш и те теб също.
Желая ти безброй леки нощи и дълбоки сънища!

Твоя върла фенка

Не пиша поради улегналост на дътя в следствие на прекалени удобства. Напоследък изкарвам прекалено много пари, позволявам си прекалено много удоволствия, задоволен съм по всички линии и криви, та чак съм изпаднал в онази упойка, която удобствата създават. Но ето, в прометеевски изблик на некомформизъм, захвърлям канапета, цици и други удобни предмети, и се хващам за перото. Имам доста идеи и недовършени писания, но предполагам ще мога да ги доизпедепцам волно чак като се завърна у българско около нова година за цели осем месеца. Тогава мисля да се отдам на писането като конкубинка на султан и даже мисля/чувствам/планирам да публикувам трета книга.
Благодаря за леките нощи, но с толкова покупки от секс шопа то си е направо тежък труд. Но да не се разсейвам, а да ти пожелая лекота и вдъхновение, пък останалото е последица.
Нави :)

Винаги отговаряш. Не стига, че си умен, хубав, изключително талантлив на всичкото отгоре и добре възпитан. Много ме радваш просто. Та относно удобствата като можеш ще удобстваш - заслужаваш, който знае да чака смирено с надежда - той получава и заслужава. Ние в БГто за съжаление скоро няма да се приберем, така се очертава и като ми легне пак тежък камък на сърцето ще си чета, ще си рева и ще се смея едновременно. И там внимавай с комшиите докато се упражняваш усърдно с покупките от секс шопа щото чети тука http://www.thelocal.se/35476/20110811/ как по наште географски ширини реагират на подобни дейности и практики, особено ако са шумни.
Та за пожеланията - от твоите уста в Божиите уши! Нека лекотата пак си се лепне за мене и да ме не пуска. Обикновено я усещах, когато е искала да ми бяга, шътвах и да кротува и тя си знаеше - плътно с мен, но сега докът се занимавам с обстоятелства зе, че офейка. Нищо ако е стока ще се върне.

Много удобства не е на добре. Човек се развива, когато има предизвикателства и преживява комплексни ситуации и отношения. От ядене, пиене и ебане никой не е станал по-мъдър. Така и не се научих да ги ценя тези неща. Ще ми се да пиша по-често, но ме разсейват гаджето и приятелите по маса. Явно творческият период ще остане за като се върна в БГ след 4 месеца.

Мерси за комплиментите и много лекота от мен :)

много жално ми стана за теб след като прочетох последния ти коментар...не знам, ако нещо, такова, да помогна...поплачи си, може да ти олекне...

:)