Здравей дружка, мам** и тат** му, такива писма като твоето ми зареждат месеца с автентичната си енергия. Благодаря, че реши да споделиш с мен. Този свят наистина има много измерения и смешното е, че това, което изглежда като проблем в консенсуалното измерение, е забавна шега в съседното и муха-екстрасенс в онова зад завоя. Всичко е въпрос на достатъчно взиране – отвъд видимото, в есенцията на нещата. Друг начин да смениш перспективата пък е като смениш мащаба.

"Една пича въшка се почесва по пичката", написа навремето Иван Методиев.

От гледна точка на вечността или размера на вселената малко неща изглеждат достатъчно значителни, за да заслужат нещо повече от махване с ръка. "И това ще мине", пишело на жезъла на цар Соломон.

Та питаш ме за смисъла и изневярата. Първо ще ти отговоря съвсем прозаично, като профи психолог, а после ще се отрека от думите си и ще ти говоря като дядка-пустинник :)

Азът е невероятна природно творение, но не е нищо повече от конструкция на ума. Създава ни усещане за уникалност и идентичност без въобще да го има. В психологията е старо знание, че съзнанието е комплект от множество азове. В един момент доминира един, после друг. Понякога два танцуват валс (когато сме в дилема или противоречие), а се случва и дузина да рипат в кючек (когато сме на тежки наркотици). В този смисъл изневярата е просто действието на един от множеството азове. Кой ти е изневерил? Този въпрос придава на нещата съвсем други измерения. Холът в любимия, кухнята или килерът? А може би мазето? Мазетата при мъжете са доста еднакви. Те са еволюционно обусловените нагони да си хвърлим семката във възможно най-много путки. После черта, дим да ни няма. Умната жена знае това (особено когато мъжът й е с наднормен тестостерон, демек плешив и с космат гръб) и гледа холът на мъжа й да е подреден, кухнята да ухае на сготвено, спалнята му да е с нови чаршафи. За да й е удобно на нея самата. Наскоро се запознах с един чуден тип, който обожава жена си, говори за нея като за богиня и се държи с нея като по учебник, което не му пречи да се потапя в някоя моментна авантюра с душата на бохем и устрема на титаничен филогин (женолюбец). Убеден съм, че интуитивно жена му знае за тези неща. Обаче тя не слиза в мазето му. Достатъчно удобни пространства си има в него. Тъжното е, когато един мъж е само мазе. Тогава най-добре си вдигай багажа и да те няма. Има и мъже без мазе (любители на чехли и подчехлия), но пък те никога няма да ти бъдат истинска креватна провокация (с трикратен оргазъм и триседмична усмивка). Няма да ти се пее след секс, или да бързаш да се прибереш, за да му се метнеш. Липсата на мазе винаги се компенсира я с дупка в хола, я с тясна кухня. Затова прецени пропорциите на пространствата в мъжа до теб. И не се взирай в мазето, ако в хола ти е удобно. Тук таме се срещат и жени, които успяват да избият някоя друга стена и да интегрират мазето към останалите помещения. Такива жени умеят да бъдат както съпруги (каквото им е заложено биологично), така и любовници. С подобна жена не се и помисля за изневяра. Това също е посока, в която може да се положат усилия.

Ето и още една гледна точка. При това не от онези в далечината.
Всяко чувство на обида и нараненост е проекция на нещо в нас самите – несигурност, стара рана, липса на стабилна посока в живота. Човешките същества са програмирани да търсят смисъл в света и проекциите му. Когато нямаме стабилен източник на смисъл от рода на мечта, амбиция, приключение, връзка с космоса, търсим смисъл най-вече в отношенията ни с околните. Не че това е лошо, но когато това е единственият ни източник на смисленост, обсебваме любимите си същества или поне ставаме емоционално зависими от отношението им към нас. Затова и изневярата толкова боли понякога. Но ако имаме няколко други извори (хобита, приятели, кариера), съвсем естествените спорадични спадове в отношенията ни с любимите хора не ни дръпват черджето изпод краката. Можем да ги погледнем неемоционално и да ги закърпим скорострелно като бабичка терлик.

Сама казваш, че в теб има много горчивина и разочарование. Това се вписва в разпространеното схващане (на врата и всичко над него), че животът е труден, че трябва да се борим, да оцеляваме. Много доводи мога да вкарам срещу тази заблуда. Но пък тези доводи са от едрите и няма да се сместят тука, та само ще споделя едно интересно откритие, което се повтаря невероятно често в човешката история. Много от хората с изключително труден живот претърпяват сходна трансцендентална трансформация (точно благодарение на трудностите) и осъзнават, че тази игра на сенките е драматична само за самите сенки. Всеки сам определя как да реагира на събитията и това е силата на човешката воля. Какво значение имат моментните препятствия в контекста на вселенския пожар, наречен живот. Пък и погледнати по от високо и в перспектива, повечето са нужни закономерности, че понякога и благословии.

А сега остави ума ти да отплува от света на причинно-следствените връзки, от чувствата и от плътта. Превърни се във въображение. Взри се в пълния мрак и нека всяка секунда се превърне в ера. Нека мракът на нощта те пропие до кости. Докато съзнанието за Аз се стопи и се превърнеш в нощ. Това вселенско взиране поражда нови сетива. Мракът придобива плътност и забременява с форми. Светлини като светулки се стрелкат наоколо ти. Всяка от тях се разбива в очите ти и виждаш... всички те са светове-вселени, които да запълниш с въображението си. Ако в една от тях любовта не се случва, в следващата разцъфтява. Ти обитаваш всички тези паралелни светове и няма нещо, което да не преживяваш. Единствено трябва да насочиш вниманието си... едно трепване на съзнанието и вятърът те връхлита, разперила ръце на носа на бързоходен кораб, усмихната в обятията на любимия (който пък не е друг а Лео Дикаприо). Пак трепване... и си майка, танцьорка, астроном-откривател. И в този миг осъзнаваш... тайната е да не забравяш, че щом нещо е родено в съзнанието ти, значи съществува. Реалността не е по-реална от въображението. Когато си дух, можеш да си всякакъв размер. Когато можеш да си всичко, няма значение точно какво си. Радост, страдание, самота, споделеност... са просто курабийки от тестото на живота. Отвъд различността на формата, миришат на дом и на щастие.

Следваш ли тази нагласа в живота, енергията ти започва да вибрира на друга честота. И започват да се случвам малки чудеса, защото вече няма напрежение, което да им пречи.

Поздрави,
Нав

 

Удивителна гледна точка!

изневярата е събитие, което те лишава от вярата в някой друг.
от там и последващото чувство на разочарование.загубил си нещо, което отчиташ като ценно.като своя собстгвеност.ако не се възприемаш като собственик
няма и какво да загубиш.
който слиза до мазето , трябва да е наясно, че там освен това , което търси може да попадне и на плъхове или на скелет в гардероба.

Хареса ми,дори съм съгласна !

из не вяра
не просто липса на вяра
а из търбушена
снощи попаднах на един пасаж, с който съм в единомислие
"...никоя истина не е в състояние да премахне горестта при загуба на любим човек."
а това си е форма на раздяла, на смърт и загубата му

истински революционер си...чак на мен помогна да се почувствам по добре,въпреки че не страдам от подобен вид терзания,за което благодаря.ште се черпя една бира за твое здраве,гордея се,че съществуват толкова умни и прогресивни българи като теб.
бъди здрав

:):):)

А бе като ви падне и никой няма да разбере - атака !!!!

Нали знаете - който не иска когато може - не може когато иска ;)

Благодарско на всички за включването. Поздрави :)

hosekura - човек еволюира морално (примерно етапите на Лорънс Колбърг), и ако моралът му се движи единствено от страх да не го хванат, е на доста примитивно ниво.

и мен разведри - нищо, което не се е случило първо във въображението ти не си заслужава ( както казва Р.Г.)
но опитът говори, че при едно живо въображение първо и единствено остава;)

Криволиците в достоянието на моженето не са достъпни постоянно и на всеки, въпреки Устрема.
За Алтер егото и Монадите, помниш ли оная мисъл, че от всяко пиано може да се извади по една Апасионата, но затова първоизточникът все пак трябва да е било пианото на Бетовен.
Писмото ти е поредният брилянт в огърлицата на собствения ти летеж Отвъд видимостта.
В теб вече има всичко: от lapis exilis /малкия камък/, до чистия lapis lazuli и
Диотима/та, която казва: „Еросът, скъпи Сократ, е велик демон."
Вълнуващото живо съзерцание е част от събствената ни бездна, чието дъно често е Небе.
Поздрави и песни, с хвърчила одисееви! :)))

то каквото се е случило във въображението, се е случило точно толкова, колкото и извън него))

Четох нейде едно изледване, че мозъчните вълни на едно и също реално или сънувано/въобразено преживяване са идентични. Някои пък квантови механици и монтьори казват, че реалността е консенсуален сън и ако има някаква истинска реалност, тя не може да бъде позната с човешките сетива.

Всичко това ме сеща за онзи виртуозен виц за професора по солипсизъм, който, след като в края на лекцията по темата получил възторжена реакция от някакъв студент, отвърнал, 'Благодаря ви, толкова е рядко човек да срещне колега солипсист.'

Поздрави :)

Мерси за хубавите думи и хвърчилата одисееви ))

"постоянно" и "на всеки" са баламурници за невежите. Ние сме нъясно, че такиа ора нема. Оттам и народната мъдрост "голям хуй лапни, голяма дума не казвай." Щото никой не е застрахован срещу моментно оглупяване (въпреки Устрема).

Диалектиката на дънно-небесните недуалности ми е тясна специалност. Даже мисля да патентовам афоризма "Под всяко дъно, небе. Над всяко небе, дъно."

„Еросът, скъпи ми Нави, е велик демон," ще ми каже някой ден Диотимата и така ще ме яхне, че ще постигна озарение и ейдетичност. Къде са тези жени, малеее?

Мляс ))

Прекрасно е...избягвам да го пиша - звучи банално, а може би и не е точната дума, но не се сдържах. Споделям гледната ви точка и особено ми харесва начинът по който умеете да изразявате мислите и разсъжденията си.

Споделянето е една от великите чудесности на живота, особено когато е поднесено с добре подправени изразни средства :))

Имаш ли представа как може да се изневерява тайно, без любов и за малко, но пак да е толкова приятно? Коя личност се включва и коя се игнорва?

и ще драсна по темата като намеря време, което може да е утре или след месец при моята ежедневна програма.

:)

Супер е, но едностранчиво нека да прочета същата ситуация от гледна тока на мъж, който не изнверва (ако е възможна), а комуто изневеряват и каква ще е реакцията на един умен мъж, ако е несъпоставимо защо в 21 век все още не е..позволявам си да цитирам нещо..."...докато мъжете не изплуват от мрака, ще продължават да раняват жени и да се раняват един други, и светът никога няма да бъде сигурно и здравословно място..."та така де за мен това обяснява нещата ако някакво друго ще го прочета с удоволствие.....:))))С уважение все пак наистина готино написанао

Здрасти :)

Преди много години, когато бях влюбен в жената до мен (в продължение на четири години), заминах за няколко месеца в Щатите, а като се върнах, се разбра, че тя е преспала с няколко мучачоси. Знаех защо го е направила, махнах с ръка и имахме още хубави мигове заедно. Глупавият човек вижда изневярата, умният - причините.

В горния текст няма мъжка гледна точка, а еволюционна такава. Добре е да знаем откъде идваме и какво е нормално. Жената има право да се сърди на мъжа, че изневерява, толкова, колкото той има право да й се сърди, че тя иска сигурно и стабилно (до пълна скука) семейно огнище. Като цяло в моногамията няма нищо естествено или морално правилно. Тя е възприемана за норма само защото е била еволюционно адаптивна практика през последните 2-3000 години. И то не навсякъде. В днешно време, при наличието на презервативи, контрацептиви и днк анализ за установяване на бащинство, няма причина да бъдем моногамни. За съжаление, в бедни страни като България жените страдат повече при развод, защото един родител не изкарва достатъчно, за да издържа децата си. Всичко това го казвам от позицията на моногамен (по собствен избор) мъж.

Поздрави :)

.. да няма как да го отрека,еволюционното ниво в БГ във всички аспекти е ниско...и като статукво такова предопределя взаимоотношениата ни и изборите ни...много тъжно и потискащо...Благодаря ти за отговора...

Благодаря за включването :)

http://katrinn.blog.bg/izkustvo/2009/05/04/za-izneviarata-s-liubov.330135