Прочетен: 6316 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2009 12:32
Често учудено ме питат защо избрах точно Вегас за място на уединение (както навремето се удивляваха, че моя милост Фильо учи МИО). Та мисля да разтворя носната си кърпичка и да разкрия този свой секрет. Разбира се, става въпрос за магия, както хората обичат да наричат простичките закони за трансформация на битието. Така че да четат само магистрите, хъхъ.
Общо взето (оттук-оттам), човек има най-истински нещо, когато го няма*. Мечтата, копнежът, желанието, гладът са чудесни начини за концентрация на енергията (която е материя в най-чист вид). Те са брашното за сгъстяване на водата. В опитните ръце съединяват елементите в нужната пропорция, превръщат енергията в тесто, от което правят най-вкусните банички – банички с вкус на подметка, на обич, на птица, на свят. Така някога Бог е помислил Човека и го е омесил от енергията на сгъстената си мисъл, от любовта си и желанието да пресъздава.
Вегас, където всеки предмет крещи на езика на кича, където хората са по-празни от черупките си – една съвършено двуизмерна повърхност, поникнала от собствената си грандомания, е моето дърво Бодхи, под което седя, заобиколен от многоликия Мая. Никой хималайски връх не може да ми даде такова пълно откъсване от холограмата на света, такова себеразпадане и себесглобяване. Тук съм в абсолютната Пустиня, която ме брули с много повече от природните си средства. Но аз, като тапата на Дао, след всеки удар изскачам по-високо над водата. С пирует и мажорно попръцкване.
Тук са тарикатите, на които да отвърна със смирение, консуматорите, които да не осъдя, контетата, които да стопят гордостта ми. Тук е моят манастир, в който жените са само рисунки с червило – с нищо не изкушаващи плоскости. И понеже хората сме светещи създания, Вегас е съвършеният мрак, в който разгръщам сиянието си.
Седя на стола в магазина за играчки, кичът в този мол е възможно най-шумен. Около мен тече поток от наднормена плът, стиснала плика с покупки. Чуват се крясъците на екраните, зова на рекламите, тракането на казино машинките. Трудно ми е да си представя по-грозно и шумно място от това. Толкова е непоносимо, че нещо в мен се счупва и трансцендира сетивата, стапя категориите.
И ето ме, гледам в хората и нещата, в безбройните проявления на Съвършенството и се усмихвам на света, в който няма нищо грозно. Времето спира, мястото спира, аз спирам. Това е онзи миг отвъд мига, когато можем да сме всичко и навсякъде.
Бачето, с който бачкаме заедно, ме щрак Марийка на портрет в един такъв блажен ден.
Другата причина да дойда във Вегас са няколко озарени души, които притежават дарбата да чувстват красотата на света и да я празнуват с нечовешка сила. Никой от тях не е успял да осъзнае докрай и да канализира тази сила в битието си, но когато се съберем в опасна близост, въздухът започва да вибрира и мирише на озон.
Много рядко се случва подобен синтез между хората, когато енергиите танцуват и се преплитат до сливане. Срещите ни приличат на заклинание, в което аз-ът изчезва и в реалността се образуват водовъртежи потенции.
Ето ни в парченце от предишните две години заедно. Оттогава много неща се промениха. Озарението напусна някои. Не се разгаря, когато сме заедно. Животът е жесток към тези, които го смятат за борба, а не за празник.
Тук сме със Стамен, Бачето и бат Вầсо в поредното revelry. Опиянението е толкова изтощително, че на третия част вече пеем и танцуваме в седнало положение (на петия в легнало).
Бачето щрака с пръсти зад апарата и чат пат по него. Ей го в любимото му амплоа – да прави мехури с шапка.
Целият трик е в това, че Обичайната Логика** чете ‘прави мехури с шапка’ и си мисли, че мехурите са с шапка, което веднага се случва. И така, Бачето пука мехурите и им прибира шапките, а после ги продава под псевдоним (Гучи) в топ бутици. Това на главата му е една от придобивките, която слага, за да прави мехури с шапка.
Знае Бачето как да дои реалността.
Тук някои ще кажат, че са пробвали и не става, но това е защото не са спазили най-важното условие – докато правят мехури, да слушат Пятница. И то не как да е, а с най-върховен сърдечно-съдов и стомашно-чревен кеф. Кефът трябва да е толкова голям, че да забравят за Обичайната Логика. Само тогава всяка тяхна клетка ще може да повярва в мехурите с шапки (и то фешън, щот какви да е не вървят). А както е рекъл Хермес Трисмегист, Логиката случва мислите, само когато са на клетъчно ниво.
Аз лично подозирам, че е важен кефът, не групата. Или както казала веднъж Емили Дикинсън на едно куче:
За да направиш прерия са нужни
пчела и детелина.
Пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелини няма.
Аз на Емили много й вярвам, щото колко са хората, които могат да водят толкова интересен паралелен живот, че в този петдесет години да не правят нищо друго, освен да пишат възторжени стихове.
Та като говорим за боза**І, ето каква е поантата:
Онзи момент, когато мечтата, копнежът, желанието, гладът насищат енергията и тя се пръсва във формите на мисълта, е моментът, в който виждаш Лицето зад маската. За да случиш този момент, трябва само да попиташ ‘Кой е, който пита, който случва? Кой е?’
Ако не чуеш отговор свише, чуй това Бьоркче и не забравяй, че Бог говори с гласа на вятъра, птиците, че и на разни исландки.
* Това сигурно звучи мъгляво, но ако се замислим, в онзи момент, когато мисълта за нещо е проникнала цялото ни същество, го имаме (нещото) много повече, отколкото когато наистина го получим. Хората ценят само това, което нямат. Или както е казал Оскар Уайлд - в живота има две трагедии . . . Втората е да го получим.
** Обичайната Логика, като златната рибка, е най-обикновен чиновник.
** За боза говорихме не тук, а там, но в моменти на просветление се задейства теоремата на Бел и изпадаме в алокалност.
и се зачудих дали не предпочитам най-съкровеното ми желание да не се сбъдне никога ....
най-малкото, ако се сбъдне, ще трябва да измислям следващо най-съкровено желание ... и тогава кое от двете ще е най и как ще я караме по-нататък? :)))
а и както казваш ти, най-силно имаме нещо май само, когато го нямаме ...
Поздрави!
28.12.2007 19:12
28.12.2007 22:57
И не знаеш ли, че глупака се познава по това, че не прави разлика между 'Това не ми харесва' и Това е тъпо/грозно'?
29.12.2007 13:24
Жабата тържествено съзерцава планината
悠然として山を見る蛙かな()
Жабата в японската символика не е изобщо това, което е в еврпойеската, особено пък при Исса.
Благодаря много, ама наистина много за текста. Наистина много.
aozora
29.12.2007 13:31
30.12.2007 12:50
Поздрави!
Aozora
Бьорк просто те допълва, човече...
Нав, опрАви ми настроението. Мерси ти. :)
И щастлива нова година момче :)
Да си жив и здрав и все така да светиш!
12.01.2008 10:53
Току-що ми присветна, пък и ме обля едно такова спокойствиееееее... Ето значи какво правил Навът во Вегас. Чудно, чудно, та чак чудодейно.
Ама странното е, че бих могъл да имам други очаквания...
Честита (е) Новата, Наве!
Кажи за другите очаквания, да ги сверя с моите (други :)
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.
Поздрави и до следващия път ;)