Днес, 30ти, бай ван става на 30 години. Но не му казвайте, защото той не познава времето. Като един истински герой на измислен роман, става все по-млад с годините,  ушите му се разлистват, пръстите му пускат филизи. Сънува, че е пеперуда, сънуваща, че е бай ван. И се усмихва на съня си, защото в него може да е всякакъв. 
Понякога бай ван е Аладин, друг път е вълшебната лампа. С каквито очи го погледнеш, в такъв се превръща. Виж го как тича настръхнал в момчешка усмивка, докато седи на торака и смуче дим от лулата и от брадата си. Каквото и вино да му налее живота, все с неговата ръка го прави. Затова не питайте защо бай ван мляска, за него всичко е свое, и му е вкусно. 
Някога Шива му подари празнотата си. И бай ван си изплете от нея безброй форми. Така че каквото и да му поднесе съдбата, той единствено си припомня.
Вълнува се от всичко това бай ван, та чак се разплисква. В очите му танцува цунами. Приливите на душата му проникват във всички пролуки. Не се изненадвайте, ако го усетите в себе си. Той ще потече във вените ви с най-чистите земни сокове и ще изгрява всеки път щом се усмихнете. Само трябва да се вслушате внимателно в сетивата си.

Нека почерпим бай ван с тази песен и да му пожелаем да сбъдне онзи ден, в който ще се превърне в река и ще се влее в морето.