Откъде идва "идеал Петров"? Откъдето и "кура ми Янко".

Започвам така, защото искам да ви разкажа за нещо възвишено. Толкова възвишено, че има нужда от доза профанност за симетрия. Защото симетрията е другото име на Бог, както ще стане ясно от следния кратък текст.

В "Даровете на влъхвите" О"Хенри разказва историята на момиче и момче, които се обичат. За да зарадва любимия за Коледа, Дела продава разкошната си дълга коса и купува верижка за часовника на Джим. Той пък продава часовника си, за да купи гребен за косата й. Някой ще каже, че това е ужасно тъжно. Аз пък казвам, че е неземно красиво, защото в него има симетрия.

Симетрията е навсякъде около нас - в снежинките, кристалите на водата, в подредбата на атомите. Тя е в златното сечение и числата на Фибоначи, които раждат формите на венчелистчетата и галактиките. Симетрията е в даването и получаването и затова непоисканото добро е грях. Симетрията е в живота и смъртта и затова умирането не е страшно, когато си живял. Толкова симетрия има наоколо, че ми иде да заплача от щастие с думите "Боже, колко красота има по този свят, Боже".

Къде тук е Шакил О"Нийл? - ще попита някой. Шакил - най-добрият забивач в историята на баскетбола, е тук to slam the point home:

Името на Бог е симетрия, а няма по-голяма симетрия от взаимността на любовта и добротата. Или иначе казано, името на Бог е Янко Петров