Има една коза, която пътува през картините на Шагал и пиесите на Едуард Олби, навестява древноелинските сказания пан-оптично и сатир-ично, появява се набързо в зодиака, за да дообърка драгия астробудала и играе в холивудски филми под псевдонима Шон Пен. Можем също да я съзрем в разказите на Виан, където има чин майор и в етюдите на Людмил Станев по силата на отсъствието й там. Но най-вече и още повече, същата коза къса билетчета на входа на магическия театър на Борхес и Хесе.

Та значи тази коза е толкова повсеместна, че в Италия й викат Коза Ностра и я мислят за октопод, а в наше село са кръстили инструмента кози крак в чест на неизменния й отпечатък върху всички неща.

Затова най-отговорно искам да заявя, че няма по важно умение от козируването. То се състои в отдаване на чест на козата във всичките й проявления - докато ядем (защото козата винаги дъвче), докато работим (тя е впрегатно животно в някои култури и сатирични разкази), докато израстваме (велик катерач) и докато правим секс (от пръча по-еблив няма).

Когато човек започне да прави всички тези неща съзнателно и закачливо, внезапно се окопитва, което ще рече придобива козя същност. На Изток му викат сатори, което на санскрит значи коза. Същият е и коренът на думата сатир, митологично същество - полукозел, получовек, което знае как да се шегува, весели и да се радва на живота. Сатирът няма грижи и не знае що е рутина. Той до такава степен е побрал в себе си природата на козата, че буквално се е превърнала в нея.

Хората за съжаление са позабравили козята същност, най-вече заради предразсъдъците на християнството, което оприличава козата и нейната свобода, съзнателност и дълбока мъдрост (символизирана от нейната дзен мастър брадичка), със Сатаната.

В днешно време някои преоткриват тази древна природа чрез пушенето на Коз. Но според Кабала, липсата на финалното А оставя накозените в състояние на незавършеност и дори тъпота, защото коз-ът съдържа само половината от истината - великата лекота, но не и великата съзнателност. Затова не се опирайте на външни средства, а просто кажете всичко коз на живота и го танцувайте чифтокопитно и с естественост, като си направите от него козяк, за да ви е меко на душата.

Смях се с глас! Поздравления!
Козата е странно същество - катерач с неповторим баланс, хипнотични очи, освен това е женски екземпляр, който упорито поддържа брада.
Веднага ми идват на ум онези стари пословици като: "От стара коза яре." или "Всяка коза за свой крак." /А кажи какво е това? ;)))/
Преди няколко години имаше в Народния театър по Олби един спектакъл "Козата или коя е Силвия", на който в САЩ възмутените зрители напуснали залата. А пък още по-преди в някакво Хисарско село коза участваше като агитатор на кметските избори, като се разхождаше с изписан номер на гърба.
Както е модно да се казва сега: "Имам възможност да си купя коза, ама нямам желание." :)))