Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2022 10:34 - Психология на четенето
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„Бъдещето е вече тук. Просто не е поравно разпределено“ казва писателят Уилям Гибсън. И наистина, днес уж всички живеем на една планета, дори в една държава, но обитаваме различни светове. Според Ювал Харари, професор по история и автор на бестселърите “Sapiense” и “Homo Deus”, поляризацията в обществото ще се задълбочава, поради автоматизацията на над 35% от човешкия труд в следващите двайсет години. В ерата на информацията, хората, които не знаят как да я усвояват ефективно и бързо, ще се превърнат в парии.

Новото време има и друго измерение на еволюция. Животът изисква квантов скок в психиката, способност за динамично конструиране на смисъл, за гъвкава идентичност. Традиционното разбиране за човешко същество е подложено на драматична промяна. Човек се превръща в нещо като портретите на Джузепе Арчимболдо – органични, комплексни и хибридни – лица синтез от биологични контексти, заимствания и препратки. Идентичността е в съвкупност от различни персони, които живеят заедно в симбиоза. Комплексност, множественост, разнообразие, взаимовлияние, метасимбиоза – това са новите перспективи, от които гледаме света. Още през 1994-та г. харвардският психолог Робърт Киган предупреждава за нуждата от подобен скок в развитието на съзнанието ни, за да можем да се адаптираме към изискванията на новото време.

Един от начините да постигнем такова ниво на комплексно съзнание е чрез четенето на книги. За новия тип човек това не е просто развлечение, разтуха или начин да убием времето, а е задължително умение, което ни изгражда психологически. Способност, която се постига постепенно и с целенасочени системни усилия. Никой не се ражда влюбен в литературата. Това е придобито качество, чието значение е отбелязано от Кърт Вонегът още през 70-те години на миналия век. Той пише:

„Каква е ползата от това да си Кларк, когато вече имаме компютри, телевизия и кино? Кларкването, една най-истински човешка дейност, е свещено. То е най-дълбоката и ефективна медитация на тази планета, надхвърляща най-ярките видения на отшелниците и мистиците. Защо? Защото Кларковете, с умението си да четат, споделят мислите на всички мъдреци и интересни хора в историята. Когато един Кларк разсъждава, дори и той самият да е с посредствен ум, той го прави с мислите на ангелите. Какво може да е по-свято от това?“

Кларк са наричали навремето онези обитатели на Британските острови, които са можели да четат. В този смисъл Вонегът разглежда способността за четене (и споделяне на опит) като своеобразно чудо, което е в основата на нашата цивилизованост.

Литературата ни предпазва от капана на посредствеността, изразена в разговорния, случаен и повърхностен език, който не е в състояние да предава многопластовия и сложен човешки опит. Нобеловият лауреат Олга Токарчук казва в „Чувствителният разказвач“:

„С течение на времето колективният език става толкова естествен сред привържениците си, че употребата му все повече става безрефлексивна, думите губят значението си, а контекстите започват да изглеждат прекалено шаблонни и износени, за да могат да продължават да въздействат творчески. Подобен език прелива в говор плява, спира да комуникира каквото и да било и започва да се превръща в ритуал, в изкрещян лозунг. Лишените от контури понятия вече стават единствено за скандиране.

Няма по-страшна болест от тази човек да изгуби своя индивидуален език и да възприеме изцяло колективния като собствен. Тогава литературата се превръща в единствената възможна терапия – общуването с езиците на творците действа като ваксина срещу спретнатата набързо визия за света. Това е мощен аргумент за четене на литература (включително класическа), защото литературата показва, че някога колективните езици са функционирали другояче и благодарение на тях са се раждали други представи за света. Ето затова си струва да четем – за да възприемаме тези други представи и да се убеждаваме, че нашият свят е един от възможните и със сигурност не ни е даден веднъж завинаги. Психолозите са установили, че умението за плодотворно четене е един от признаците на психично здраве. Плодотворно означава четене с разбиране и съпреживяване на това, което четем. Ако човек не е преживял такова почти еротично удоволствие от четенето, никога няма да стане истински читател.“

Общуването с книгите ни екипира и с базовата когнитивна способност да жонглираме с множество факти и фактори. Знанието може да смазва, а сложността и двусмислеността му предизвикват възникването на различни защитни механизми – от опровергаване и отказ до бягство към опростенческо мислене. Четящият човек постепенно натрупва богат запас от думи, а следователно и от ментално пространство за тях, което му позволява да работи и с голямо количество информация.

Още повече, четенето изгражда фундаменталните психологически процеси, без които няма зрялост и растеж. Като доктор по психология на развитието, писател и страстен читател, ще направя бърз анализ на тези процеси, като ще се опирам и на авторитета на Токарчук с подбрани цитати от „Чувствителният разказвач“.

Основната причина, която ни е превърнала от животно в човек, е еволюиралата способност да се учим задочно от опита на другите, да акумулираме култура без да трябва за всичко сами да си чупим главата. Така всяко следващо поколение няма нужда да почва от нула, а стъпва на раменете на предишните. Новата аристокрация на човечеството са онези хора, които са развили добре способността да интегрират гледните точки и научени уроци на най-добрите между нас. В психологията координирането на своя опит с чуждия, на личната перспектива с множество други, е в основата на менталното израстване.

„Когато хората четат, те не само се сравняват с персонажите, създадени в ума на писателя, но и се отъждествяват с тях, преживявайки в безопасните условия на книгата чуждите животи, като в същото време променят собствения си. [Четенето] ни дава възможност да разменяме животите си с другите и по този начин да разширяваме собственото си съзнание с това, което не сме преживели лично.“

В този смисъл четенето е виртуална реалност, своеобразен симулатор, където можем да тестваме метафоричния изтребител на живеенето без да ни е страх от катастрофи. Още повече, в този процес на тестване и акумулиране на опитности, човек придобива най-важното житейско качество, да оплита от безбройни нишки преживявания кохерентна „паяжина“ от смисъл. Постигнеш ли живот с ясен и мащабен смисъл, живееш по-дълго, по-щастливо и по-продуктивно, казват психолозите. Или с думите на Токарчук:

„Животът се твори от събития, но едва когато успеем да ги интерпретираме, разберем и осмислим, те се превръщат в опит. Литературната фикция ни дава възможност да изградим система от препратки към такъв колективен опит. Повествованието винаги описва кръгове около смисъла. Не успяваме да се сдържим да не попитаме:  Защо става така? Какво означава това? Какъв е смисълът на това? До какво води това?

Не на последно място, четенето изгражда способността за емпатия, която е друг фундаментален фактор в човешката еволюция. Литературата ни дава поглед върху вътрешните мотиви и основания на героите, разкрива опита им, иначе недостъпен за другия човек, или просто провокира читателя да интерпретира психологически тяхното поведение. Благодарение на нея спрямо нереална фигура се ражда възможно най-реална емпатия.

Да преживяваш света през очите на героите, да се поставяш в техните обувки и житейски обстоятелства, това е основата на способността ни да общуваме пълноценно с околните. Така развиваме задължителната емоционална интелигентност, която ни позволява да бъдем пълноценни партньори, родители, колеги. Без емпатия сме просто герои от виц:

Седят си Пух и Прасчо на моста, клатят си краката и гледат реката. По едно време Пух рита Прасчо силно в глезена. Прасчо го поглежда, но нищо не казва. След малко Пух пак рита Прасчо злобно по глезена. Прасчо го поглежда тъжно и казва „Ама Пух, аз си мислех, че сме приятели. Пух отвръща „Аз пък откъде да знам кво си мислиш.

Четенето има и чисто преживелищна функция. То е символ на истински живия и буден човек, който присъства пълноценно в света с любопитство и страст. Нечетящият е един вид скот, при това не Фицджералд, а просто „работещ човек“ или „консумиращ човек“, за когото животът винаги е другаде и твърде кратък, тъй като е минал покрай него в просъницата на рутината и навиците. Затова е важно литературата да не бъде разглеждана като елитарно изкуство, а като нещо ежедневно и насъщно. Тя трябва да достига до гари и хотели, до сергиите, да съдържа есенцията на уличния живот, да избягва стилистично перчене.

Романът изгражда образи и места, които ще се превърнат в извор на непрестанната илюзия, че действително съществуват, нещо повече – че самите ние бихме могли да бъдем тях и в тях. Той осветява като лампа това, което е изразително и ярко, но под различен ъгъл, такa че в светлината й познатото изведнъж да се превърне в изцяло непознато, очевидното в неочевидно, питомното – в диво, а сигурното в съмнително.

Чрез този процес на превръщане на странното в познато, на излизане от тясната перспектива на моментното ни състояние, човек се ражда отново и отново на все по-високо ниво на съзнание. Неизменно това е свързвано с първоначалния шок от новото и непознатото, което с времето и вникването ще превърнем в най-съкровено свое.

Но достатъчно ли е да четеш? Срещал съм доста начетени хора. Някои направо са погълнали библиотека (и затова главата им е с ръб). За съжаление обаче бройката не гарантира качеството. Важно е какво четем и още повече – с каква нагласа. Една от важните характеристики на умението да четем е оптималната комбинация от широчина и дълбочина. Много хора четат стереотипно, основно в даден жанр. Добрият читател знае как да чете разнообразно и интержанрово, като се потапя в даден автор или жанр само толкова, колкото да му изсмуче есенцията. Като пчела. Да вземем най-доброто от класиката – Еразъм, Сенека, Данте, после да прескочим на фантастика и да добавим аромата на Франк Хърбърт, Робърт Хайнлайн, Роджър Зелазни и Любен Дилов. Да минем критично през популярната наука – Ричард Докинс, Даниел Денет, Стивън Пинкър и Даниел Канеман. Да се посмеем с мъдростта на сатириците – Тери Пратчет, Дъглас Адамс, Бари Хюгарт. Да пребродим квантовите поля на Фритьоф Капра, Джон Уийлър и Гари Зукав, които са манука за пчелите на ума ни. Да добавим цветния прашец на детските приказки – Екзюпери, Туве Янсон, Андерсен, Михаел Енде, Никола Русев (великата „Приказка за Стоедин“). Гъстите философски венчелистчета на Кен Уилбър, А. Н. Уайтхед, Ницше и Бъртранд Ръсел. Да поръсим с Достоевски и Хесе, Булгаков и Йовков. И за капак да отлежим прашеца в бъчвите на поезията, които ще добавят Уитман, Рилке, Емили Дикинсън, Уилям Блейк, Иван Методиев в питата на нашия мед.

Другото важно нещо е, че трябва да четем с определена нагласа. Иначе вместо мед, получаваме глюкоза. Има множество четящи твари, които убиват времето с книги. Или се тъпчат с тях като с бонбони. Важно е да четем с отворен ум и развълнувано сърце като мореплаватели. Не разберем ли нещо, нека отлежи. Не бива да съдим. Качеството се просмуква в клетките ни, дори когато сме объркани и отегчени. Нека четем, за да порастваме и откриваме. Нека любопитството бъде в платната ни. А рул да ни е любовта към знанието.

Ето и моят последен съвет към теб, побратиме по четене. Подбирай внимателно всеки ордьовър. Бъди гурме. Някои книги съдържат космос в себе си. С тях ще пропътуваш галактики. Прочитайки една, прочиташ множество. Споделяш мислите на поколения. Живееш повече от един живот. Така ще си в компанията на безсмъртните, чието име е изписано върху вода.

....

Текстът е публикуван в списание "Бизнес Глобал".




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358043
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031