Издателство AMG публикува и другата известна книга на Дейвид Дейда, "Интимно единение", и отново ме помолиха да напиша увода, за което благодаря сърдечно. Книгата е незаменим наръчник за мъжко-женски отношения и чудесен инструмент за съзнателност и вдигане на менталното ниво, което е любимата ми тема и тясната специалност на доктората ми. Можете да си я вземете тук https://amgbooks.bg/intimno-edinenie.html 

УВОД 

Случвало ли ви се е да се опитвате да кажете нещо на мъжа си и да имате усещането, че говорите на стената? Или пък да обяснявате съвсем логично нещо на жена си, а тя да продължава да ви крещи истерично?

Случвало ли ви се е да си помислите, че мъжете са егоистични скапаняци или мамини синчета (или Бинго!, и двете) и че сте си по-добре сама? Или че всички жени са кучки (с изключение на майка ви, но да не забравяме, че и тя е жена)?

Като психолог, често работя с клиенти, които имат проблеми в отношенията си с другия пол и се чувстват неудовлетворени във връзката си. Понякога става дума за жени и мъже, които са заседнали едноизмерно в половите си роли. Мъжът има нужда да доминира, да е винаги прав, а жената – някой да се грижи за нея, да й дава непрекъснато внимание и засвидетелстване на любов.

Понякога става дума за жени, които са заседнали в мъжката енергия, или за мъже, които нямат добър баланс между мъжката и женската сила и съответно или страдат от прекалена нерешителност, или от вкостенена мъжественост, която не им позволява да изразяват чувствителност и съпричастност, когато това е нужно.

Друг път е просто разминаване в комуникацията. Мъжете и жените мислят и общуват по различен начин. Едните се фокусират върху решенията, върху рационалните и логични обяснения, а другите – върху свързаността, емоцията, уюта. Клиентите ми мъже редовно се оплакват, че не се чувстват уважавани („всичко правя за тази жена, а тя все ми намира кусури“), че жена им непрекъснато си сменя мнението или им дудне каканижещо. Жените пък недоволстват, че не биват видени, подкрепени и обичани. Че нямат мъж до себе си, а лукова глава. Всичко това прилича на някаква сапунка, в която много от нас са неволни участници. Връзките се разпадат, а когато двойките остават заедно, това често е на цената на постоянни дрязги, неудовлетвореност и фрустрация.

Но трябва ли всъщност да е така? Неизбежно ли е да живеем в подобен модел на прозаичност и терзание, на тежко разминаване с партньорите – физическо и смислово, и френетично зацикляне в едни и същи проблеми? Или пък е въпрос на базово образование за мъжко-женската природа – душевност, характерност и физиология. Не си задаваме подобни въпроси за ходенето и четенето. Там никой не очаква да се родим научени. Защо в тази най-фундаментална част от живота ни – познанието за половете и сексуалността – очакваме да е различно.

Още през 60-те години на миналия век, големият психолог Ерих Фром изказва тезата, че любовта е умение, което се учи. Да постигнеш хармонична връзка на интимност с другия е процес, който изисква системно усилие, точно както се строи къща или се учим на цигулка. Илюзия е, че любовта просто се случва, химера е идеята за сродната душа, с която едва ли не си четем мислите и сме в пълна хармония. Когато се отърсим от тези заблуди, можем ясно да видим, че с мъничко усилие и постоянство можем да изградим пълнокръвен и страстен живот в отношенията си. Но за да се случи това, трябва да започнем отвътре. Това е великата тайна на живота. На Делфийския оракул е пишело „Познай себе си“. Сократ не е спирал да го повтаря. Това все още си остава най-дълбоката човешка ценност, която е в основата на всичко останало.

Малко книги дават карта на себепознанието, на човешкото съзряване – рамка, в която можем точно да разположим всяко преживяване така, че да е интегрално свързано с останалото и никога да не губим посоката. „Интимно единение“ е такъв незаменим компас. Ако сте отворили тази книга, вие вече сте посветени в най-древното тайнство – приключението да откриеш себе си. Вие сте на път, при това само какъв. На края му ви чака нещо повече от ковчежето със злато на някой леприкон. Там се намира трайното щастие да сте тук и сега, да не вземате нищо за даденост, да се радвате на всичко с ентусиазма на дете, да се свързвате с другия в пълнота и сърдечност. Без страх, съмнения или очаквания.

Дейвид Дейда е писател, който, като една просветлена пчела, смесва академичното, емпиричното (дългогодишна практика като терапевт), ежедневното и мистичното в рядко вкусен мед от познание. Това не ме изненадва, защото той е един от съоснователите на Интегралния институт на Кен Уилбър, моят любим съвременен философ и баща на Интегралната теория, която някои наричат „теория на всичко“, защото обединява в себе си множество различни перспективи и практики.

Дейда ни разказва за достигането на онова високо ниво на съзнание, за което говорят едновременно мистиците, психолозите и физиците. То се побива в следния цитат от Айнщайн:

„Човекът е част от едно цяло, наречено от нас „Вселената“ — част, ограничена във времето и пространството. Той изживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделено от останалите – вид оптична заблуда на съзнанието му. Тази заблуда е един вид затвор за нас, ограничаващ ни до нашите лични желания и обич към няколко близки до нас. Задачата ни трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширим обхвата на нашето състрадание, за да прегърнем всички живи същества и цялата природа в нейната красота.“

„Интимно единение“ е пътека в тази посока, ескалатор дори. Тя ще ви разкаже за връзката между мъжа и жената, между мъжката и женската енергия във всеки от нас, между душата и живота, в основата на които стои една и съща сила.

Що е то интимно единение и има ли почва у вас

Живеем в общество, където хората се свързват кумулативно, а не синергично. Представете си молекулите на водорода и кислорода, които вместо да се съединяват, просто се трупат една върху друга. Купчината от молекули не прави вода. Друга аналогия е сключването на сделка. Ти ми даваш финансова стабилност, аз ти раждам деца. Пазарните отношения са силно видими в днешно време в закупени джуки, задници и прочее. Добавени цици – добавена стойност. Икономика. Тук има (стоко)обмен, но не и свързване. Нищо ново не се ражда. Отсъства трансформацията в нещо по-голямо (като водата). Жените традиционно са ползвани като украшения, секс кукли или домакинско и детеродно оборудване. Или залитат в другата крайност и стават мъже чрез втурване в кариера, постижения и семинари по всичко.

Дейвид Дейда ни представя един трети режим на свързване, наречен интимно единение.

„В интимното единение става дума за отварянето на сърцето и отдаването на уникалните дарове, които се крият дълбоко в нашата сексуална, емоционална и духовна същност… Интимното единение включва съзнателно практикуване на нов вид интимност точно в този момент.“

На конкретен език това означава нещо толкова просто, че често остава незабелязано. Това е способността да сме тук и сега, отвъд механичното живеене в рутината и навика, отвъд вечното бързане, вменените полови роли и социални обусловености. Ще го илюстрирам с вкусна аналогия. Представете си, че сте на великолепен тропически остров. Очите ви са пълни с тучна и екзотична растителност, носът ви потрепва от наситени аромати, устата ви слюноотделя от сочния вкус на папая и манго. Залезът е главозамайващ, а нощното небе, изпълнено с безброй звезди и лъкатушещата снага на Млечния път, ви оставя без дъх. Умът ви е празен. Пуснали сте всякакъв контрол. Няма минало или бъдеще, тревоги, притеснения или задачи за вършене. Вие сте изцяло в момента и правите любов с настоящето по всепроникващ и разтърсващ начин. Така изглежда интимното единение с живота. А сега си го представете с партньора си.

В контекста на тази аналогия можете да разберете по-добре какво има предвид Дейда в пасажи като този:

„В практиката на Интимно единение сексуалният акт сам по себе си може да се превърне в духовен съюз, общение на силите на живота и любовта, страстно предаване на откритост и екстаз…Интимното единение е все по-голямо отпускане в пълно съвпадение с любовта, капитулиране пред собствените ни страхове и съпротиви.“

Интимно единение през очите на психологията

Когато прочетох тази книга, останах захласнат от това, доколко темата се препокрива с тясната специалност на доктората ми – психология на развитието. Дейда говори за три етапа на връзките – традиционен, с ясно разделение на половите роли – мъжете вземат решенията и изкарват парите като са доминантни и понякога тиранични, а жените са ориентирани към грижата за децата и домакинството. Тук съществува мъжка и женска работа, жената си знае мястото и мъжът е „мъжкар“. Тук е вицът за пернишкия бумеранг (хвърляш чехъл, връща се ракия и салата) и „бие ме, значи ме обича“ (и е стабилен). В подобни връзки няма равенство, а в по-добрия случай само разделение на труда. За единение в смисъла на взаимно проникване и синтез дори не може да се говори.

Вторият етап е връзка 50:50, където има равноправие, но липсва страст. Мъжете развиват своята женска енергия, което е чудесно, защото стават по-емпатични и чувствителни, но това най-често е за сметка на мъжката. При жените – обратното. Подобни двойки функционират безаварийно и с взаимно уважение, но често няма искра и страстта не достига до точка на кипене. Тук се мисли прекалено много. Мъжът не може да изчука жена си като тракторист, а тя не може да се отпусне така, че да я чуят през три етажа (щото, нали, съседите…). Тук пошляпването, скубането и „задавянето“ не са комфортна зона, поради страх от нарушаване суверенитета на другия, от загуба на равноправието и деградация към стария модел на мъжка доминация и женска безпомощност – модел, който западното общество осъжда все повече, особено след скандалите в Холивуд и „me too” движението.

На третия етап – наречен от Дейда „интимно единение“ – двойките интегрират най-доброто от предишните етапи като се научават да поляризират своята сексуалност – мъжът да е мъжкар, а жената да е мека, подчинена и приемаща – без това да нарушава тяхното равноправие и взаимно уважение извън леглото. Те вече могат да разграничават сексуалните роли от социалните. Тук всеки от тях е достатъчно самостоятелен, че да може да се свързва пълноценно без да губи себе си. Чашата на всеки е достатъчно пълна, така че се сливат, за да споделят преливащото, а не да запълнят липсващото.

На този етап се случва и една радикална трансформация в личността. От нещо фиксирано, тя се превръща в динамична и свързваща се. Дейда говори за това с думата surrender, която трудно се превежда директно на български, затова в книгата са използвани различни думи в зависимост от контекста. На английски, фразата „sweet surrender“ означава да се отдадеш напълно в единението с другия, да се освободиш от Аз-а, да пуснеш контрола, да се изгубиш в сливането, за да се намериш в екстаза на нещо по-голямо. Някои го наричат капитулация на чувството за отделеност – идеята, че сме нещо отделно един от друг. В мистичната и религиозна литература наричат това „предаване на Бога“, разтваряне в екстаза на светлината, където всичко е свято и свързано.

Стреми се да навлезеш в своя вътрешен мир

и ти ще видиш небесата, защото

едното и другото са едно и също,

и когато влизаш в едното, влизаш в двете.

                                          Исаак от Сирия

 

Аз славя себе си, възпявам себе си.

Това, което аз получа, и вие ще го получите,

защото всеки атом, който ми принадлежи, и вам

принадлежи.

                              Уолт Уитман

 

Индианците също вярват в тази свързаност:

 

Всички неща са свързани

като кръвта, която свързва

едно семейство.

Всички неща са свързани.

Каквото сполети земята,

сполита синовете на земята.

Човекът не измисля паяжината на живота,

той е само нишка в нея.

                                         Вожда Сиатъл

 

Интересното е, че психология на развитието обяснява същото усещане за надрастване на индивидуалния Аз и сливане с живота (в универсален Аз) като един от високите етапи на развитие съзнанието, където личността става транс-персонална, флуидна, всемирна.

В тази връзка трябва да отбележа нещо важно. Дейда често говори за смъртта като портал към единението. Това може да стресне по-буквално мислещите. Всъщност става дума само за символизма на трансформацията, където нещо „умира“, за да се роди на по-високо ниво (какавидата „умира“ в пеперуда). Подобно нещо казва и Франк Хърбърт в „Дюн“ – книга, която е побрала много от мистичните традиции, въпреки жанра „фантастика“:

„Индивидуалното стига до универсалното                       

с цената на собствената си гибел.“

Или с думите на самия Дейда:

„Любовта е не-разделяне, готовността да приемеш, откритостта на сърце, което не се съпротивлява. Любовта се появява там, където няма страх. Любовта е не-избягване. Любовта е осъзнаването за не-различност, за съвършено единство, на съвпадение без „аз“ и „ти“. „                             

За съжаление хората на тези нива са рядкост в нашето общество (много под един процент), така че все още не съществува ежедневен жаргон по темата. Затова написах специално приложение, в което обяснявам какви са етапите на развитие на съзнанието. Така книгата ще бъде много по-разбираема и конкретна. Изяснявам някои от неясните изрази на Дейда им им давам контекст и плътност. Иначе има опасност да звучат прекалено общо, метафизично и отвлечено. С подобна теоретична рамка човек може много по-лесно да тръгне по пътя на самопознанието, да се изгради като независима и успешна личност, да общува пълноценно с околните.

Малко личен опит

Моят живот беше разтърсен из основи още в детството и юношеството. Или иначе казано, съдбата ме орита с подковани кубинки. Това ме изкърти от нормалното русло, потопи ме в себеизследването и ме изстреля по траекторията на съзнанието доста по-рано от обикновено. Вече от години практикувам интимно единение и се свързвам с жената до мен на квантово ниво, където няма Аз, където нейното удоволствие е и мое. Тук мъжът не „свършва“, няма изпразване. Енергията се завърта в сливането и има „започване“, съзидателност, творчество. След подобно сливане мога да тичам десет километра, да напиша поема, да създам НПО. В това сливане всеки е огледало на другия и едновременно преживява другия. Още повече, напълно излизаме от главата си и вкостенените представи за света, и се сливаме с всемирното съзнание да сме навсякъде и всичко. Нещо, което обикновено се постига с психеделици или дългогодишна медитация.

Това състояние е подобно на влюбването, но е от обратната страна на спектъра. Тук няма падане в любовта (falling in love), има издигане в нея. Падането води до счупване, издигането – до полет. Както ще разберете от Приложението, едното е пред-рационално, инфантилно състояние на оглупяване, докато другото е пост-рационално, просветлено състояние на продуктивно озарение.

Ето нещо, което ми написа една специална жена тази сутрин след споделена в единение нощ. То дойде точно навреме, за да кацне в този увод и да му придаде съвършена завършеност.

О(т)глеждане

Да се о(т)гледаш в мен означава да ми дариш семе. Ядро, което да поникне във вътрешностите ми.

Да опознаеш изначално храносмилателния ми тракт. Да станеш свидетел на начина, по който ме захранваш. Да се отделиш от мен, за да ме п(р)оникнеш отново.

А може би вече сме се п(р)оникнали, хилядолетия назад, в спираловидното безвремие. Били сме динозаври. И протозвезди в термоядрена реакция.

Тук сме, и сега. В спиралата на живота, но с други лица. Носим имена - далечно ехо на еволюционния ни преход.

Изкарваме вътрешностите си на масата и ги поливаме с червено вино и теми за размисъл. Отглеждаме смисъл в огледалния свят на взаимоотношенията. Aho Mitбkuye Oyбs’iŋ*.

За всички наши взаимоотношения. За отношението във взаимността. За сношението на вътрешните ни светове и прераждането ни като пулсари.

За импулса да се о(т)гледаш в другия.

* Това е поговорка и молитва, които идват от езика и традицията на индианците Лакота (Сиукси). Означава: „Всички са свързани или всички са мои роднини“.

Тази книга е красива и нужна, защото ни учи на такова свързване. Пийте от нея и разцъфвайте в заедността на интимното единени

разбира се, не можем , да продължим,и без това ) ( интимно ЕДинение..)
ноо, То, е един етап, отсечка, от/по/ Пътя..
намиг, Джулия

„Човекът е част от едно цяло, наречено от нас „Вселената“ — част, ограничена във времето и пространството. Той изживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделено от останалите – вид оптична заблуда на съзнанието му. Тази заблуда е един вид затвор за нас, ограничаващ ни до нашите лични желания и обич към няколко близки до нас. Задачата ни трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширим обхвата на нашето състрадание, за да прегърнем всички живи същества и цялата природа в нейната красота.“

„Интимно единение“ е пътека в тази посока, ескалатор дори...
/ nav