Постинг
02.10.2021 14:14 -
Живот в такт бабини деветини
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1140 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2021 14:18
Прочетен: 1140 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 02.10.2021 14:18
Обичам да ходя при баба ми, защото всеки път ставам свидетел на едно величествено преображение, на което дори Овидий и Кафка биха завидели. Щом ме посрещне на вратата, тя се превръща от главен герой във филма „Живите мъртви“ в дзен мастър джедай и суфи дервиш. Очите й святкат озарено, като че се е наяла с магически гъби, изправя се от прегърбената си поза като някакъв древен колос, хвърля патериците и ми сготвя осем манджи ала Мастър Шеф. После ме гледа как ям с необратимо напушена усмивка, като някаква Чеширска крава, тупа ме гальовно по коляното и ми разказва как ме сънувала предната нощ, и по предната.
Мисля в подобни моменти баба ми може да излекува всеки от депресия, цинизъм и обикновена безхаберност. Гледаш го това чудо и не можеш просто да бъдеш обикновен. Искаш да си Майкъл Джордан и Мохамед Али, Доктор Кинг, Ганди и на Тереза майка й. Побиват ме тръпки чак, а тръпките ги побиват други тръпки.
Но най-много обичам баба да ми меси зелник. Това е нещо като Аполон на баниците, където всяка хапка е амброзия, манна небесна и орален великден. В центъра на прилежно навитото и добре бухнало тесто, се слагат зеленилки. Без да е чела Виан, баба ми знае да не ми прави зелника със зеле, а вместо това слага киселец. Киселецът, мой fellow ексцентрик, изобщо не е кисел и върви много с кисело мляко, което също не е кисело (поради добавената захар). От цялата работа и в мен не остава никаква екзистенциална киселост. Прощавам на всички грозници (по Виан), прощавам и на собствената си спорадична глупост. Облизвам си пръстите на ръцете и на краката. Светът е съвършен. Хайл, баба.
Мисля в подобни моменти баба ми може да излекува всеки от депресия, цинизъм и обикновена безхаберност. Гледаш го това чудо и не можеш просто да бъдеш обикновен. Искаш да си Майкъл Джордан и Мохамед Али, Доктор Кинг, Ганди и на Тереза майка й. Побиват ме тръпки чак, а тръпките ги побиват други тръпки.
Но най-много обичам баба да ми меси зелник. Това е нещо като Аполон на баниците, където всяка хапка е амброзия, манна небесна и орален великден. В центъра на прилежно навитото и добре бухнало тесто, се слагат зеленилки. Без да е чела Виан, баба ми знае да не ми прави зелника със зеле, а вместо това слага киселец. Киселецът, мой fellow ексцентрик, изобщо не е кисел и върви много с кисело мляко, което също не е кисело (поради добавената захар). От цялата работа и в мен не остава никаква екзистенциална киселост. Прощавам на всички грозници (по Виан), прощавам и на собствената си спорадична глупост. Облизвам си пръстите на ръцете и на краката. Светът е съвършен. Хайл, баба.
Хехе, Нави, пак си сътворил шедьовър! И то вдъхновен. Страхотна баба имаш. А ти, понеже си слънчище, я превръщаш в "дзен мастър джедай и суфи дервиш" със святкащи озарени очи.
Ама много сладка баба - да я нагушкаш и да я осветяваш по-често, защото очевидно, че и тя те осиява. :)))
цитирайАма много сладка баба - да я нагушкаш и да я осветяваш по-често, защото очевидно, че и тя те осиява. :)))
Мучо мерси, другарче. Вече всеки ден е шедьовър, защото го прегръщам безусловно :)
цитирайТова е баш самоковска магьосница. Бъркам ли географията? Звучи ми познато, защото съм в роднински връзки с този край.
цитирайТърсене