Онзи ден някакъв непознат коментира тази стара снимка с бившата ми жена, към която изразява възхищение, а към мен – съмнение дали я заслужавам. Вярно, тя беше изключително красива и сваляна от дузина холивудски актьори, а пък аз тук изглеждам като потен общ работник от ихтиманска махала, но пък да се съди само по външността съдържа целия спектър от баналното до нефелното. Затова искам да кажа няколко думи за красотата, от която съм имал в изобилие в живота си.

Винаги ме е разсмивало как мъжете мечтаят за лъскави мацки и базират самочувствието си на това, доколко могат да се класират с такава. Разбирам, че това е биологично обусловено, но пък не изисква титанична мисъл, за да отчете човек прозаичната реалност, че се свиква и с най-красивите неща и че визията е само един от множество фактори, които правят един партньор привлекателен, пък дори да е само за вечерта. На всичкото отгоре много от красивите жени са разглезени от красотата си и не стават за нищо в кревата, бил той буквален, интелектуален или творчески (общуването между двама души е танц на творчество в най-висш смисъл).

Красивите черти и тела са нещо вдъхновяващо, но само когато са изпълнени с красиво съдържание, раздвижени от ведра и свободна същност, изпълнени с изящество и грация. Когато срещна такава жена, в мен се разлива огромна енергия и се превръщам в креативно цунами, в житейски tour de force на случването. С други думи, красивата жена не е за консумиране и показване, а за да вдъхновява мъжа да бъде по-добър и истински човек, да се разгърне като змей и да покорява света. В по-добрия случай, този процес е двупосочен.

Другото нещо е, че красотата е вменено понятие, субективно и дори моментно зависещо от множество фактори, като например доколко сме емоционално балансирани. По-трайната и обективна красота е, когато една жена обича и приема себе си, чувства се удобно в тялото си, танцува като ходи и сияе с усмивката си. Тогава тя е неизбежно привлекателна, без значение от детайлите и вкусовете. Обратното, засуканите мацки, които френетично постват селфита и муцки в нета са ми откровено отблъскващи. Лошата душевна хигиена прозира и през най-красивите черти.

Пожелавам на всички жени да осъзнаят силата на красотата си и да я използват величествено. Тя не е за продан или внимание, а за вулкани и земетресения, от които да се раждат планини.

Хубава е жената.
Италианка ли е, или португалка?

Превъзходно есе за женската пълноценност!
Финалната поанта е небесно-вярна: "Пожелавам на всички жени да осъзнаят силата на красотата си и да я използват величествено. Тя не е за продан или внимание, а за вулкани и земетресения, от които да се раждат планини."
Вдъхновяващата жена е над и извън субективното виждане на безкрайността.
Коментиращият снимки винаги може да сгреши, но Ихтиманската прилика се отнася повече за фитнес-жената до теб и пряко корелира с въпроса за мътността на черти и цветове, отправен от Ард. ;)))
Мъжете с повече слънчеви бани по рождение имат все пак различими европейски черти - като теб.
Мисля, че си имаш самочувствието да се самопрецениш обективно и си знаеш силата на корените и крилата.
Пожелавам ти по-нагорни Небета, Нави!

Благодаря :))

Хубава двойка. Бисмарк има една мисъл, цитирам по памет: "Ако искаш да излъжеш света, кажи му истината." Дори извадена от контект, тази мисъл сама по себе си казва и нещо друго - когато човек иска силно да открие истината, той се разминава с нея, а пътя до истината е един и той задължително минава през отричане на вярата. До колкото човек може да служи на истината, то тя често е нелицеприятна и жестока. И когато търсим истината в красотата, се оказваме излъгани и разочаровани. Нищо друго не ми остава да откриеш жента, с която да издигаш планини и да сътвориш храм от споделена любов.

Така е. Светът си няма особена идея кое какво и често издига в естетически идеал неща без особено съдържание. Иначе по Платон, Красотата е Истина и Доброта :))