Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01 11:44 - Интервю в списание Плейбой
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2014 Коментари: 6 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Типично в навски стил хванах последния влак, или в случая брой на списание Плейбой и се закачих с чудесно интервю. Удивителното беше, че ми го цензурираха, щото го праснах ала "Вегаски истории", а рекакторката каза, "Ама много е визуално. Все пак го четат жени." Аз пък мислех, че го четат чекиджии, хахах. Та ето текста долу. Той дава още един поглед към моя странен свят. Дано повече хора ме намерят там.



Вегаските истории на един доктор по психология – цинични и мистични

 

Като озадачаващо весел и леко циничен Вергилий, той ни развежда из улиците на Вегас, които зад всеки ъгъл крият нова изненада, нова история, ново познанство или пък спомен, замъглен от дестилат. Истории, изпълнени с шумни разговори, поглъщащи размисли, мистици и простаци и цигарен дим. Всичко това под одобрителния поглед на огнените господа Джак, Джим и Джони. И под вещото ръководство на байрактаря на българската вегаска диаспора – Траян I Шуменски.

Един след друг разказите засмукват читателя в шеметен водовъртеж, където границата между реалност и мистичност се размиват. Като бримките върху чорапогащника на прибираща се по светло екзотична (ма)дама. Или като следващото питие с все още неразтопена бучка лед в него. Или пък като ново залагане.

И какво като над Вегас няма звезди? Те са изпъстрили картата на улиците му, както и страниците на тази книга. За нея Люси Станев казва: „Странните и шумни истории в тази книга ни убеждават, че не само всичко не е така просто, а просто не е така. С една рядка техника на контролирана шизофрения, авторът е едновременно обект на наблюдението и наблюдател. Цинизмът в тези текстове не е циничен, а аналитичен. В края Иван винаги избира светлината на свободния дух.“

Той е Иван Владимиров-Нав има докторска степен по Психология на развитието от Университета на Лас Вегас. След 13 години в САЩ, където преподава, движи бизнес, пътува по света и пише, през 2020 г. се завръща у нас, за да развива образователни и култрни инициативи.  В момента Нав разработва семинар за когнитивно и личностно развитие и друг за намаляване на стреса и подобряване на благоденствието, който скоро ще видим в неговия ютюб канал.

С Нав ще си говорим за важни неща като въпросите защо се върна, какво е еротично и цинично, за ползата и вредата от метафизиката и други загадки на филофосията

Няколко блиц въпроса, свързани с еротичното (и вулгарното) в литературата, са неизбежни по две причини. Първо, защото ти  сам категорично го експонираш, дори преекспонираш, във вегаските си истории и в други свои текстове. Второ - а то може би предхожда първото - защото все пак се движим по наклонената плоскост на „Плейбой“.

Случайно или не, „Вегаски истории“ излиза в издателството, което преди около 30 г. издаде първите преводи на български език на автори като Хенри Милър, Уилям Бъроуз и Чарлс Буковски. Би ли казал, че си повлиян от творчеството им? Ако не, би ли назовал литературните си „ментори“ в баланса между вулгарната литература и обикновената пошлост, който успяваш да не нарушиш във „Вегаски истории“? Докъде може да стигне един автор в  интерпретациите си на еротиката? Има ли граници – езикови и сюжетни, – които ти лично си поставяш?

„Парадокс“ е култово издателство и аз израснах с поредиците „Америка 20-ти век“ и редица други шедьоври като „Горски цар“ на Мишел Турние. Горните автори не са ме формирали. Наблягах по-скоро на Уортън и Керуак. Аз бях срамежливо хлапе, което пишеше поезия и обичаше да мечтае. Мускулите и бохемът дойдоха доста по-късно във Вегас. Книгата точно затова е интересна, защото показва този период на тотална трансформация и инициация в дионисиево-епикурейското. Това докато карам докторат и се наливам змейски с класическа култура. Вече мога да обединя в едно движение лирична поема, философски труд и скуъртването на жената до мен. Във всички тях влагам една и съща енергия и любов към света.

Относно втората част на въпроса. Вулгарното е ментална конструкция без онтологични корени в реалността. Ние сами решаваме какво е вулгарно. Каквото за едни са „срамотии“, за други са „прелести“. Всяка дума е формата на сянка върху стена. Повърхностните хора гледат сенките и съдят за тях със социално обусловения си морал. Те и в преминаващите облаци ще видят курове и цици. Дълбокият поглед съзира енергията в нещата, какво е вложено в тях. Аз мога с цялата си любов да говоря мръснишки на любимата до мен и това да й докара диви оргазми. Вулгарен ли съм или романтичен? Най-великото обяснение на диалектиката вулгарно-сакрално е изразено в предговора на култовата „Гъзове и облаци“ на Иван Методиев. Както казва той: „Ако има времена, в които съкровеното може да се яви като безобразно, не се ли сещат че и безобразното може да бъде път?“

В книгата говориш за шаманската традиция и излизането от Матрицата на конструираните порядки. Описваш и ритуала на инициация, чиято цел е да пречисти прохождащия адепт от всякакви наслоявания, за да може той да се „пренапише“. Приемаме, че с присъщата си скромност гледаш на себе си като на шаман, надраснал Матрицата. Кой или какво те инициира? Болезнен ли беше процесът и смяташ ли го за завършен?

Инициира ме менгемето на реалността в България в началото на 90-те – имах кофти детство у дома и в училище, бедност, множествено разбито сърце (обратното на множествения оргазъм). На 17 бях толкова фрустриран, че откраднах кола (без да знам какво точно ще правя с нея). Докато ме биеха с часове в районното, излязох от тялото си и си дадох сметка, че съм по-голям от всяко препятствие и че мога да използвам проблемите като гориво за израстване и себемоделиране. После минах през рак на тестисите, като докторът ми извади билярдната топка (толкова беше подут) през корема, като в „Индиана Джоунс и храма на обречените“. Имах доста подобни преживявания, които ме изкъртиха от обикновеността на механичното съществуване. После беше лесно.

Като тийнейджър бях саможив и затворен, най-вече заради разминаването с околните. Предпочитах книгите, галериите и музиката пред хората. Вегас ме научи да виждам Моцарт дори в кюфтето и кючека, а в плътското да намирам безсмъртната поезия на Блейк и Уитман. Малко като в „Степният вълк“ на Хесе.

Ходил ли си в Playboy Club в Лас Вегас (който затвори през 2012г.)? А плейбой ли си?

Не помня. Ходил съм къде ли не там, но в някои случаи бях под въздействието на хора, вещества и взаимодействия. Не обръщам внимание на подробностите. Ако приемем, че Playboy е стандарт за качество, някаква форма на бохемска Хюга, аз си го нося навсякъде.

Коя вегаска история премълча като пишеше книгата и защо?

Много са. Например как се запознах с една красива сервитьорка, зеленоока полубразилка с формите на новолуние. Беше много отракана и набързо ме заведе да пием в един стриптийз клуб. На петата минута ми каза, „Искаш ли да ми опиташ дъвката“ и последва мащабно натискане. Обаче взе да пие с такава невиждана скорост, че след час вече беше на черешата, която се оказа топола и ме оповръща целия. Кавалерски я закарах до тях и дори я завих.

Друга история, ама същата, за да се видят разликите между простотия и простота (дзен) – на приятел му се случи абсолютно същото в една дискотека. Бях директен свидетел как ги изгониха с мацката за неприлично поведение, защото си пускаха по метър езици. Закарал я у тях, където тя се одрайфала всенародно, а той невъзмутимо си я опънал.

От гледна точка на психология на развитието, има разлика между пред-конвенционално поведение, което е мотивирано от похот, нагони и животински импулси, и пост-конвенционалната способност да нарушаваш продуктивно правилата и в привидно същите неща да влагаш себеизследване, откриване на нови територии, изживяване на дуендето в спонтанно случващото се.

 От какво се срамуваш?

Май вече от нищо. Излагал съм се толкова пъти, че съм го превърнал във форма на забавление.

Страхотните илюстрации във „Вегаски истории“, както и тези в предишната ти книга, „Смешна метафизика“,  са дело на брат ти, Нечо. Как протича съвместната ви работа? Насочваш към конкретни мотиви за визуализация или той се самовдъхновява от текстовете ти? Овъзмездяваш ли го за труда или е готов на всичко, само и само да му се махнеш от главата по-бързо?  

Брат ми е приказно същество и автентичен талант. За мен е чест и удоволствие илюстрациите му да дават крила на текстовете ми, като прашеца по пеперудата, без който тя не може да лети. Винаги му заплащам обилно за труда и времето, защото у нас хората на изкуството често остават недооценени финансово, което не е редно. В тази връзка искам да споделя, че той току-що направи разкошен календар за 2021. Можете да го погледнете на www.nechoart.com

Правили сме и двата варианта – в две от книгите той нарисува картини по текстовете, а в други две взех готови илюстрации и адаптирах по тях. Едната е страхотна детска книжка по негови неща, която скоро ще издадем.

Защо така не ти се получи във Вегас със жените?

Първите години срещах само пластмаса без съдържание. Не харесвам празните калории. Това с бардаците никога не съм го разбирал. То е все едно да опна някоя знойна коза. Но не беше винаги самота. В един момент си намерих една барби мацка с огромни гърди и небесносини очи (бивша мис Мисури), която ме спечели с абсолютно неочакваната за тази външност пиперливо чувство за хумор и дълбока чувствителност. Изкарахме заедно около година и се разцепихме от секс, смях и приключения.

После срещнах там бъдещата си жена, която беше на гости от Ел Ей. Безумно красива и още по-умна топ продуцентка от Холивуд, която беше сваляна от половината звезди. За авантюрите с нея мога да напиша отделна книга. Правихме луд секс по стаите на приятели, по кабинки за преобличане и къде ли не. Беше страстна и необикновена любов – бяхме като обладани, тя нямаше задръжки, а множествените оргазми напираха като сълзи в очите й.

Какво от там би пренесъл тук и обратното – какво от тук ти липсваше най-много там?

Освободеността на хората е нещо крайно нужно тук. България е с консервативна култура и псевдо соц морал, които не отчитат модерните тенденции на еманципация и експеримент. И тук се правят какви ли не оргии и пачанги, но тайно и скрито. В книгата описвам доста истории, където сексуалната освободеност е превърната във висш пилотаж на обновлението и разширяването на собствените граници.

Там ми липсваше културата. София е с разкошна културна сцена. Всеки ден можеш да идеш на джаз концерт, симфоничен, театър, опера, литературно четене. Също там я няма нашенската сърдечност и искрено човешко свързване. Хората най-често са менте, фалшименто без нищо под станиола.

Четат ли хората във Вегас? Освен менютата и брачните клетви?

Това е реторичен въпрос. Дори сред познатите ми не смеех много да си отварям устата, че ако изпусна нещо като идиосинкретичен или калокагатия, ще настане суматоха или масов потрес. Бях нещо като блондинка на литературно четене. Разчитах на визия и кратки фрази.

Може ли една жена да е и красива и умна? И ако да, какви свине ги ядат тези ябълки?

Може и трябва. Красотата е в хармоничното преливане на вътрешното и външното. Останалото е лайно с Мононатриев Глутамат (MSG). Аз в такива не си го пъхам, да не съм си го сякъл в гората, както казват вегаските войводи.

Аз ги ям. Със стръвнишки душевно-соматичен кеф. Имах невероятния късмет да бъда обичан от красиви, мегасексуални и много умни/амбициозни/културни жени. Искам да им построя паметник от течен шоколад, защото благодарение на тях станах какъвто съм днес.

Ако трябва да избереш пет души, с които да прекараш неизвестно време на  друга планета, колко мистици и колко простаци ще вземеш с теб?

Това е долнопробно разделение. Има достатъчно чудесници от смесен тип – например Джон Дън, мистичен пастор-поет от 16-ти век, който е вдъхновил Хемингуей с поемата проповед „За кого бие камбаната. Той започва своето обяснение към изгората с думите:

“Ела, любов, че грохнах от съблазън,

не смажа ли мускета, ще съм смазан.

Когато враг врага си дебне, той

се уморява да стърчи без бой . .”

Също бих добавил Иван Методиев, този велик наш поет, сътворил епичната епиграма:

Хегел е чела,

а не ще да го духа -

брей, че мръсница.

И още:

Да те еба или да -

това е въпросът. (Дай друго на Иван Методиев)

Ще ми се да има и поне една жена сред тях, че иначе ще стане като в лафа – Гърците са открили секса. А римляните са добавили жените към него.

Книгата ти е пълна с колоритни персонажи, които са като герои в американски филм, виждаш ли ги в нещо подобно и кой би искал да ги режисира?

Тарантино или Бъртън?

И двамата са ми в аортата. Обичам продуктивно-неконвенционалните хора като Иво Димчев, който кърти мивки и бидета, да го поживи господ на гейовете. Години наред събирах приятели киномани вкъщи в кино-клуб Ким Ки-дук. По историите в книгата може да стане як филм, нещо като „Страх и омраза в Лас Вегас“ (по любимия Хънтър Томпсън) с елементи на „Гепи“, където всяка да е епизод, режисиран от любим човек. Бих добавил Гай Ричи, Джим Джармуш, Пол Томас Андерсън, Тери Гилиъм и Луис Бунюел за капак.

Ким Бейсинджър или Никол Кидман?

Тази, която умее да си излиза от главата нощем и да се превръща в стон и скуърт. Красотата не е в чертите, а в това как ги одухотворяваш. Тя е в грацията, движението, ъгълчето на усмивката. Само мухльовците харесват статично красиви жени. Такива писват за седмица и после не искаш да ги докоснеш и с чужд хуй.

Все пак трябва да кажа, че уважавам поддържаното тяло. В него има от енергията на вечно случващото се. Универсалната рецепта за дупе и бедра – боб, ориз и клякания.

Фитнес или секс?

И в двете влагам еднакво много страст, защото са алхимия. Въобще, обичам да се влагам в нещата.

И за финал – къде се криеш и къде се показваш?

Не се крия. Имам подобаващо разкритие, демек отворен съм широко за всякакви нови познанства. Затова оставих лъскавия шит в Америка и се завърнах тук. Хората в България са съкровище във всичките им форми и чудатости. Иначе си обичам и самотата, когато се потапям в поезията и се превръщам в Руми, Уилям Блейк, Уолт Уитман. Сливането с вселената е предпоставка за оргазмите във всичко останало.





Гласувай:
10
0



Предишен постинг

1. fun1001 - :-))))
13.01 12:29


Хегел е чела,

а не ще да го духа -

брей, че мръсница.

......
цитирай
2. nav - :)
24.01 17:27
Изисква се високо ниво, за да се схване тази простотия :))
цитирай
3. zemela - Както обикновено, в твоя блог - р...
26.02 16:39
Както обикновено, в твоя блог - размисъл през смях. Чак се изненадах, че може да си сравнително сериозен, когато гледах видеото ти за феминизма. Поздрави!
цитирай
4. nav - zemela
06.03 15:04
Имам и сериозни моменто, но само когато е крайно наложително :))
цитирай
5. slaveya66 - С голямо уважение
20.03 23:02
Гледам аз на телевизора в сутрешния блог и не вярвам - я това е НАВ. Тия май са поумнели, почнали да викат интересни събеседници, ама насочват разговора както те искат. Купих я книгата, но вятъра ме вее в разни посоки, ама така вее, че нямам избор освен да се закопчам и пак не стигам да я отворя. Толкова съм разпиляна, че не мога да се събера. Накрая си викам: Майната му, все ми е тая. Ама пак не става. Идва ми да се заколя в някоя хотелска стая. С тези честоти и местонахождения накрая ни изплужват насухо и ни правят да не знаем кои сме. Ще търся канала в Ютуб.
цитирай
6. slaveya66 - НАВ, вчера в просница писах
22.03 12:31
Но явно нещо не се получи. Имам и двете ти книги на българския пазар, но нещо ми пречи да стигна дори да отворя "Вегански истории". Харесва ми стилът, намирам сродна душа в разсъжденията ти. Допада ми твоята компания и с нетърпение очаквам блог в Ютуб. Даже попаднах на NAV там, който се оказа друг, а аз коментирах нгов пост, защото се препознах в теб.
Защото "Свободата, Санчо е като салама..."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1901018
Постинги: 296
Коментари: 2966
Гласове: 7761
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930