Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05 09:24 - Седем години изолация
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 1024 Коментари: 8 Гласове:
8

Последна промяна: 09.05 10:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Знам, че повечето от вас ценят високо класиците и редовно прекарват вечерите си с техните мъдри съвети в ръка, но не мога да не отбележа естествените пристрастия към Цицерон, сред мъжете, и Епикур, сред жените, въпреки че както каза наскоро един приятел, „Епикурът стана дефицитна стока. И жени и мъже го дирят.“

В настоящата изолация, най-разумно е да посегнем към стоиците, сред които ярко се откроява Луций Сенека. Защо ли? Ами Луций е латинското за светъл (от Lux, светлина). Животът на Сенека е чудесна алегория за това, че когато човек носи светлината в себе си (вместо да я търси в лъскави играчки), съхранява щастието си независимо от ситуацията.

Още на младини, Сенека придобил известност със своето блестящо ораторство и остър ум. Една от речите му в Сената предизвикала такава завист у император Калигула, че той заповядал да го убият. Спасила го една от императорските наложници, която убедила Калигула, че Сенека е много болен и го чакат да умре.

Няколко години по-късно, новият император Клавдий също нарочил Сенека, този път по измислени слухове, че е спал с племенницата му. Нашият човек пак се разминал на косъм със смъртта, но бил заточен на остров Корсика за седем години (те това е карантина). Тук Сенека написал най-известните си текстове под формата на писма към майка си и приятели.

Клавдий бил отровен и жена му, която много ценяла Луций, го върнала в Рим, за да напътства младия й син, император Нерон. В следващите дванайсет години, Сенека се превърнал в най-влиятелният човек в Римската империя, която на практика управлявал. Порасналият вече Нерон явно не понесъл да го засенчват. Скалъпил клевета за участие в заговор срещу императора и наредил на бившия си наставник да се самоубие. Сенека прерязал вените си така, както Сократ изпил чашата с бучиниш. Дори в този момент, обстоятелствата не успели да засенчат светлината му.

За да излюстрирам добре какво точно искам да кажа с тази история, ще се позова на още един от древните, а именно Диоген, Кучето на Агората, за когото разказват, че обикалял из улиците на Атина с фенер в ръка, търсейки Човека. Та какво правил веднъж Диоген. Онанирал е – това е правил. Но какво е рекъл накрая същият този Диоген? - Ех, рекъл – да можеше и когато човек се поглади по корема, да му минава глада, цена нямаше да има!

За глада още не съм открил подобен лек, но виж, за душата намерих. Когато усетя живота си изпълнен със съмнения, когато механичната преса на ежедневието ме натисне и иска да ме направи конвейрен, тогава се обръщам към Сенека. Всеки път, когато го чета, по жилите ми се разливат свежи сокове, мислите ми се избистрят и отново знам кой съм. Като древен маг, той маха с ръка и илюзиите се смъкват от очите ми. Най-изконните човешки истини са пак в сърцето ми и знам как трябва да живея. В такива мигове се усмихвам от щастие. По тялото ми преминава топлина и няма нужда да се галя никъде. Ето някои от любимите ми цитати, доста актуални в нашата ситуация.

Основният белег на уравновесения ум е да може да се спре и да остане насаме със себе си.

Беден е не който има малко, а който желае повече.

Всичко е чуждо, само времето е наше
, него единствено природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши.

Най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим. Още по-голяма – ако вършим нещата зле, целия си живот – ако вършим не каквото трябва. Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Самоизмамваме се, гледайки на смъртта като на нещо престоящо – голяма част от нея вече е минала. Годините зад гърба ни, принадлежат на смъртта.

Живея така, че денят ми да е равен на цял един живот.

Питаш каква е мярката за богатство? Най-напред – да имаш колкото е необходимо, после – колкото е достатъчно.

Повечето хора се люшкат между страха от смъртта и мъките на живота – да живеят не искат, да умрат не умеят. Затова направи целия си живот приятен, като чисто и просто престанеш да се тревожиш за него. Никое благо не се услажда, ако духът не е подготвен да не го загуби.

Готов съм да си отида и се наслаждавам на живота, тъкмо защото не завися прекалено много от това, колко дълъг ще бъде.

Постарай се никога да не правиш нищо насила. Всяко нещо, съпротивляваш ли се — става принуда; пожелаеш ли го — принудата изчезва.

Нека светлината, чрез Сенека, бъде с вас. Последвайте съвета му и погледнете карантината като нещо желано и нужно. Тя носи своите скрити дарове.


Тагове:   мъдрост,   Сенека,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Да ти кажа, че понякога те чета в м...
09.05 09:55
Да ти кажа, че понякога те чета в междуредията с чистото съзнание да потъркалям безкрайността като топка във всички посоки. ;)))
И както е казал Сенека - Езикът на истината е прост. Там, където нищо не можеш, не трябва нищо да искаш. Какъвто е човекът, такава е и речта му. И след лоша реколта трябва да се сее. Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър. Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него. Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него. Най-силни са тези, които владеят себе си. Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.
И за десерт: Верността на приятеля е нужна в щастието, но пък в бедата е абсолютно необходима.

цитирай
2. ard - Здравейте
09.05 10:13
Погледнато иронично- аз съм в Сенекова ''изолация'', без да е имало официално каквато и да е изолация.
Този Сенека хем ми е много симпатичен, хем ми е труден за довършване.
Даже имам стар постинг с едно от писмата до Луцилий.
Опитвам се да приключа с тази книга от няколко години, но без успех. Вече официално го върнах Сенека в библиотеката.

Вие успяхте ли да прочетете цялата книга с писма, питам от любопитство?
цитирай
3. nav - wonder
09.05 10:25
Много наш човек. Долното все едно аз съм го казал.

Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.

Мерси, че сподели :)
цитирай
4. nav - ard
09.05 10:30
Купих си Луцилий наскоро и ще я метна като се върна в БГ след две седмици. Тогава ще мога да дам адекватно мнение. Иначе съм чел няколко други на английски, предимно фрагменти, както и За краткостта на живота, За спокойствието на ума и Утехи за Хелвия (майка му). На мен лично ми влиза много леко. Някой път чак си плача от споделеност. Но сигурно зависи и от превода.
цитирай
5. zemela - Да можеш да се наслаждаваш на соб...
09.05 21:51
Да можеш да се наслаждаваш на собствената си компания, определено е изкуство. А съзнанието, че в нас живеят повечко личности, улеснява постигането му. Поздрави!
цитирай
6. ard - преводът
10.05 12:31
Преводът е невероятно добър, на Анна Шелудко.
Тук си извадил екстракта, есенцията, самите писма са обемни и пълни с различни размисли и наблюдения на Сенека.
Обаче ги няма запазени отговорите на Луцилий до Сенека, което би ми било също интересно да прочета, все пак единия е бил в Сицилия, а другия в Рим.
цитирай
7. nav - zemela
11.05 02:08
Баш така. Мерси за включването :)
цитирай
8. nav - ard
11.05 02:10
От Луцилий съм чел само фрагменти, но като цяло обичам епистоларния формат на Сенека. Има не само мъдрост, но и човещина в него, така че ми влиза лесно. Като се прибера след две седмици, ще го подхвана.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1840968
Постинги: 294
Коментари: 2960
Гласове: 7746
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031