Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2019 13:21 - Усмивката, която спасява живот
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2305 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 26.12.2019 13:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 „Усмивката“

Антоан Дьо Сент Екзюпери

Бях сигурен, че ще ме убият. Станах много нервен и не можех да си намеря място. Затършувах из джобовете си, за да проверя, дали случайно след претърсването не са ми останали цигари. Намерих една, но тъй като ръцете ми трепереха, едва успях да я сложа в устата си. Кибрит обаче нямах – бяха ми го взели.

Хвърлих поглед през решетките към надзирателя, но той не ми обърна внимание. В края на краищата, човек не е длъжен да обръща внимание на една вещ, на един потенциален труп.

- Имате ли огънче, por favor? - извиках аз. Той ме погледна, вдигна рамене и дойде, за да запали цигарата ми.

Като се приближи и запали клечката, очите му неволно се впериха в моите. Тогава аз се усмихнах. Не зная защо го направих. Може би се дължеше на моята нервност, а може би просто защото хората, когато са близо един до друг, е трудно да се сдържат да не се усмихнат. Каквато и да беше причината, аз се усмихнах. И в този миг, сякаш някаква искра прескочи пропастта между две сърца, между нашите две човешки души. Зная, че той не го искаше, но усмивката ми прескочи решетките и се появи и върху неговите устни. Надзирателят запали цигарата ми, но остана наблизо, гледаше ме право в очите и продължи да се усмихва.

Аз също се усмихвах – сега го възприемах и като човек, не само като надзирател. А и той, като че ли вече гледаше на мен по друг начин и дори ме попита:

- Имаш ли деца?

- Да, ето ги тук.

Извадих портфейла си и припряно затършувах за снимките на семейството ми. Той също извади снимки на своите ninos и започна да говори за плановете си и за надеждите, които възлага на своите деца. Очите ми се напълниха със сълзи. Казах му за опасенията си, че вероятно повече няма да видя семейството си, че няма да имам възможност да гледам децата как растат. И в неговите очи се появиха сълзи.

Внезапно, без да каже и дума, той отключи килията и мълчаливо ме поведе навън – вън от затвора, а после по затънтени улички ме изведе извън града. Там ме освободи. Мълчаливо се обърна и тръгна обратно.



Тагове:   човечност,


Гласувай:
7



1. dennis - Екзюпери простичко ни е казал, че ...
26.12.2019 14:55
Екзюпери простичко ни е казал, че през каквито и катаклизми да се наложи да премине нашата материална обвивка, Духът (нашият и на околните) винаги ще доминира! Поздрав и Весели Празници, Nav! :)
цитирай
2. nav - dennis
26.12.2019 15:23
Баш съвсем, друже. Духовната реалност с нашето зреене в нея си върви, без значение дали го забелязваме или не. Весели празници :)
цитирай
3. анонимен - :)
27.12.2019 13:58
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358611
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031