Прочетен: 8037 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2019 06:54
От малък обичам да ходя за гъби. Дядо ме научи. Манатарки, печурки, масловки. На тиган, на фурна, дори сурови. Обожавам вкуса им и често си го причинявам. Поради което всички ме мислят за луд. Ще се отровиш – викат – може ли да си толкова прост. Е, аз си ям гъби вече години, а те лапат мухи. То за всяко нещо си има цака. Гъбите се берат по миризмата. Ядивната мирише на харно, за разлика от отровния й двойник, който има химичен дъх. В истинската има червеи. В самозванеца – не. Освен това гъби се ядат само на обед, така че дори и да си боцнал ментето, ще се метнеш до болницата за промивка.
Всичко това го разказвам съвсем нарочно, за да хвърля светлина върху един важен пхилогически феномен. А именно поемането на рискове. Тенденцията е хората да имат полярно мнение по въпроса. Да се мятат безразборно в опасни ситуации или да се пазят от тях като дявол от тахан (грешката е вярна). Рискът, като много други неща е форма на изкуство, защото е нееднозначен. Използван рационално, е полезен, разбива заучените модели и дава нови гледни точки, а щом е несъзнателен и хаотичен, носи крах, тегоби и други мухлясали думи.
За да се изсмуче добре костния му мозък, трябва човек да си дава ясна представа за последствията и да е готов да ги приеме. Което рядко е така. Ето например Сандо полазва знойна кака в бара и я обладава като сатир без да надене бронежилетка. Няколко дни по-късно мамулът му заприличва на червена мухоморка на бели петна. Всичко това щеше да е чудесно, ако Сандо беше сюрреалист и целеше творба ала Жоан Миро в телесен вид. Уви, ситуацията не е такава и сега нашто момче се маже с антибиотик, кълнейки се.
Пацо пък вече десета година стои на неприятната си работа като счетоводител, защото го е страх да не остане на сухо, ако се пробва със собствен бизнес. Все си намира оправдания с текущи сметки и прочее, а непрекъснато се гърчи от стрес и угнетеност. Не е живот това и Пацо го знае, но продължава да се пържи на тигана на ежедневието. Интересното е, че дори когато му предложих да дойде да работи с мен в бизнеса, той пак не успя да се отскубне. Ама дали ще може да се справи, ще изкарва ли достатъчно пари. Сигурното нещастие беше по-примамливо от несигурната независимост. Точно в това се състои разликата между човека с развито риск мислене и този без. Първият може да прецени съзнателно вероятностите и да вземе решение да базата на трезв анализ. Вторият автоматично следва навици и предразсъдъци, като взима полярни решения, вариращи от безразсъдство до консервативност.
Затова, приятелю, познавай добре себе си, та като се видиш на улицата, да не се подминеш. Рискът е свещ с две остриета. Едното осветява, другото пари.
Психодиагностика в училище. Тест за роди...
Оценка за наличието и изразеността на ем...
Много отдавна не съм рискувала да бера гъби. Станала съм страхлива.
Като се надявам това да не те настрои лошо.
Има една зодия, която не знае какво означава думата "риск",
а дори и не иска да научава. Познавам такъв човек.
Ако Пацо е от тях, никога няма да рискува.
Колкото и сладичко да го съветваш.
На Стрелеца рискът му е брат-близнак.
Затова така находчиво-нагледно го презентира.
Има една сентенция -
"Всичко може, стига да може. Ако не може - когато може."
Ще перефразирам - Всичко може - стига да можеш.
Успех!