Дилемата цъфна след следната случка. Идват у нас семейство българи. Гледам сияят от ентисуазъм, че са тук. Вегас, та Вегас, еба си лелята. Като добър домакин ги мятам на Бокстъра и отиваме в Ред Рок, фантастичният национален парк, кацнал на петите на града като пеперуда, пратена от Зевс. В Ред Рок нямаш нужда от психеделици, защото съвсем естествено сивите скали се преливат в огнено червени, а те пък в бели. Усукани са като водовъртежи и ако се взираш дълго в тях, можеш да постигнеш разширено съзнание натурел.

Разхождам ги сред каньончетата и по канарите, показвам им любимите ми места, и им разказвам истории, разбира се, измислени на момента. ‘Тази скала там е вдъхновила Тери Гилиъм за неговия Имагинериум, а тук след един трип му идва идеята да филмира ЛСД приключенията на Хънтър Томпсън в районa, от което се ражда ‘Страх и омраза в Лас Вегас’.

После ги закарвам до Долината на Огъня, където природата успява многократно да надскочи себе си ала Сергей Бубка и да те втрещи от красота като множествен оргазъм. Тъкмо си казваш, ‘Е, по-красиво от това няма, и зад завоя го казваш отново’.

Караме колело край езерото Мийд, търсим водопади из Маунт Чарлстън, а през нощта ги извеждам в пустинята, за да усетят духа й и да погледат звездите (в града звезди кът). Като се прибираме, семейството ме пита, ‘Всичко беше чудесно, но кога ще разгледаме Вегас?’ При което изваждат лист със задължителни неща за виждане (сглобен от нета) – разходка по Стрипа (така викат на главната улица), ходене до Пирамидата (хотел Луксор), дискотека в Цезар, блек джек в Уин и т.н.

Поглеждам ги втренчено. Продължавам да ги гледам втренчено. Добре, казвам, утре отиваме.

Сутринта ставам в 6 и правя дълга медитация, като мислено се обграждам с енергийни защити. Ще ми трябват. В девет тръгваме по Стрипа от единия към другия край (за да не изпуснем нищо). Движим се сред хилядна гмеж, които зяпат с отворена уста и правят картечни откоси с апаратите. По тротоара на равни разстояния като на парад са се строили оръфани мексиканци, които се опитват да ти набутат в ръката брошури с проститутки.* Сред тях се промъкват натокани типове, налитащи ти със стрип клуб оферти, а някъде между другото ти досаждат и промоутъри с намаления за нощните клубове и безбройните шоута в града. Сред тази екзотика, момичетата в оскъдно облекло и пера по улицата ти се струват нормалност.*

Вървим, или по-скоро се усукваме между дебели и потни тела, а аз им гидосвам. Ето тук пред хотела Ню Йорк, Ню Йорк (по песента на Синатра) виждате втората по големина статуя на свободата в света. Почти в истински размер (лъжа). Забележителна е, нали? Наште зяпат ошашавени, така че решавам да ги приземя малко. То те са общо две в Америка.

Отляво виждате фалшивия Сфинкс, отдясно фалшивата Триумфална арка, следват фалшивата Айфелова кула и фалшивата кула на Венеция. За разлика от оригиналите, тези не символизират нищо. После влизаме в Палата на Церар (хотелът от филма Махмурлука) и ни поглъща гигантски мол в стил римско време - синкретенизъм от статуи на императори, реплика на фонтана Ди Треви, фасади на постройки, колони, а между тях гучита, арманита и друг бляскав шит. Ла долче вита за wannabes. Наште тъкмо пак си гълтат езиците от целокупната лъскавина и аз им се изсирам на хатъра като почвам да им обяснявам как всичко е от шперплат. Даже почуквам по стените, за да демонстрирам как дрънкат на кухо. Почват да ме гледат съсирено, та решавам, че това е моментът да се оттегля в покоите си.

Събирам ги в полунощ след спешно обаждане. Тампонът явно се е превърнал в тиква. Ето какво се случило. Жоро седнал уж да пробва Колелото на късмета, една от най-зарибяващите ротативки в казиното. Машината е програмирана да ти пуска малки печалби, така че да те увлече в играта. В психологията този принцип е известен като ‘спорадично награждаване’ (Intermittent reinforcement). Мозъкът ти получава допаминов шот от очакването на печалба, което се усилва от цифрите на джакпота пред очите ти (в случая милион и половина). Понеже печелиш на неопределени интервали, е крайно трудно да се отскубнеш, защото очакваш, че следващото въртене ще е бингото.

На всичкото отгоре, докато играеш, коктейлката ти носи безплатни питиета. В един момент си твърде упоен, така че програмираните звуци от машинките и виковете на печелещите наоколо те почват на подсъзнателно ниво и те плъзгат в необратим улей, който свършва със свършването на парите ти. 

Докато Жоро обитавал зомбиленд в реално време, Гинчето разцъквала из мола. В един магазин за козметика я заклещили обичайните местни мародери, които могат да ти продадат и операция за смяна на пола. Намацали Гинчето с менте кремчета, които те опъват като след фотошоп за десетина минути. Това щото в тях има лепило (знам от производителя). Обяснили й как това е по-добро от ботокс и й обещали вечна младост. Гинчето се подърпала с обяснения, че иска първо да пита мъжа си, но те с такива балами работят целодневно и веднага я светнали, че могат да й дадат умопомрачителна отстъпка от 80% сега (а не после). Така Гинчето си излязла от магазина с 400 долара по-малко и ментета, струваващи 14.

Гинчето също така купила билети за известното шоу ‘Оу’ на Цирка на Слънцето (Cirque de Soleil). Как да не ги вземе, като били два за един. Само дето като си била вече дала кредитната карта, се оказало, че това не важи за най-евтините билети от 95 кинта, а за тези от 130. Поради липса на пророчески способности или обикновена далновидност, Гинчето нямало как да знае, че 130 е преди ДДС и други такси (с тях 175). Като си погледнала касовата бележка, единствената й реакция била ‘Оу’, откъдето може би идва и името на шоуто.

На изпроводяк подадох на семейството албум с внимателно подбрани снимки. Човешката памет е услужливо нещо. Изхвърля неудобните спомени, други подменя, за да съвпаднат със собствения ни имидж на умни и стойностни хора. Така в крайна сметка вегаското им пътуване ще бъде преоформено в романтичен танц или грандиозно приключение. Каквото и да е, ще е нещо красиво и паметно. Или иначе казано, калцуните ще се превърнат в цвички. Като в приказка.

Аз пък от своя страна давам на желаещите да ни посетят един своеобразен тест преди да одобря ангажимент с тях. Кръстил съм го ‘барометър на простотата’. Още след първия въпрос, ‘Защо ти се идва във Вегас,’ ми е ясна ситуацията – пациент ли пристига или ценител. На пациентите им давам лист с упътвания (на медицински език, направления). На ценителите давам себе си.

* Официално проституцията е забранена. Тези се водят танцьорки, които ти идват в стаята и ти танцуват на пилона. На флайъра пише 30 кинта. В последствие разбираш, че това е само за да дойдат до вратата.

* Девочки по прашки и пера или облечени в костюми ала жената котка висят по улицата и правят пари от бакшиши на хората, които се снимат с тях.