Ами как да не се смее човек на такива неща. Леля ми, значи, отива у познат на мъжа й да си избира коте. Останали са две мъжки. И двете сладури, което кара леля ми да замръзне (но не от студ, а от много общуване с компютъра й). Чуди се тя кое да вземе, като Гюро се чуди, обаче нъц. Накрая решава да избере по име.

- Как се казват, пита тя онзи?

- Това там е Хю, а до него е Хуйо.

- Кой, невярващо пита леля ми?

- Хуйо, повтаря човекът невъзмутимо.

При което започва да разправя как Хуйо това, Хуйо онова. Леля ми се черви и не смее нищо да каже. Взима бързо Хю и се изнася към къщи. Там чичо ми слуша историята и си изплюва салатата от смях. Хаааа, реве и заеквайки вика, бе той човекът има говорен дефект. Голям фен е на Хю Грант и на Хулио Иглесиас. Ти да видиш като вземе в компания да разказва за концерти на Хуйо. Ама нали си го знаем и си траем.

Тук настава многоумене, поради щото леля ми, някои читатели и група извънземни изследователи се питат, аджеба, тоя тип не се ли чува какво му излиза от устата. Уви, не, е тъжният отговор, което не изненадва може би само извънземните изследователи. Те сигурно вече са разбрали, че хората си живеят във виртуална реалност близка до солипсизъм, където чуват и виждат само онова, което е вече в главата им. Е, чат пат се намира по някой, който да е дръпнал до умението да наблюдава себе си и да е авто рефлексивен.  За съжаление, обаче, споменаването на авто рефлексия се асоциира главно с коли.

Иде ми да спомена тон научни изследвания, показващи механичното ни съществуване, но Вегас е по-желана дестинация от учебниците по психология, затова ще разкажа поредната вегаска история.

Излизаме, значи*, аз, Тони и една приятелка - хубава и умна девойка, с която сме си дружки от години. С Тони също се познавам от години, обаче не същите. Той е хубав, остроумен и еблив, но не в този ред. Преспал е с къде що има невести из Вегас.

Тони винаги прилага еднакъв подход. И винаги работи. Полазва момата с обичайната програма от бъзици, смешки и пламенни погледи. Обаче тя не отлепя. Момичето е интелектуалка и й става от друго. Тони стреля веднъж, стреля дваж, триж. И така до края на вечерта. Наблюдавам го и се удивлявам на това как не вдява, че този подход не работи. Съвсем не е глупав, има две висши, обаче тук явно не му достига терен.

Всичко това иде да покаже нещо много важно*. А именно, новата модна линия Интелигентост 21ви век, в която се включва качеството авто рефлексия, известно още като метакогнитивност. То представлява умението да се наблюдаваш, да осмисляш мислите си, да коригираш поведението си.*

Има хора с невероятен интелект, които могат да възприемат огромна информация, да я помнят слонски, да взимат бързи решения. Но са безпомощни, щом излязат от познатата зона на механично функциониране. Щом тактиката не работи, не се сещат да я сменят с друга. Повтарят ли една и съща грешка, лампичката не светва. Такива хора нямат поглед  върху себе си в контекста на ситуацията, на културата, която ги обуславя и на живота в перспектива. Острият ум не гарантира самосъзнателност.  

Затова ще допълня Сократ и ще напиша следното.

Познай себе си, за да знаеш какво не знаеш, за да се виждаш отстрани, за да се хващаш в крачка. Особено когато е в грешна посока.

Написах го в една тоалетна. Там има по-голяма вероятност да го прочете някой, отколкото в учебника по психология.

* Тук някой може да се запита, Какво значи?, но това е една от мистериите на съществуването.

* Да не се бърка с ‘Много важно’ (или голям праз).

* Например, аз си знам, че имам силно неадекватна представа за време. Често се е случвало да закъснявам и да ми е терсене. Затова гледам да съм там 15 минути по-рано, при което стигам точно навреме. Оле.

Мислил ли си някога да се занимаваш с интерактивни курсове по смешна психология? Според мен, спокойно можеш да опиташ :)))))))))) Имаш данни, пък и някои неща, особено неприятни за нас, се приемат доста по-лесно през забавната им страна. Поздрави!

Аз мисля, че котето се е казвало Ху ю.
Сиреч: Кой си ти?
Или: Къф си ти, бе!
Или: Абе ти за къф се мислиш, бе!
Или просто: Абе ей!
Ето на това му се вика идея!
Възнамерявам да си взема коте.
Името вече е измислено - "Абеей! Ела тука!"

Виж ти как ме уцели в десятката. Следващата ми книга ще е с точно такива истории. Радвам се, че оценяваш похвата ми :)

Много добра последователност от идеи и то в правилната посока. Освен това, името ще изразява и съхранява културното ни наследство :))