Обичам приказките. Те са изпълнени с приключения, емоции и убийства на бабички (виж Огнивото на Андерсен). Особено ми е кеф да си представям трансформацията на героите във времето, тяхната вътрешна еволюция. Винаги съм се чудел какво се случва след като Пепеляшка се жени за принца. Дали от момиче с навиците и мисленето на слугиня се превръща в принцеса. Или пък как всяко от трите прасенца се променя след като вълкът му духа къщата. Но най-любопитна ми е историята на куклата Пинокио (в нашия край Пинокю), който иска да стане истинско момче. Затова нека направим бърз гинекологичен преглед на тази алегория.

Феята махна с пръчица над дървената кукла и каза, “Бъди самоотвержен и безкористен (selfless), и ще станеш истинско момче.”

                                                                         Приключенията на Пинокио

Обачее…

В началото Пинокио е не просто дървен, а тотален чвор, защото не може да мисли за никой друг, освен за себе си. Егоцентричният му нрав го прави импулсивен, своенравен и жесток. Той е само това и то формира неговата дървеност. Дори желанието му да бъде истинско момче е дървено, защото произтича от еротичните му фантазии. Приказката спестява на малките читатели, че Пинокио прави множество опити да мастурбира, но от това само си подпалва чепа. Озлобен и фрустриран, Пинокио си го изкарва на щуреца (назначен от феята да го напътства). После зарязва баща си и се впуска в търсене на келепир и бързи удоволствия.

И разбира се му се случват обичайните неизбежности. Славата се оказва с горчива цена, а от прекалено лентяйстване му порастват магарешки уши. Въобще, разбира, че бързите удоволствия са като бързите калории (в бързите храни) – гримирани пръдни, киселини и затлъстяване.

Но нищо от това не е случайно. Всяка драма или дискомфорт по своеобразен начин го карат да излезе извън себе си, да добие нови гледни точки. Тези усещания развиват неговата сетивност, което му придава все повече вътрешни измерения. В един момент разбира, че баща му е глътнат от кит и се юрва да го спасява. В хода на приключението Пинокио преживява дълбоки и силни чувства, каквито пораждат само любовта и грижата за другите. Те посяват в гръдта му сърце, чиято гореща кръв преобразява плътта му.

Ето как една сутрин Пинокио се събуди с болезнена ерекция. И беше толкова смаян, че не успя дори да се зарадва. Докосна тялото си с удивление, което го запрати отвъд желанието (за една двойна слепена). Погледна в огледалото и съзря едно ново лице, подобно на куклата, но различно. Развълнуван, Пинокио изтича и прегърна баща си. Усети сълзите му и потръпна от топлота, каквато дори чекията с мокър пешкир не може да донесе. После погледна през прозореца към съседското момиче, надвесило сочен бюст, простирайки. И се замая. Но не от пищността на тези гърди, а от това, че са нейни. Изпита желание да ги развълнува, да ги изпълни с емоция. И копнежът му стана по-дълъг, защото започваше от сърцето.

 

Лудостта е най-великото разклонение на разума, но е само разклонение. Талантът и той. И по тях да растат листа и по тях има въшки. Само сокът на дърветата ни е безкомпромисен.
И си прав, че когато се раздвижи от нещо различно от "гримирани пръдни" се случва чудото на живота - оживяваш, ставаш истински. Въшките, обаче, имат различен принцип на съществуване и понякога си остават :)
Един поздрав от мен за хубавата приказка :)
https://www.youtube/watch?v=B5WbSrorUyI

Но пък добре дърво с въшки, отколкото въшки с дърво :))

.... много хубав текст. Благодаря :)

И аз благодаря. Хубаво е когато успея да докосна някого с историите си :)