Прочетен: 3029 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2016 00:25
Човек и добре да живее, се жени, са казали дребните. И това е така поради няколко, при това разнополови, причини. Едни се женят по силата на традицията. Други - защото е практично и удобно. Трети - поради болки в кръста (в следствие на роднински натиск). А има и още...
Щастието е относително понятие. Човек е хепи от пълен стомах, завоевания, придобивки (или май е по-скоро доволен). Но има едно щастие, което дава по-голям хай от останалите. Да надраснеш собствената си ограниченост и да се слееш в амалгама с някой друг. В това е скрита красотата на вселената, където всички неща са свързани. Има духовност в подобно сливане. Има и слива.
Сливата настрана (че разсейва), любовта е философско приключение за онези, посветили се на себепознание и развитие. Тя е предизвикателството и наградата...да виждаш света през очите на двама, а не на един.
Наскоро Нав се врече във вярност (при това не излъга), веднъж на родна почва, а после и на Вегаски песак. Поради що така, би попитал някой, та нали си беше щастлив и отколе. Затова и тези редове.
След дълги години на опит и търсене, Нав откри един повсеместен принцип, който неизбежно му случва густото. Каквото и да прави, в него трябва да има интимност. Ако подхване филм или книга, трябва да вълнуват духа му. Ако захване работа, трябва да вложи в нея сърцето си. Ако люби жена, трябва да проникне душата й. Като в молитвата на майстора:
Господи,
нека никога не забравям,
че цялото знание е напразно,
ако не се превърне в дело.
И трудът е безполезен,
ако не се върши с любов.
И любовта е празна, ако
не ме приближава към
мен самия, към другите
и към теб.
Хубаво е човек да натрупа опит с различни хора и преживявания, но като израсне достатъчно, плъзгането по хоризонтала на мимолетните удоволствия става предвидимо, с вкус на празни калории. И настъпват време за гмуркане.
Факт е, че в много отношения бракът е факт (fucked) или иначе казано - таралеж в гащите. Човек трябва да прави безброй компромиси, да се раздели с личното си пространство, да се обяснява за нещяло.
Но докато едни мрънкат от дискомфорт, други си махат гащите.
Има нещо красиво в това сбогуване. Има дуенде, промяна, случване. Превръщаш се в друг пред собствените си очи (вече си без гащи). Ставаш готов да утешаваш, изслушваш, допълваш. Да преглътнеш гордост, да обичаш без уловия. В този процес нещо в теб изчезва, но се появява друго. Това ме подсеща за финала на "Ghost in the Shell" и за думите на Франк Хърбърт от Дюна:
Индивидуалното стига до универсалното
с цената на собствената си гибел.
А най-чуйдесното е, че бракът е непрекъснато предизвикателство. По-трудно дори от авто фелацио. Тръгваш на кръстоносен поход срещу навика и рутината. Всеки ден сменяш очите си, за да не стане любимата дадедост (щот се свиква и с най-неземната красота). Правиш се на лъжица*, правиш се на глух, ставаш по-съзнателен. Или както казва Иван Методиев - живееш като чешмата, която прелива, а не като коритото, в което водата винаги е една и съща.
Затова, приятелю, бракът може да е както смърт, така и безсмъртие*.
Но ако всичко това ти звучи твърде отвлечено, ето няколко прости факта от деколтето на статистиката. Женените мъже живеят по-дълго и изкарват средно повече пари (22% според скорошно изследване). Биват повишавани по-бързо в работата, имат по-добро психическо здраве и е по-малко вероятно да имат неприятности със закона. Те имат повече секс и поради това по-нисък риск от рак на простаците*. Освен това, ако си женен, е по-малко вероятно да получиш за коледа гонорея и сифилис. Неща безобидни и смътни, докато се случват само на другите.
Мдаа, едни тръгват на кръстоносен поход, други си носят кръста. И въпреки че походът е труден и само изключения успяват, единствено така можеш да си изключителен.
* Поза лъжица е когато спиш залепнал като ваденка за гърба на любимата (spooning).
* Прочети Jitterbug perfume на Том Робинс (там е разяснено безсмъртието).
* Простатата и ташаците.
Значи и един виц:
Един човек бил женен, ама не от два дни като тебе, а от 20 години. Извднъж едно гласче му изкрещяло: СТОП! Човека спрял и една греда паднала точно пред него. След един ден пак: СТОП -> и една кола минала с 200 пред него. И така СТОП, СТОП ....
Накрая чобека не издържал и се примолил. Моляти се покажи се благодетелю, ти дето постоянно ми спасяваш живота.
На дланта му се показало едно малко човече, почти на височина колкото средният му пръст. "Ето ме"
ПРАС ПРАС
"Мама ти мръсна, сега реши да ме спасяваш, а къде беше преди 20 години?"
Ще чакам твоя разказ след 20 години. И се надявам да е нещо от тоя род:
И имали 20 деца, и всички били щастливи, даже и свекървата и тъщата, щото гледали децата :))
Красиви сте:)))
Поздрави и песни,
Нав