Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2014 10:49 - Драконе
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 3224 Коментари: 4 Гласове:
16

Последна промяна: 23.06.2014 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Едно от нещата, които толкова са ме впечатлявали, че са ме оставяли без дъх е филмът на легендарния Терънс Малик "Тънка червена линия". Там има едно стихче, което синтезира цялата поетичност и дълбочина на филма:

Един вижда умираща птичка                                      

и усеща само безкрайна болка.

За него смъртта има последната дума.

Тя му се присмива.

Друг вижда същата птичка

и усеща величието на живота.

Усеща как радостта минава през него.

 

Сега, когато любимото ми драконче умира, се сещам за този стих и пиша тези думи, както се дяла надгробен камък. Ваям ги във въздуха, на листа, в душата си, защото вечните неща са навсякъде. А това същество остави в мен следа, която ме надраства. Вдъхнови ме да напиша стихове и разкази, както и да осмисля нови измерения в живота си. Всичко това тя направи със способността си да седи до мен и да ме гледа в очите необятно дълго, сякаш ми казваше, "Виждам те". Когато бях разстроен и гневен пък, идваше при мен, лягаше на гърдите ми и слагаше лапа на устните ми. "Шшш", сякаш казваше, "приемам те какъвто си. Приеми се и ти." Научи ме нищо да не взимам за даденост и да свалям рутината като дреха от себе си. Вечер, легнал в кревата, я чаках да дойде и да се сгуши в подмишницата ми, както обичаше да прави. Но тя никога не идваше, докато я очаквах. Чак като забравех за това, се промъкваше в леглото. Затова се научих да забравям очакванията и всеки път да се изненадвам и радвам, сякаш го прави за пръв път. Да, някои хора си намират гуру да ги наставлява в живота. Аз си имах магическа котка.

Тази котка е съставна част от мен. И въпреки че туморите я отнасят, тя никога няма да умре. За мен ще си остане неизменима част от сътворението. Когато и да видя котка, ще се сещам за нея. Всеки път щом преоткривам себе си или съзирам как нещо се ражда, също. Допирът до козината й е останал завинаги по пръстите ми. Мъркането й дочувам в матрата на медитиращите.

Сбогом, драконе, благодаря за капката безсмъртие, която оставяш в сърцето ми. Тази жива вода никога не ще ме остави жаден или сляп за чудото на живота. Ти си толкова голям, че обгръщаш света ми отвсякъде. Накъдето и да погледна, ще те виждам. Където и да отида, ще те нося в себе си. Защото ти си аз и аз съм ти.



Тагове:   любов,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - VELIKO !!! Поздрави ,авторе...дано те четат ..многоооо...;))
23.06.2014 11:53
Където и да отида, ще те нося в себе си. Защото ти си аз и аз съм ти.
цитирай
2. nav - :)
24.06.2014 07:33
Благодаря, стоплящи думи.
цитирай
3. sestra - Здравей.
24.06.2014 16:41
Може би е груб този жест, но се доверявам на хрумването си и ето това не дотам изчистено нещо днес е за теб, защото знам как се чувстваш, а нея дано спре да я боли.
http://sestra.blog.bg/poezia/2012/09/07/divache.997404

цитирай
4. nav - :)
24.06.2014 20:15
Благодаря ти. Много хубаво стихче :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358240
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031