Прочетен: 6157 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2013 16:46
Поляната, на която лежах.
Луната, която гледах.
Прозрачното бельо на небето.
Пчелите в дъха ми.
Медът на усмивката.
Вятърът в коридорите на сърцето.
Белите лотуси,
разцъфнали в жерави.
Пътят, на който се срещнах.
Звездната нощ-ница, която се плъзна,
по голите бедра на безвремието
беше ти.
Щедър съм -
побрах те
с всичките ти настроения.
И те разлистих с умението
да седя без желание, мисъл
и да те вдишвам.
Ще сключа устни
около очите ти
ще те пробождам
с мигли
Валяй се
в прегръдката на ирисите ми
пътувай
без посока
по страните ми
А спреш ли на челото ми
ще чуеш
туп-туп туп-туп
онзи ритъм,
който вечно ти връща вълнението
и те превръща в момиче
Наскоро се рових в архивите и открих това малко бижу. То е сборно стихотворение, състоящо се всъщност от две отделни. Откраднал съм фрагмент от една вдъхновителка преди години. Първата половина до "Ще сключа устни" е моя. Странното е, че нямам спомен кога съм го писал и сглобявал. Ще си остане малка, чаровна мистерия.
"Ще сключа устни
около очите ти
ще те пробождам
с мигли.
Валяй се
в прегръдката на ирисите ми
пътувай
без посока
по страните ми
А спреш ли на челото ми
ще чуеш
туп-туп туп-туп
онзи ритъм,
който вечно ти връща вълнението
и ме превръща в момиче."