Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2012 14:37 - Всичко е толкова просто
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 8596 Коментари: 4 Гласове:
13

Последна промяна: 09.12.2012 21:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Пъхам дулото в гърлото си и си пръскам главата. С ехинацея. Пръскам се пак, за затвърждаване на ефекта. После се опитвам да си лапна юмрука, казват помагало за гърло. Успявам, но пък ми се заклещва в устата и половин минута се чувствам като пълен идиот. След това тръгвам да си правя гаргара с лайка, но пък нали Лайка е в космоса от 57ма година, та не ми остава друго, освен да си направя гаргара с Васото, който гледа биг брадър и си изглажда гънките в мозъка.

После, пък и след това, седя и си гриза ноктите, докато слушам Кейти Тънстал, новото ми откритие. Мисля си за последните няколко дни, за това как внезапно успях да се центрирам (Лас Вегас фрагментира) и да вложа титаничен сноп енергия във всичко, което правя (даже и в каквото не правя). На работата изкъртих от продажби (и комисионни), в даскало изнесох брилянтна лекция, разцепих другарите на белот и си подредих стаята (за последното бях загубил надежда).

Онзи ден пък с Васото гледаме Заркана, новото шоу на Cirque du Soleil. Дотанцува ни се от вдъхновение, та се мятаме до сръбското, където има румънско парти, но пък сервитьорките са българки. Така съм изгладнял, че не се мръщя на пръжките, които Васо е поръчал да си делнем (шницел с пържени картофи, копеле). Пък и гладен Нав чалга не танцува. Затова прекарвам шницела с два бърбъна, които се здрависват с двата от шоуто и сядат за четворка белот. Още два по-късно вече няма грозна музика, а само трезвен мъж, така че танцувам като закърмен с румънски поп фолк. Чат пат пускат и някое достатъчно просторно техно, в което да разгърна змея. Постепенно влизам в състояние на разширено съзнание, каквото и наркотиците не докарват. Чувствам се у дома си, толкова ми е добре, че усмивката ми придобива собствена идентичност и започа да кръжи над главата ми като рояк пчели. Светът отново е единно-съвършен, незамъглено смислен, изпълващ ме до дъното на пръстите, които го рисуват размахано в екстазни движения в сумрака на тази чалга кръчма, превърната  в най-приказното място на света...от пърхащата ми усмивка. Няма вече хубаво и грозно, озарението ми осветява божетвената същност на света и ме кара да сграбча най-близката силиконова фолк тупалка и да я размятам в ритъм. В такъв момент бих танцувал и с копрофаг, страдащ от халитоза и метеоризъм.* Въртя се като бенгалски огън и светя като пумпал. Ех, колко обичам това състояние. Обичам го до четири сутринта, когато решавам, че ми е рано да се обезтелесявам и се мятам към къщи.

Три часа по-късно карам със свален гюрук към унито. И то не от гъзария, а за да се събудя. Бутилката бърбън се опитва да излезе обратно сякаш със стъклото, но пък аз рязко си представям, че съм кошче за разделни отпадъци, така че тя се отпуска обратно. За всяко нещо си има цака, дори ако трябва да си я измисля. Пристигам в офиса и повръщам безпардонно върху купчината студентски есета, които чакат да ги проверя. Е, това си го измислих. Ще ми се. Просто сядам да ги проверявам съвсем банално и без никаква прилика с Буковски. Но пък им резвам такава критика (заслужена), че като им ги давам, усещам как майка ми рязко започва да води активен полов живот. Те в америчку не са свикнали да им се казват нещата прямо (нали всички са политически коректни, демек не смеят да повишат тон), камо ли да им се казват с балканска директност тип "право куме в очи."

Всичко това го разказах поради пълнолунието. Толкоз ми е пълно, че не мога да заспя и трябва да сърбаш от мен като от преливаща чаша, да сърбаш думи, настроения, свободни словосъчетания и волна програма на мисловен обръч. Ето, ако погледнеш в екрана на ума си, ще видиш Нав да прави странни движения в кръста с особена гримаса в торса. На пръв поглед Нав върти обръч, но ако се загледаш, се вижда, че това е дисертация на тема метакогнитивни стратегии и епистемологични представи. Също маха налудничаво с ръце в стил лошия от Дон Кихот,* но се оказва, че жонглира с бухалки, които отблизо пък са бутилки бърбън. На всичкото отгоре Нав прави особени движения със задник, все едно дъвче дъвка и мляска, но при внимателна инспекция се вижда, че от задника му стърчи дръжка с лента, с която той прави изкусни фигури във въздуха. Ако пък се престрашиш и погледнеш отблизо, няма съмнение, че това не е кафявата лента на Ъпсурд, а зелена, защото е направена от стодоларови банкноти, които Нав изкарва от неприятната си, но високодоходна уикенд работа да продава масажори в мола.

Тук вече със сигурност си забравил откъде въобще тръгна разказа, главата ти е пълна с глупостите на Нав до степен, в която всичко се свежда до нищо, от което, поради липса на пречещи мисли, установяваш, че животът има неповторимия вкус на дъвка Турбо,* а в пакетчето има картинка на любимата ти кола. Нищо, че никога не си се интересувал от коли.*

* Копрофаг - човек, обичащ да яде лайна (няма майтап, има и такива). Халитоза - хроничен лош дъх. Метеоризъм - хронично пърдене в огромни дози.

* Мелницата.

* Онази яката от детството ти, или поне от детството на Нав.

* Тук се усмихваш озарено и ето, че Нав вече не е сам. Целта му беше да те доведе при себе си (озарен и без мислен), за да се усмихвате заедно.





Тагове:   мъдрости,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. him - :)
28.11.2012 17:52
Баче Нав, добре, че не друсаш редовно - днес дочетох Видения за Коди на Керуак. Невероятно богатство на изразни средства и летежи на въображението, безумни описания и рисуване с думи, но смисъла доста често липсва. Докато при теб бяга в кръг :) Ако поведе с няколко обиколки, можеш да го изключиш от следващите си творения. Поздрави.
цитирай
2. bradata87 - ;)
28.11.2012 19:01
Хубаво, че не сме сами да подрусваме кючека на живота, а и ентелегентите като теб помагат да въртим обръча...
Давай по на често "право куме в очи" творения тук, че изчерпваме изравните средства тук, а пък тази мацка хубаво я намери, че само си я слушам в един soundtrack без имена на песни от една-две години.

P.S.: Днес си намерих турбо, но вече не е със захар а с някакви химикали...
цитирай
3. nav - him
29.11.2012 05:16
Много добре казано. Ще добавя само, че смисълът може да бъде линеен, кръгов и квантов. Последният не се забелязва с 'просто' око :))

Поздрави и песни :)
цитирай
4. nav - брада
29.11.2012 05:20
След две седмици завършвам семестриално и съм си приготвил шапката и тоягата. Другия семестър само ще преподавам и ще си дописвам дисертацията, та обещавам да пиша по-често. Айде на 2ри януари цъфтя в софия за 20 дни, та ще се полеем :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358568
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031