Ето, че дойде пролет и Нав цъфна по кръчми, приятели и дори в списанието Жената днес (и мъжът нощес), любимо на децата от неговото поколение, защото беше съвършен материал зафунийки. Тук ще се подвизава пълната версия на текста съвсем на аванта, но пък новият брой е чудесен (с интервю на Морфов и книжка за чудодейните качества на водата) и си заслужава шестте левчета. На недоимащите ще кажа, като няма хляб,яжте знания, а не пасти (както съветва Мария Антоанета).
За мисленето и свободата
Често в живота на някои хора се случва едно трагикомично събитие, а именно да си оставят главата някъде вкъщи (нали не я ползват особено), а после да не могат да си я намерят. Удивително наистина, но продължават да си живеят така без глава, осланяйки се на културните условности и порядки да диктуват поведението им. Някои въобще не забелязват. Други, като умник Гюро от народната приказка, започват да се чудят имал ли е Гюро глава или не. При трети се появява едно неудобство, чувстват се някак ограбени, манипулирани. Гледат няма им главата и започват едни съмнения. Но пък нали не върви сами да са си виновни, та конструират какви ли не хипотези за рационализиране на липсата. Най-популярни сред тях са теориите на конспирацията. В масовия случай главата се смята за открадната от агентите на мащабен заговор за нов световен ред, организиран от зидари (масони), осветители (илюминати) или хора с розов кръст (розенкройцери). За последните казват, че розовината по кръста била резултат от някакви тайни ритуали или от цветна дископатия (със сигурност едно от двете). Та целта била в израстъка да се имплантира електронен чип за следене или мозъка да се изглади с ютия американско производство.
Интересното е, че напоследък в мрежата се наблюдава скупчване на хора без глава, които с мастодонтски ентусиазъм и взаимно подклаждан хъс си споделят коспиративните теории. И понеже тези теории неминуемо си приличат (най-малкото във всичките е открадната глава), това се превръща в доказателство, че са верни. Ето например гмуркам се аз в мрежата като волна къртица и попадам на текст за летището в Денвър, щата Колорадо. Чета и се пуля (те и къртиците могат), щото ми се обяснява, че това всъщност било замислено като таен масонски център или концентрационен лагер (със сигурност едно от двете).
‘Според мнозина изследователи, то не е само летище, а нещо много повече! В буквалния смисъл на думата, става въпрос за един окултен храм, осеян с окултни символи, тайни знаци и пророчески послания!’
Оглеждам се за изследователи наоколо (щото ги няма в текста), но съм все тъй сам в стаята. Явно става въпрос за онези, които се имат предвид в изрази като ‘Казват,...’ и ‘Говори се,...’ и които никога не знаем по име. Чудя се също какво ли ще да значи горното твърдение, ако не го приемем в буквалния смисъл. Но пък то не всяка глава разбира от абстрактни метафори, еле пък липсващата.
Освен това на най-горният камък имало масонски символ и пишело ‘Нова Световна Въздушна Комисия.’ Въх, казвам си, че тези са навсякъде. Обикалял съм надлъжно и наширно Америка и във всеки голям град съм виждал такива нови световни представителства – нов световен търговски център и прочее. Пък на всичкото отгоре и работя в такъв. Ужас. Налягат ме едни подозрения. И то не, за да се натискаме, а за да ме натискат. Може да се окаже, че и аз съм таен агент на тази организация. При това толкова таен, че дори аз не знам. Промили са ми мозъка като в ‘Манджурския кандидат’ и ме използват за свои цели. Продължавам да чета и преглъщам на сухо, щото ми е заседнала буца на гърлото.
Авторът ми съобщава, че под летището имало поне осеметажна база с площ 88.5 кв. мили и даже цял подземен град с площ 4.5 кв. мили. Тези мащаби са толкова грамадни, че мозъчните ми процеси блокират напълно и изпадам в ступор на уплах и мнителност. Такива размери недвусмислено сочат към съмнителни дейности и тайни общества (подобна база е твърде голяма само за едно).
На всичкото отгоре на летището имало група стенописи, които били ‘измежду най-гротескните неща, които някога сте виждали’ – трупове на деца, мъже с автомати, черепи и прочее.
От това ми става още по-зле, защото се оказва, че много от любимите ми художници като Гигер и Бош (воглаве с половината модернисти) най-вероятно също са от тази групировка. Започвам да се подозирам, че съм извратен, пък и наскоро ходих на изложба на одрани човешки фигури в Лас Вегас. Вече съм почти сигурен, че и аз съм замесен в заговора. Бучката в гърлото ми нараства.
‘Цялостният анализ на наличната информация води неминуемо до едно заключение – този гигантски комплекс е нещо много повече от едно обикновено летище! То има капацитета да побере огромна маса от хора и превозни средства, което дава основания да се предполага, че става въпрос за военна база и дори концентрационен лагер, който може да се използва в близкото бъдеще.’
Взирам се да видя цялостен анализ, но дори половинчат не виждам. Идеята за 88 кв. мили (около 140 кв. км.) ми се струва нереална. Подобен подземен строеж би отнел десетилетия и милиарди долари, а после ще трябва да избият целия строителен персонал (поне няколко хиляди души), за да си остане таен. А пък същата ‘масонска символика’ по случайност е и разпространен символ на строителната и архитектурната професия.
Като се замислиш, излиза, че е така. Но като спреш да мислиш, излиза, че не е така. В този момент влиза брат ми, гледа ме учудено и ме пита защо си държа главата под мишница. Поглеждам, вярно там. Слагам си я на врата и внезапно се сещам, че всъщност съм бил на въпросното летище в Денвър и ми се стори стилно и функционално. Сещам се също, че скоро ще защитавам докторат по психология и съм специалист по критично мислене и развитие на съзнанието. Отдъхвам си с облекчение. Разминах се на косъм да се окажа член на световен заговор и коварна масонска организация. Взимам си бучката от гърлото и си я слагам в чая. Брех, опасна работа са това теориите на конспирацията. Трябва да се направи нещо по въпроса, да се предупредят хората, щото както си седиш невинно вкъщи и се радваш на живота, изведнъж се оказваш жертва или дори агент на някаква гнусна машинация. Затова нека разгледаме психологическите механизми зад подобни мисловни гевреци.
Широко разпространена илюзия е, че щом веднъж човек порасне (удари двайсетака), вече е възрастен, демек рационален и зрял. Множество изследвания показват, че над половината от народонаселението така и не достига до рационалния етап на мислене, характеризиран със способността за абстрактно разсъждаване и систематичен анализ на информацията. Подобни хора функционират на ментална възраст 9-12 години, където мисленето е все още конкретно и елементите информация биват възприемани един по един, без да могат да бъдат свързвани помежду си и интегрирани в цялостна картина. Подобно мислене интерпретира абстрактни идеи или форми на изкуство на базата на най-повърхностните им, буквални (конкретни) елементи, без да може да разграничи форма от съдържание. Например гореописаните стенописи биват възприети като гротескни и отблъскващи, въпреки че творецът е използвал символи като смърт, насилие и разруха, за да изрази социалната си ангажираност и критично отношение към деструктивните тенденции на нашата цивилизация – експлоатиране на природата, расизъм, дехуманизиращи социални условия. Буквалното мислене не разбира от символизъм, метафори, алегории и други абстрактни категории. То се вторачва в най-видимия елемент и игнорира останалото. Не предполага сверяване на информацията с алтернативни източници и т.н. елементи на критично мислене – щом го пише във вестника, значи е истина.
Друга характеристика на конкретното мислене е, че не умее да различава нюансите в нещата. Всичко е или черно или бяло, добро или лошо, красиво или грозно. Няма междинни оттенъци. Такива се появяват на по-високите етапи на развитие. Колкото по-абстрактно разсъждаваме, толкова повече междинни нюанси забелязваме. Можем да видим, че дадено действие или политика има както плюсове, така и минуси, да премерим кои са повече и да използваме множество критерии за оценка, като например прагматичност, вероятност за успех, дългосрочни ефекти и етичност.
Третата когнитивна способност, нужна за надрастването на буквализма и мистификациите, е мисленето в контекст. Гореспоменатото и набедено конкретно мислене не може да взема текущата ситуация под внимание, а вместо това разсъждава в абсолюти. А както е рекъл Том Робинс, ‘Всеки, който живее на базата на абсолютни стандарти е опасен. Опасен, колкото маниак със зареден пистолет.’ Мисъл, потвърдена от векове религиозен фанатизъм (Убийте неверниците в името на Бог, който е любов) и идеологически геноцид (‘който не е с нас, е против нас’).
Ако авторът на текста можеше да мисли абстрактно, щеше да види стенописите на летището в контекста на стила и ценностите на художника, а и на модерното изкуство като цяло. Също така щеше да разгледа огромните размери на летището в контекста на нуждите и функциите на съоражението, както и на стандартите и нормите на летищата по принцип.
Тук, ни в клин, ни в крачол, ще разкажа една малка история вместо междучасие. Историята е на големия учен Карл Сейгън. Случвало се да получава много писма от хора, твърдящи, че са в контакт с извънземни или висш разум и му предлагали да им зададе каквито и да е въпроси. Питал ли нещо от сорта на ‘Да бъдем ли добри?’ винаги получавал отговор. Но ако въпросът му изисквал например кратко доказателство на последната теорема на Фермат или на хипотезата на Голдбах, получавал само мълчание.
Връщаме се към нашия анализ на психологическите фактори в основата на конспиративното мислене. За накрая оставих двата с най-големи бицепси и най-малки мозъци. Първият е известен в психологията като ‘грешка на атрибуцията’ (атрибуция на български е приписване). На нормален език това означава, че хората по принцип (а онези без глава конкретно) имат тенденцията да прилагат двоен стандарт, когато съдят себе си или околните. Ако някой друг направи грешка или лоша постъпка, обикновено приписваме това на неговите качества (той е тъп и безотговорен, тя е кофти човек), но когато ние направим същото, го приписваме на обстоятелствата (бях изнервена и уморена, учителката ме мрази). Колкото по-развито е мисленето ни, толкова по-голям е шансът да не правим тази грешка.
В случая с конспирациите, хората са склонни да намират причините за объркания си живот във външния свят, а не в себе си. Някой друг им е виновен, че нямат контрол върху съдбата си, че не са удовлетворени и не се чувстват свободни. А истината е, че всеки сам носи отговорност за битието си и може да постигне сравнителна независимост от външните условия, стига да положи усилие. Но пък свободата е отговорност, а както е забелязал Достоевски, за много хора е по-лесно да я делегират на институциите, като същевременно, за да запазят достойнство си, не спират да мърморят против тях или да измислят конспиративни теории.
На последно място се нарежда изконната човешка потребност да намираме смисъл в обкръжаващия ни свят. Хората мислят в причинно-следствени връзки и намират обяснение за случващото се, дори ако трябва да си го измислят. Странични ефекти са тенденциите да рационализираме всяко свое действие и да търсим под вола теле. Дори когато не намерим под вола теле (щото ‘който търси, намира’), а само муха, правим от мухата слон (пък слонът си е просто теле на стероиди). В този смисъл, когато един човек без глава се сблъска с нещо, което надминава когнитивните му способности, той си го превежда на нивото, на което функционира. Иначе казано, когато двуизмерният човек погледне сфера, вижда кръг. Напълно нормално е многоизмерни, мултифункционални, високо абстрактни неща да бъдат свеждани до еднозначни, конкретни обяснения, като в случая с денвърското летище и неговите стенописи и символи. Имам един любим виц, който илюстрира добре тази човешка тенденция.
Имало един цирк, където нещата отивали към фалит. Директорът седял оклюмал в офиса, когато на вратата се почукало и влязъл усмихнат млад човек. ‘Чух, че нещата с цирка не вървят,’ казал. ‘Аз имам един номер, който може да ви помогне. Искате ли да го видите?’ Директорът светнал и ентусиазирано го приканил да започва. Младежът щракнал с пръсти и в офиса влезли едно куче и една котка. Кучето започнало да свири на китара, а котката да пее френски шансони (и то без акцент). Директорът пляснал и се прегърнал, ‘Взимам ви,’ рекъл и започнали репетиции. Минали няколко седмици, залата се пълнела със зрители, билетите се разпродавали. Една вечер директорът приближил младежа и го попитал, ‘Абе кажи ми какъв е трикът в тази работа.’ Младежът отвърнал, ‘Няма трик, всичко е както го виждаш.’ Минали няколко месеца. Циркът обиколил страната с невероятен успех. Директорът отново приближил младежа и му рекъл, ‘Абе има тук някакъв номер. Кажи ми, моля те, че ме гложди.’ ‘Няма номер,’ отвърнал пак младежът, ‘истината ти казвам.’ В рамките на година циркът станал толкова популярен, че обиколил цял свят и получил множество международни награди. Директорът вече не го свъртало на едно място и за пореден път попитал младежа, ‘Абе знам, че има някакъв номер тук. Кажи ми, че загубих и сън и апетит.’ Младежът го погледнал преценяващо, пък му рекъл, ‘Добре де, ще ти кажа. Кучето свири и пее, а котката само си отваря устата.’
Мдаа, истинската трагедия не е в измислянето на конспиративни теории, а в леконравното оставяне на главите ни в килери и избирателни секции, което води до живот под упойка, в който няма активно отношение към битието, поемане на отговорност и реализиране на уникалния ни потенциал. Затова на нож братя и сестри (а не на тръни), но не в буквален смисъл, а в метафоричен.
пита се обаче дали летището е подходящо място да се провокира по този начин мисленето; както и какво точно е нивото на абстрактното и критическо мислене на средния американец, а не на докторант по психология:), който като един добър адвокат може да защити каквато си иска позиция:) - гарантирано!
а за Мария Антоанета историците спорят дали не са й приписани думите/за пастите:)
благодаря за възможността да прочета, Nav
Цитатите за летището са всъщност от една американска книга, така че не се има предвид българина (който е над средния американец по мои наблюдения). Прости хора има навсякъде по света, даже са изчислени в проценти. Статията цели да поразмисли четящите, а не да се подиграва. Всеки човек се ражда животно и за да заслужи титлата разумно същество, трябва да се развие дотолкова, че да оправдае наличието на преден кортекс (отговарящ за рационалната мисъл). Всеки здрав индивид е способен на това, независимо от природните си интелектуални дадености.
Репликата на Мария Антоанета е пословичен израз, демонстриращ определен тип мислене, без значение кой го е казал :)
Не бъркай адвоката с психолога. Някак е обидно да се сравняват каузите на двете професии. Пък и докато законът подлежи на интерпретация и е лесно манипулиран, психологията се базира на рационален анализ и критично мислене.
Мерси за включването и сори за сухарите, ако се окаже, че не обичаш такива :))
Репликата на Мария Антоанета е пословичен израз, демонстриращ определен тип мислене, без значение кой го е казал :)
Не бъркай адвоката с психолога. Някак е обидно да се сравняват каузите на двете професии. Пък и докато законът подлежи на интерпретация и е лесно манипулиран, психологията се базира на рационален анализ и критично мислене.
никога нямаше да се сетя, че е пословичен израз - благодаря за пояснението
трогателно е!
колкото до второто объркване - събирам доказателства в противното, но все още са недостатъчни:)))
12.04.2012 10:16
Досещам се също, че си и в България вече, което много ме радва. Хайде, have a nice stay:)))
Върлата фенка
19.04.2012 18:01
26.04.2012 17:09
а превеждането на света на текущото ни ниво съвсем не ни прави различни, когато нивото е ниско и 99% от хората са с еднакво мислене на него. Различноста идва на по-висшите етапи, където човек се превръща в личност с осъзната индивидуалност.
03.05.2012 01:08
