Прочетен: 5458 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2012 16:46
На девет години, Георги решил, че иска да бъде поет, защото играта с езика му идвала отръки. Когато го попитали защо, той отвръщал, че се страхувал от смъртта и чрез поезията искал да създаде свят, където може да се чувства сигурно, свят, който да остане дори след като него вече го няма. С годините не спирал да пише стихове като обладан. Повечето хора ги намирали за дълбоко докосващи.
Но имало проблем – Фалуди бил евреин и същевременно твърде начетен, за да ограничи въображението си в рамките на буржоазните порядки преди Втората Световна Война. Бил вкаран в черните списъци и поезията му била забранена, така че трябвало да се задоволи с превеждането на класици като Вийон и Верлен. Справял се изключително добре и постепенно започнал да публикува собствени стихове като преводи на Вийон. Будапещенската интелигенция се вързала на трика и даже го аплодирала за смелия избор на думи. През Втората Световна Война немците окупирали Унгария и Фалуди бил вкаран в лагер (ама не пионерски). Успял някак да избяга и да преплува до северна Африка, но пък там го хванали местните фашистки мекерета и го вкарали в друг лагер (пет звезди, при това празен, защото тъкмо всички летуващи били измрели от холера). Фалуди използвал свободното време и пълния пансион (двойна празна три пъти дневно), за да развива езиковите си умения. Бил на ръба на оцеляването, когато съюзническите войски пристигнали в района. Те му помогнали да емигрира в Канада и после в САЩ.
До този момент Георги бил превел брилянтно няколко тома със световна поезия от китайски, санскрит, гръцки, латински, италиански, германски, френски и английски. Но въпреки че му били предложени преподавателски позиции в няколко университета, така и не могъл да свикне с липсата на любимия му унгарски, на който се чувствал като птица в полет. Лингвистичният му гений не работел добре на чужд език и това го подтискало.
Така няколко години след войната Георги решил да се завърне в родината, която вече била социалистическа република. Мислел си, че в този контекст революционната му поезия ще бъде приета добре. Разбира се, станало точно обратното. Новият режим бил още по-малко разположен към истина и критика. Фалуди бързо се вкарал в беля след като написал алегорична поема срещу зверствата на Сталин. Немедленно бил арестуван, измъчван в мазетата на тайната полиция, а после изпратен в наказателен лагер (тамошното ‘Белене’), откъдето малцина се завръщали. Летовниците били бичувани да работят от зори до мрак, полуголи в студа и при отрицателна хигиена. И тук порциите били двойна празна, а на празник им давали по една разлята боза. Но точно тази свирепа среда накарала Георги да се пробуди истински и да запее прометееви строфи. За да запази човечността си и тази на съзатворниците си, той намерил смисъл и посока в тези непоносими преживявания и ги въплътил в поезия. Стиховете му били божествена мелодия, описваща най-обикновеното в човешкото битие – глада, измръзването, бруталността на невежите и изплашени хора. Екстремността на преживяването го накарало да трансцендира субективните усещания за страдание и да види тези неща като красива част от целостта на живота – трансформиращи уроци, пробуждащи до яснота.
After need left my ravaged body
love did not leave
Susy became light, silvery mist; shimmering always
before my eyes
even when shut
in pain, in gnawling hunger, as senses left,
love stayed,
love, the eternal fire, burning without harming,
not born of scalding desire,
nor dreg of glands
Понеже нямал молив и хартия, композирал и запаметявал стиховете в просторите на ума си. За да е сигурен, че няма да забрави нещо, карал всеки от другарите му да учи по няколко наизуст. Веднъж написал дълга елегия за жена си, като всяка част била запаметявана от различен съкилийник. Някои от тях били освободени преди него и посетили жена му, за да й предатат вести и да й рецитират научената част. Накрая обикновено й казвали нещо от сорта, ‘Знам само толкова, но скоро излиза Джим Егри и той ще ви каже следващите двайсет строфи.’
След смъртта на Сталин, Фалуди бил помилван (и комунистите са способни на ласки, но пък нали са от желязо). След като се завърнал в цивилизацията, успял отново да избяга на Запад по време на Унгарската революция през 1956. Публикувал поезията си по памет и с помощта на различни мнемонични техники (например запомнял поемите си по абучен ред на първата буква). Скоро след това започнал да получава писма от цял свят – от Бразилия до Нова Зеландия, с корекции на поемите. Били от бившите му съзатворници, сега разпръснати по света, които помнели части от изящно-поетичната хроника на ужасното им преживяване. Тези корекции били включвани в последващи издания на Фалуди.
Георги Фалуди остава в историята не само като брилянтен поет и преводач, но и като човек, който успява да развие потенциала си на личност и да открие красотата на голямата картина в привидно абсурдните й отделни парчета. Той съумява да превърне ентропията в смислен ред и да придаде хармония и креативност на преживявания, които биха смазали един по-малък ум. Фалуди не е светец, мъдрец или бодхисатва, но заради хора като него, светът ни днес е по-богат на смисли, нюанси, възможни интерпретации и хармонични тоналности.
Седях просълзен (този път не от миазмите) и завладян от вдъхновението, че такива хора има не само в романите. Мислех си за красотата на подобна съдба, за способността дори най-тежкото преживяване да бъде трансформирано в стих, в предизвикатество, в урок. Тоалетната сякаш придоби нови измерения – порасна някак, стана светла, шест звезди – в контекста на затворническите кенефи (с всичките ги съпътстващи екзистенциалниални феномени), които Фалуди е трябвало да одриска някъде между живота и смъртта. И ето, че миризмата на собственото ми лайно, в собствената ми тоалетна, в хубавата ми къща, в невероятния ми живот, ме проникна с нова идентичност. И като в последния епизод на ‘Кафе и цигари’ на Джармуш (където блудкавото кафе придобива вкус на шампанско), въображението ми махна с четка и превърна молекулите проникващи носа ми в люлякови. И не от какви да е люляци, а от онези, които си чакал да помиришеш двайсет години. Реших да поседя още малко, ей така, с люляков гъз.
* Mihaly Csikzentmihalyi, известен американски психолог от унгарски произход.
Вселената е Енергопроизводна
Неочаквани трансформации/откъс от романа...
26.02.2012 22:45
рекламата е майка на ....успеха!:))))
"поставяй знаците на неочаквани места..и винаги различни"/цитат от някъде:)/!!!
така трябва да бъде! кой за каквото има очи - вижда, кой за каквото има уши - чува!
лично за теб, Nav
".....но заради хора като него, светът ни днес е по-богат на смисли, нюанси, възможни интерпретации и хармонични тоналности."
малко по-богат, малко повече смисли и нюанси, но повече!
хубаво е, че има човеци като теб
люляков гъз
/аз, пишещият тези редове гъз:)/
28.02.2012 06:47
"Уважаеми колеги,
Независимо от поставените цели и постигнатите резултати -
пускайте водата.
Ако резултатите надминат очакванията ви -
използвайте четката!" :))
анонимен 2 - мерсис от сърце и околности. радвам се, че си видял и чул текста :)
martiniki - и аз не бях, но се оказа известен на запад от нас.
анонимен 4 - добро попадение :)
А в нулите е толкова приятно, усамотяващо, дори без да правиш нищо с четирибуквието, което си е просто едно трибуквие...и вдъхновяващо да бъдеш със себе си :)))
Мерси за комплиманта :)