Животът ни се измерва не с броя на вдишванията, а с това колко пъти е спирал дъхът ни.

 

                                                                   Джордж Карлин

 

Има един такъв тъжен факт. Голяма част от човешкият живот преминава под формата на рутина и навик. Хората приемат нещата за даденост и не се замислят много за потенциалното многообразие от значения и възможности. В психологията това е известно като автоматизиране на възприятието и поведението. Все пак, има и един друг вид моменти, когато човек излиза от механичните реакции на навика и преживява нещата с една особена наситеност, която се разлива по вените му като пролет и го кара да се чувства наелектризиран, вдъхноен и ... жив. Това обикновено се случва когато за пръв път преживеем нещо интересно, например язденето на кон или возенето в самолет, галенето на делфин или достигане до множествен оргазъм.

Другият случай, когато човек постига подобна наситеност е когато е влюбен. Настава една хиперактивност, настроение на подскачачност, очите й обуват нови гащи (при това дантелени), обонянието му се превръща в бръснарски инструмент, въобще, тялото разцъфтява в едно с душата и разкрива нови състояния на бъдене, спрямо които досегашният ни живот ни се струва вегетиране в хоспис.

И тук вселената стаява дъх, щурците млъкват, паякът в ъгъла спира да плете, вятърът посяда за момент, защото ще бъда изречена една древна тайна. Тайната е древна, защото е тайна вече няколко хилядолетия, въпреки че тук там мистици, медитатори, шамани и пишман гъбари случайно назобали се с псилоцибни гъби са разбулвали дълбините й. Казването на една тайна е като събличането на жена. Веднъж изказана, тайната се превръща в познание. Веднъж съблечена, жената се превръща в нимфа (или в нимфоманка). Ето тайната влиза, тайната сяда, кръстосва крака, разтваря устни и ти прошепва, че тези моменти на разливащо се щастие, наситеност, изострени сетива и усещане за новост могат да бъдат превърнати в постоянно състояние на съзнанието. От всекиго. За онези, които намират тази идея за леко отегчителна, остава варианта да се научат съзнателно да влизат в и излизат от състоянието, така че да си го ползват в желаните количества. Знанието за тази възможност е половината от рализирането й. Всеки, който вярва, че може да постигне това състояние на ‘истински жив човек’ рано или късно намира начините за това превръщане. В крайна сметка, дори един цял живот си струва да бъде прекаран в опити човек да се роди.

стоя скрит до сега?

Бай Ване, честит имен ден на патерици. И ти си в състояние да отидеш на тази улица, която не си бил, само за спорта. А покрай спорта могат да ти се случат много други приятни неща. Природно любопитен ум да имаш, това според мен е гаранцията за да си жив. Ако ти е скучно - скуката е равна на мързела, който може да бъде физически и душевен. Е как хора, които прекарват времето в автоматизация на възприятия и поведение дето викаш ти, ще се радват на живота? Не върви.. Поздрави
П.С. Подозирам, че тези истини, дето ни ги пишеш тук, ти ги е съобщило вещото пиле на комина. Ти затова си се снимал с него :)

анонимен 1 - напоследък съм притиснат от охолен живот - омари и хайвери, бърбъни и коняци, фиешън клубове и ресторанти, и обилните гърди на манекенеста женичка. А както се знае, охолния живот води до доволство и затъпяване на креативността. Затова и оставям Вегас и се връщам да мизерствам на родна почва, та да пиша повече :))

him - благодарско за честитката. Пилето си беше половин метър гарван, огромно добиче. Изяде половин хляб и накрая ми изпя няколко тайни :)

От написаното по-горе е видно, че употребата на маркови питиета и общуването с маркови жени - от една страна, и писането - от друга, са дейности, несъвместими по своето континентално местоизвършване. Като се има предвид, че писането е дейност, подпомогната от и пълноценна след употребата на първите две /е, не само/, и задълбавайки в невъзможността горните обстоятелства да се случват едновременно, остава ми единствено съжалението, че неосъществяване на писането поради специфични за автора разбирания и приоритети, ще бъде за сметка на човечеството, пък било то и в размер на шепа хора. Но позовавайки се на факта, че писането е дар от Бога /но и дар за хората/, но се ползва пожелателно от дарените, и като си припомня твърдението на някой, че "не е важно какво влазя в устата на човек, а какво излазя от там", оставам с надеждата за преосмисляне на гореизложеното ми скромно /;))/ мнение. Тъй щото, успех в съвместяването! :))

И все пак, защо не съобщи накрая тайната, де? Като недое.......ни сме тука? Или нещо в контекста си споменал и го подминаваме?

това обикновено ми се случва като чета твой постинг :)

doriana - тайната е, че гореописаните моменти могат да бъдат превърнати в постоянно състояние на съзнанието. От всеки.

анони 4 - абе поне при мен охолството не се съвместява добре с вдъхновението, но е вярно, че задоволяването на базовите нужди в известна степен подпомага творенето :)) Това за човечетсвото от шепа хора много ме грабна :))

анони 6 - кое ти се случва обикновено, подминаването, споменато от Дори или? И поради що така :)

Естествено, че не. Момента на наситеност.

yohnny - няма настъпване, да не сме в транспорта :) Просто лафчето ми хареса. Само не знам откъде доде 225, пък и защо си говорим на вие?

анони 6/9 - благодарско, знанието за това ме топли (пък нали е зиме и си требе).

А какво ще кажеш за това, Нав:
"Под небесния екватор в долините, където се смесват солена и сладка роса, расте огромна отровна гъба и на нейната шапка, превръщайки заразната й кръв в сладост, има малки ядливи печурки с изключителен вкус. Елените обичат да обновяват в този край мъжката си сила и зобат печурките от отровната гъба. Но онези, които не са достатъчно внимателни и захапят твърде надълбоко , поемат заедно с печурката и парче от гъбата и умират отровени. Всяка вечер, като целуна своя любим си мисля: съвсем естествено е, че някой път ще захапя твърде дълбоко..."

Това добре описва природата на мирозданието, където нищо не е еднозначно.

Поздрави :)

по пропуснала съм някои нещица :)
поздравчета и целувцичи Руми

мерси, мерси, лепвам си ги веднага :)