Прочетен: 6713 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 08.12.2013 22:55
Чудесно е, когато срещна жена, в която усещам струяща сексуалност, разплискана женственост, разцъфнали по устните ягодови чувства, разлюзяни бедра в погледа. Всичко това ме зарежда с енергия и желание да танцувам от радост. От радост, че подобни чудеса съществуват и аз съм тук да ги видя, вдъхна и докосна. И не е нужно да искам да я обладая (това ще оставя на всички онези мъже, за които красотата се консумира като кебапче или се показва като аксесоар за пред конкуренцията). Муза е това и като всяка вдъхновителка не трябва да прави нищо, освен да бъде, да струи наоколо ми и аз да плувам в това пето измерение, наречено красота. Имах една такава муза навремето, вдихнех ли си (случайно) тениската и тя така се развълнуваше при мимолетното съзиране на плочките ми, че лицето й се превръщаше в палитра от страсти, буря в две зеници, цунами от устни. Такова наелектризиране ме кара да стоя буден по цяла нощ, да пиша стихове и да кроя планове за превземане на света. Пея с глас, който съседите чуват само в сънищата си (и не се сърдят на другия ден) и който кара вълците да правят серенади на луната. Това е то ефектът на истинската муза. Адреналинова инжекция с душевни реперкусии.
Но всичко това може да се случи по множество начини. Има жени с такива тела, които ми говорят на древногръцки и ме пренасят в Самотраки, изваяни до съвършенство, лъхащи на кошута, сякаш в женското тяло има скрито някакво златно сечение, което ме омагьосва естетически. Това сечение няма общо с вменената красота на клющави манекенки или цицорести фолк-певачки. При всяка жена то е различно и отразяващо собствената й природа. Естествеността, пропорцията, индивидуалността, това са онези вълшебни съставки, които карат плътта да оживява.
Или пък може съвсем да няма общо с физиката. Понякога срещам кривогледо или сакато момиче, от което струи такова животворно сияние, че ми се иска моментално и насекундно да я нацелувам, при това съвсем целокупно и повсеместно. Подобни инкарнации на живота (буквални и метафорични) ме карат да правя салто мортале (нищо, че не мога), щото морталето вече не съществува.
А пък косата на жената е отделно същество. И когато е обгрижена и жива, свети и пърха. Щастливата коса се придвижва с танцуване, раздава въздушни целувки на околните, протяга им кичури, бъбри им. Обикновено гнезди по жените със стил. Ах, каква муза е стилната жена, в която всяка краска грим, обеца или подгъв е таен език, на който е написана душата й. Край такава жена се чувстваш мореплавател, защото не можеш да откъснеш очи от дискретния чар на вълните й, като не спираш да откриваш нови континенти. Имах навремето една такава муза, толкова се захласвах да я гледам, че забравях да я целуна и тя си мислеше, че не я харесвам достатъчно.
Друг тип омузване се случва, когато на нечие женско лице видя изписани всички жени на света. Това обикновено е човек с комплексна индивидуалност, в която е побран диапазонът от човешки поведения – дълбочина примесена с фриволност, вулгарност с нежна обичливост. Говорим с часове без да си омръзнем (представяш ли си), осветяваме се взаимно. При толкоз материал мога да построя всякакви замъци – да пораждам настроения, да флиртувам докато философствам, да пия лекота и да си мезя със съпричастност. И ако музата не е менте, всички тези качества са обединени от умението да ги контролира. Един разлистен свят, сътворен от съзнание и воля. С други думи, умът също може да е с гъвкава снага. А когато тя съвпада с очертанията на тялото (параграф 2), в мен се случват такива ядрени синтези, че измислям перпето мобилето. То се изразява в бездънен секс, който трансцендира времето и се разтяга до един вечен момент на блаженство, отвъд физиката, отвъд разума, където душата ликува в споделеност. Това е онзи миг, в който поглеждаш в душата на някого и виждаш себе си, света, назад до сътворението, наречено Едно.
Звезды градом сыплют вниз
Расступились в море воды
В небе радуги зажглись
Восемь рук ее объяли
Третий глаз сверкал огнем
Лишь успела крикнуть "Мама!"
А уж в рай взята живьем
= = =
Някой беше казал, че пътят към Рая е в адска самота,
аз споделям, че пътят е описаният от теб, nav:)
Aмин!
да, e... да e...
ъъъъ, кво щях да кажа още...
а, да,....шкембе, плочки, кривогледокраки и т.н....някой път музата е под обвивката, а като мат`риала е просто единия лист на лука?!
Весели празници
tili - това е най-хубавото пожелание, мерсаж.
tera07 - радвам се, че ти се е усладило.
bapha - ти си знаеш ;)
брада - пак си препил с водка, ей, мче.
Поздрави на всички и честито второ рождество Христово (аз така му викам).
Аве, Наве!
:)
Сори за мудния ответ, ама съм си заспа от малък.
Поздрави :)