Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2010 11:43 - Глупак до доказване на противното
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 15237 Коментари: 36 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Наскоро получих писмо от любим приятел, което гласеше:

Опипваме се тука, външно и вътрешно, с едни музики и бири. Както обикновено. И, кой знае защо, се сетих за разногледата ти мутра... Аз тебе те уважавам (нищо, че си менте)! :))

P.S. От коментарите, които чат-пат съм виждал из блога ти, най ми беше харесал: "Няма такъв селянин като тебе". Обичам кратките и ясни форми. Та така - наздраве, селяко.

С това той иска да ми каже, че му липсвам и че иска да се видим. Но защо точно този ми мил приятел и своеобразният му изказ са ми толкова любими и заслужават почетно място тук. Ами защото Евгени и антуражът му от бири (плюс минус от три до девет) винаги успява да ми напомни, дори само с присъствието си, облечено в иронична усмивка, че в мен живее един глупак (или на неговия жаргон - селяк и менте). То това не ми пречи да съм изключителен в много отношения. Всъщност дори помага, защото част от изключителността е да влизам във всяка ситуация с мотото ‘Глупав до доказване на противното’ и да демонстрирам най-доброто от себе си наново всеки път, без да се осланям на стари и увехнали лаври (лъжа, лъжа, много съм самонадеян).

 

Животът, друг любим приятел, често се ебава с мен като ми праща ситуации, където в случаи на прекалена самоувереност извършвам нечовешки глупости и малоумщини. Вече имам толкова обеци на ухото, че поради липса на място съм ги наслагал и по устните, носа и пъпа. Заприличал съм на един от онези пиърсинг маниаци, които преспокойно можеш да върнеш на вторични.

Въпреки всички тези обеци, хилядите прочетени книги и натрупана житейска мъдрост, глупостта продължава да е моя вярна спътница. Единственото, което помага е да я приема, да й постела легло като девойката в стихотворението на Робърт Бърнс и така да я държа под око непрекъснато (или още по-добре – да я държа за циците). Разбира се, пробвах и аз широко разпространения номер да се правя, че не я забелязвам и да отричам всякакво познанство с нея. Не става – другите мога да излъжа (временно), но себе си - не.

С годините обаче забелязвам, че множеството не страда от подобна честност пред себе си. Масово хората придобиват едни перверзни взаимоотношения с глупостта. Тя ги ебе в гъза, а те се правят, че нема нищо. Даже се усмихват в изпотена ужким-веселост. Като в онзи виц, в който една яка мацка по минижуп на голо си стояла облегната на прозореца на влака. Минал един, пуснал й ръка. Като видял, че няма реакция, направо си я наебал. Минал втори, трети, изредили и се десетима. Накрая един възмутен пътник й рекъл, ‘Ама госпожице, не виждате ли, че който мине покрай вас ви го слага?’ ‘Мен какво ме интересува какво става зад гърба ми,’ отвърнала мацката. В този смисъл хората страдат от особено остър пристъп на глупост под формата на гордост, суета и робство на предразсъдъци, които им пречат да видят собствената си анална драма. Затова, подкрепен с доводите на две чушки бюрек и три бири, ще се опитам да поразсъждавам защо се получава така.

То не е ново, че глупостта ходи по хората. Живеем в свят с плитки очи и водниста мисъл.  Преди сто години чичко Алберт каза, че двете единствени безкрайни неща са вселената и човешката глупост, като за първото не е сигурен. Едно от проявленията на глупостта, водещо до гореспоменатия анален проблем, е черно-бялото мислене в стил ‘нещата са или добри или лоши.’ По-конкретно, хората живеят с опростенческата идея, че някой е или добър, или лош, умен/глупав, достоен/недостоен и т.н./т.н. Дори станалият масово-конвейрен Паулу Коельо не можа да остърже тази вечрашна манджа от мисловния тиган на българина с книги като ‘Демонът и сеньорита прим’. Идеята, че никой не е само глупав или само умен така и не можа да хване дикиш. Подобен тип еднопластово мислене е характерно за психологическата възраст между 12 и 18 години. По една скорошна статистика само около 30% от хората преминават към по-горни етапи на развитие на съзнанието, където виждат нещата като многоизмерност изразена в диалектическо единство*. Друга характеристика на тази психологическата възраст е, че хората са привързани към егото и имат нужда да поддържат позитивен образ на Аз-а (например, че не са глупави). От тази ситуация има няколко последствия – често общуването се превръща в състезание кой е по-по-най; и още, подобно щраусово поведение към глупостта води до сериозни лични неуспехи и чести ментални разстройства като когнитивен дисонанс, фрустрация и т.н. (тук котката ми ухапа дидактично размахания пръст, което е една от вредите да се размахват пръсти, дори срещу котки).

За да се подобри ситуацията, ми се струва, че биха помогнали три неща. И трите засягат промяна в отношението ни към глупостта. Като начало е добре да осъзнаем, че глупостта е преобладаващото човешко състояние, така че да не се плашим толкоз от нея. Другото е да прозрем градивния елемент на глупостта. Малко глупост от време на време действа като умерената безработица в икономиката (около 5%), която подхранва конкуренцията. Третото е да спрем да пием алкохол менте, за да може на другия ден да помним глупостите, които сме правили вечерта. Но нека разгледаме първите два аспекта на положителната промяна поотделно и в подобаващ детайл. Моля аспектите да си свалят гащите.

През петнайсети век Еразъм Ротердамски, един от най-големите мислители на ренесанса, пише своята ‘Възхвала на глупостта’, в която Глупостта възвеличава себе си чрез многобройни примери за присъствието си в личния и обществен живот на хората. След прочитането на тази книга на човек му е трудно да продължи да възприема обществото и членовете му като разумни същества.

Ако пък на някой това не му е достатъчно или пък си мисли, че оттогава човечеството е еволюирало, ще му синтезирам основните откририя в психологическите изследвания върху човешката рационалност. В книгите си ‘Who is rational’ и ‘The robot’s rebellion’, Кийт Станович, водещ учен в областта от университета в Торонто, представя десетки научни експерименти, показващи ирационалното поведение на хората през преобладаващата част от живота им. Накратко обяснението му е, че човек има два мозъка. Единият действа механично на базата на автоматизирани еволюционно адаптивни реакции, придобити през хилядолетията човешка еволюция (повечето от които са били полезни преди 10 000 години, но вече не). Другият мозък е представен от предния кортекс, където се извършват аналитичната мисъл, съзнателното размишление, планирането и самооценката.

Пример за механични човешки реакции са генеттично заложените стремежи на мъжете към доминация и перчене, и на жените към сигурност и обвързване. Гените ни карат да искаме потомство, да реагираме на много житейски ситуации чрез рефлекси (вместо със съзнателен избор), да правим различни когнитивни грешки. Пример за когнитивна грешка или когнитивен предразсъдък (cognitive bias) е човешката тенденция да оправдаваме собствените си грешки чрез външни фактори (‘сбърках отговора, защото бях преуморен, а и учителят не зададе въпроса добре), но да обясняваме чуждите грешки чрез вътрешни фактори (той се провали, защото е глупав/мързелив и т.н.). Този двоен стандарт може да се види ежедневно в лекотата, с която хората съдят околните без да си дават сметка, че често правят (или могат да направят) същите грешки. Друг пример е абсолютно ирационалното човешко качество да виждаме само положителния изход/страна на дадена ситуация (ако спечеля от тотото ще мога цял живот да харча без да работя) без да си даваме сметка за отрицателната (двайсет години плащам за тото при шанс да спечеля едно на дванайсет милиона; с тези пари можех да си купя кола). На ежедневен език това е известно като пожелателно мислене (wishful thinking).

Типично генетична механична реакция са множеството случаи (документирани научно), в които мъже на изнасилени жени, вместо да им окажат морална подкрепа,  започват да ги обвиняват, че са си го търсили/провокирали/заслужили. В много от случаите мъжете осъзнават неподходящата си реакция, но съобщават, че нямат сили да я превъзмогнат. Често те се оправдават с аргументи като, ‘Чувствам се измамен. Преди тя беше само моя, а сега не е.’ Или ‘Тя беше само моя, а сега е омърсена.’ Тези реакции си имат просто генетично обяснение, базирано на хилядолетия човешка история, през които конкуренцията за партньор, както и запазването на кръвната линия в рода, са били от първостепенно значение.

Друг вид механични реакции са продукт на така наречените меми (memes). Мемите са ‘елементи от културата, които се предават от индивид на индивид чрез негенетични средства, особено подражание’ (Ричард Доукинс, ‘Себичният Ген’, 1976). С други думи мемите са идеи или вярвания, които хората най-често следват автоматично. Най-прост пример е религията, където милиони хора сляпо следват определена догма на базата на чиста вяра, без ни най-малко да се замисля дали има някакви рационални причини да го правят. Според много меметични изследвания, мемите често развиват защитни механизми, за да се предават успешно от ум на ум. Например религията осъжда всяко критично подставяне под съмнение на словото божие, така че ако някой вярващ си зададе логичния въпрос,’Защо трябва сляпо да следвам каноните на някаква книга, написана от хора’, директно бива обявен за еретик. Друг забавен пример са хората, които вярват в теорията на конспирацията. Ако ги попитаме защо няма никакви реални доказателства за тази теория, те казват, ‘Това само доказва колко съвършена е конспирацията.’ Просто няма начин да оборим тази теория и да убедим вярващите в противното.

Мемите имат множество полезни функции като тази да предават готови знания от поколение на поколение, за да не се налага всеки да открива топлата вода по отделно. Въпреки че има и изключения (потвърждаващи безкрайността на човешката глупост): 

‘Как е открита топлата вода. Един ден един човек влязъл в банята и объркал крановете.’

Образованието е най-точния пример за предаване на (преобладаващо) полезни меми. За съжаление обаче има и паразитни меми, някои от които с катастрофално влияние върху отделния индивид. Примери са антисемитизмът, модата, отвличането на самолети, компютърните вируси и самоубийствените атентати. Хората усвояват повечето меми през първите години от живота си (когато нямат добре развита критична мисъл) чрез влиянията на културата в лицето на родители, учители и околната среда без да подлагат на съмнение тези вярвания (който не вярва, да гледа турските сериали, където се продават дъщери на кило). Веднъж запечатани в съзнанието, мемите започват да действат като компютърни програми и превръщат хората в зомбита, карайки ги да ги следват автоматично. За да се откъсне човек от дадено вярване (да се препрограмира), трабва да му се случи някакво разтърсващо събитие (пр., сблъсък със смъртта) или да попадне под влиянието на изключителен авторитет.

Накратко, мемите, точно както и гените, ни карат да действаме механично на базата на промит мозък, а не на рационално взети решения.

Друг пример за човешка глупост, сходен с предния, е живеенето по навик. Както е казала моята любима брада Уилям Джеймс, човешкият живот бива движен основно от навика. За доказателство ще приведа следната съвсем истинска история:

Две грузински секретарки си говорят. Едната казва на другата, ‘Вече толкова свикнах с косматите топки на шефа, че ям кивитата без да ги беля.’

Като последен довод ще се върна към Еразъм, който изброява девет спътници на глупостта: Самолюбие, Ласкателство, Забрава, Леност, Наслада, Безумие, Чревоугодие, Разпуснатост и Непробуден сън (каквото и да означава това).

С това надявам се ви убедих, че глупостта е необятна и повсеместна, така че да си мислим, че нас не ни засяга си е тежка шизофрения. Най-добре, както казах преди десет минути или три страници по-рано, да я приемем като неизбежна и да не й се кахърим много. Аз лично съм се изпедепцал във виртуозно справяне с последиците от собствената ми глупост. Така и така не мога да избягам от нея, та поне да знам как да й сърбам попарата с кеф или (по-често) да превръщам попарата в бърбън.

Едва ли някой вече помни, но няколко климатични пояса по-горе аз предложих и второ решение за справяне с глупостта. А именно да прозрем градивния елемент на глупостта (да я използваме както икономистите използват естествената безработица, около 5%, за да подхранват конкуренцията). В своята ‘Възхвала на глупостта’ Еразъм казва:

‘Глупавите пък са богати с това, което всякъде и по всички начини търсят царете: шеги, смях, кикот и радости. Имайте пред вид и ценното качество на глупците, че са напълно искрени и правдиви.’

С други думи, чудесно е човек от време на време да може да се пуска от хорото на мисълта, да се отдава на вино, смях и жени/мъже без да си прецаква преживяването с мисли за морал или утрешен ден. Доказано е (лично от мен в напълно измислена публикация), че прекалено рационалните хора са сухари (от евтините), без особено въображение (често и без неособено такова), липсва им спонтанност и пропускат много от радостите на живота (примерно фелацио в операта) поради прекалено рационализиране. Най-често ще ги познаете по брадата, пример е светилото в Американската философия и психология Даниел Денет. Ако мислите, че сега изглежда зле, то представете си как е изглеждал на двайсет. Жените с брада (прекалена мисловна дейсност) пък си я бръснат ежедневно и могат да бъдат разпознати само по това, че никога не стигат до оргазъм (...ама какво ще си помисли той за мен като му пуснах толкова бързо, дали ще ми се обади утре, дали правя всичко както трябва...). Разбира се, за тази цел (разпознаване) ще трябва да се прежалите и да спите с брадата жена (нищо, че не й личи, вие ще знаете).

Допълнителна полза от здравословните дози глупост е, че карат човек да се замисля над себе си, а често и над други хора, животни и ситуации. Пораждат се едни дълбоки екзистенциални въпроси, дет се вика. Аз дълги години се чудех как така станах един такъв мъдър, а то било от твърде честите прояви на глупост. Толкоз екзистенциални въпроси съм си задавал, че мога да издам въпросник като Макс Фриш. А като се замисли човек колко време губят хората в страх от глупостта, в бягане от нея (под формата на заравяне на глава в пясъка), в терзаене от последствията й, направо му иде да не се е замислял. Колко чудесно би било да се сприятелим с глупостта, да я приемем и да я използваме градивно. Защото, както казваше един учител на братовчед на брат ми, ‘Който пита, рискува да се покаже глупав веднъж. Който не пита, рискува да си остане глупав цял живот.’

Освен всичко друго, осъзнаването на глупостта предпазва от това да се вземем на сериозно, от което по-страшно няма. Затова и мотото ‘Глупав до доказване на противното.’ Мисля да си го татуирам на рамото. Трябва само да видя как е на латински. Хохо.

И на последно място, нека не губим надежда, човекът има потенциал за много повече, както го показва следния цитат (глей какъв дребен цитат, а к’ъв го вади):

‘Но за истински пълен контрол [над живота ни], имаме нужда от машина за предвиждане (anticipatory machine), която да се адаптира за секунди към променящата се среда, виртуозен създател на бъдеще, машина, мислеща в перспектива, избягваща рутината в дейността си, решаваща проблемите преди да са се появили, разпознаваща изцяло нови предвестници на добри или лоши фактори на средата. Въпреки цялата ни глупост, ние хората сме оборудвани много по-добре за тази цел, отколкото което и да е друго животно.’

                                   Daniel Dennett, ‘Consciousness Explained’

А за който обича да полага усилия, има множество начини да стане по-малко глупав. Но това е тема за съвсем различен разговор, който ще проведем друг път и срещу заплащане ;)

 

* Диалектически в случая означава помиряването на две противоречиви твърдения чрез обениняването им на едно по-високо ниво на анализ. Например светът е непроменящи се атоми (Демокрит) и всичко тече, всичко се променя (Хераклит). И двете твърдения са верни и противоречието изчезва погледнато в по-общ контекст. По отношение на глупостта, поговорката ‘И най-умния си е малко прост’ добре изразява диалектическата същност на човешката природа.



Тагове:   глупак,   доказване,


Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Толкова много труд
14.07.2010 12:07
само, за да ни кажеш, че си глупав! Да,у определено не си много умен, и опита ти да ни се представиш в различна светлина не успя.
цитирай
2. nav - Възхитителен коментар
14.07.2010 12:25
Подобен тънък комплимент не бях получавал отдавна. Първо ми казваш, че искам да ви кажа, че съм глупав. А после, че опитът ми да ви се представя в различна светлина не успява. Удивително. Благодаря.
цитирай
3. анонимен - Глупав до доказване на противното
14.07.2010 12:36
Като разбереш как е на латински - сподели, моля. Когато например, напишеш пост как се доказва противното :-)

Поздрави - както винаги текст за удоволствие :-)
цитирай
4. nav - :)
14.07.2010 12:43
Ето един разбрал ме читател. Текст за удоволствие и нищо повече.
Като разбера, ще пиша.
:)
цитирай
5. buboleche - а моето мото е
14.07.2010 12:52
"тъпа и упорита - неочаквано добра комбинация :))" , но не мисля да си го татуирам, че ще ми писне да гледам една и съща татуировка. Личи си че сме родени на една дата.:)) Поздрав, Нав, много хубав постинг, друг е въпроса че някои не го разбират, но те са от ония, които са се взели насериозно, нали знаеш кои.:)
цитирай
6. nav - :))
14.07.2010 12:55
Поздрав, Бубе, хубаво е човек да намира себеподобни. Ако не в друго, поне в чувството за хумор.
:)
цитирай
7. анонимен - Тръпнеш за бъдеш одобрен!
14.07.2010 13:01
Кажи ми, като чел много и то все философии и психологии, как се обяснява този феномен?
цитирай
8. nav - Лесна работа, пък и то не е феномен, което по определение е нещо единствено по рода си
14.07.2010 13:23
Като малък, а и като голям, баща ми непрекъснато ми повтаряше, че съм тъп, смотан, грозен и че от мен нищо няма да излезе. Вече бях първи курс студент МИО, когато той тържествено ми заяви, че и гимназия няма да завърша. Дори имаше навика вечер да сяда до леглото ми и да ми говори подобни неща, въпреки че аз не го слушах. Също така в училище нямах никакви приятели. Тоест харесваха ме разни моми, но ме депресираше факта, че никой не ме караше да се чувствам разбран и споделен. Аз си бях странно хлапе, неинтересуващо се от обичайните неща и това създаваше трудности в приемането. Няма как да те приемат, ако не те влече да се фукаш с нови дрешки и да обясняваш кви яки жени си ебал. После пък години наред получавах неодобрение от роднини и познати, защото по цял ден четях книги, вместо да градя семейство или кариера, както си му е реда. Сега получавам одобрение от приятели, читатели, жени, литературни критици, професори и роднини, но често това се базира на повърхностни неща като докторантура по психология, издадени две книги, изкарване на пари, начетеност, добре оформена външност и завидна самоувереност. Все още страдам от липса на истинско одобрение, онова, което се базира на разбиране и споделяне. Да не говорим, че белезите от детството трудно зарастват. Амин.

п.п. Много от така наречените недостатъци спират да бъдат такива, когато бъдат осъзнати и подиграни. Ако прочетеш повече в блога ми, ще видиш точно това.
цитирай
9. sowhat - е, не мога да се въздържа
14.07.2010 13:25
да цитирам оскар уайлд и слогана на блога си

че

глупости правят умните хора, за останалите е ежедневие.

май това ми е достатъчно като оправдание пред съвестта ми, когато осъзнавам собствената си глупост.

поздрави нав!
цитирай
10. nav - хаха
14.07.2010 13:36
Чичко Оскар го е казал най-добре. Въпросът е доколко е осъзнато и какво правим по въпроса.
Поздрави :))
цитирай
11. анонимен - Браво, толкова много учене и четене,
14.07.2010 13:38
за да стигнеш до извод подходящ човек с бегла обща култура.
Все се надявах да разбереш "феномен" в смисъла употребен от Кант - външна проява на вътрешните процеси, но не биде
цитирай
12. nav - Хм
14.07.2010 13:49
ученето и четенето се използват по предназначение в педагогическата ми практика. Иначе на прост въпрос, прост отговор. Езикът на коментарите и блога като цяло е твърде ежедневен, за да забъркваме Кант и неговото раграничение между phenomenon и noumenon.
цитирай
13. doriana - Е, това с брадатата жена накрая ме ...
14.07.2010 13:54
Е, това с брадатата жена накрая ме разсипа!
:))))))))))))))))))))))))))
Удоволствие беше да те прочета!
цитирай
14. nav - Ооо Дени
14.07.2010 14:24
Кога ще пием по бира? Аз съм в родината още пет седмици. Драсни.

И не се притеснявай, глупостите се случват на всички.
:)
цитирай
15. nav - дориана
14.07.2010 14:28
Е това да разсипя някой от смях ми прави цялата седмица. Аз, който тръпна за одобрение, съм ощастливен от подобни моменти.

Моля те, прати ми твоя снимка в разсипано състояние, че да ме топли и другата седмица.

Поздрави :)
цитирай
16. анонимен - Ами що да сторя,
14.07.2010 14:31
простия обект предизвиква задаването на прост въпрос!

Иначе браво, с тънкото отграничение между phenomenon и noumenon отново показа, че цялото ти желание да минеш за глупав е просто поза
цитирай
17. nav - хъ
14.07.2010 14:53
Ти наистина си забавен (само мъж може да бъде толкова мачовски заядлив). Всъщност в ежедневието не общувам със заядливи хора, трупащи усещане за мощ чрез развенчаване на чужди самочувствия. Хората около мен са ведри и приемащи, с никого не съм имал конфликт от доста години. Точно поради това благодарение на теб съм обладан от чувство за екзотика и ще продължа този абсолютно безмислен разговор със своеобразната наслада от яденето на стриди или сурови охлюви.
Ако беше чел внимателно, щеше да разбереш основната теза, че възприемам себе си и околните като едновременно умни и глупави с различни пропорции от двете. Аз по общоприетите стандарти (тестове, дипломи и постигнати материални успехи) съм доста умен, но по моите лични стандарти понякога не съм. Освен това блога не е място за възсериозни теми и тук пиша предимно смешни неща, каквото е и горното. Твоето отношение към текста и мен показва сериозна липса на чувство за хумор. А както е казал Марк Твен, който няма чувство за хумор вероятно няма никакво чувство.
И тъй като стадам от дефицит на хора като гореспоменатия Евгени и неговите бири, бих ти плащал по колкото бири можеш да изпиеш на час, за да ме провокираш и да се заяждаш с мен. Това съвсем сериозно. Точно поради прекалената ми самоувереност и желание за одобрение ми се отразява благотворно присъствието на критици, че дори и поплюващи такива. можеш да ме намериш на navivonavi@abv.bg
цитирай
18. nav - dvd
14.07.2010 14:55
Опусна го, ама аз ще ти спретна друг малък сезон лично, така че нямай грижи за театрото :)
цитирай
19. bapha - хе, че текстът е як няа да спорам...
14.07.2010 15:37
ама ще се връщам често тук за продължението на диалога :))))

- тъп си, мамка ти...
- е, да де, тъп съм ;)
- ти май не ме слушаш, тъп си!
- да бе братче, ама ти май не четеш, тъп съм, и не само аз... ;)
- абе ти си бахтЪ в глупака, ама мразиш да ти го казват
- ....;)
- .........


:))))) естествено, ту би кънти... конти... кънтин... абе няа спре до тук :))))
цитирай
20. nav - :))))))
14.07.2010 15:45
хааааааххааааахаах

Друже, ти изби рибата стоя лаф. Ха наздраве и имаш специална почерпка като се видим.
цитирай
21. анонимен - Нав, благодаря, отново ме спаси от ...
14.07.2010 17:13
Нав,
благодаря, отново ме спаси от тежка форма на депресия. Постинга ми подейства като терапевтичет медитационен душ. Сега се чувствам по-добре. Бих казала доста по-добре.

Поздрав
Руми :)
цитирай
22. анонимен - P. S. Сега бих добавила, че ще седна, ...
14.07.2010 17:21
P. S.

Сега бих добавила, че ще седна, ще се попогледна и с чиста съвест и лекота на сърцето, душата и други работи, просто ще се пръсна, пукна и ако накрая оживея - схумя от смях.

Пак аз
цитирай
23. анонимен - Заяждане!
14.07.2010 18:10
Къде, в крайно обективната оценка, която поставям, видя заяждане?!

В едно обаче си прав, не съм чел внимателно поста ти - съжалявам.

Видя ми се доста дълъг, за да прочета нещо от вида: "Въпреки, че всички ме смятат за много умен, защото съм успял по общоприетите стандарти, аз всъщност съм толкова по-умен, защото знам че съм глупак". От тук следва едно обобщаване, че хората по принцип запленени от собствените си общопризнати достижения не виждат собствената си глупост. Почти мога да са закълна, че тук някъде ще присъства споменаването на Еразъм Ротердамски и неговата "Възхвала на Глупоста", за да не си помислим ние, читателите, че ни говори някой прост селяндур, а да ни се напомни, че пред нас е изправен изключителен ерудит, чел не една и две книги, който последното, което смята за себе си е че е глупав.

Та, поглеждайки заглавието, прочитайки първия абзац ми се стори неразумно (за да не кажа глупаво) прочитането на останалото. Казах си: "На Nav му трябва само една лека игра на думи с "глупав и умен" в един коментар и ще стана любимия коментатор, за да не кажа направо обожаван от автора".

И ето, така станах любимия и копнян коментатор на автора. Поучете се, о всички вие, неразумни гъзолизци .
цитирай
24. mdanevasl - Аз пък...
14.07.2010 21:16
Аз пък се изкефих от писанието щото осъзнах, че съм се страхувала от грешките си за да не издадат глупоста ми...добре ми дойде този пост...стар човек съм вече, обаче по неизвестна за мен причина продължавам с умопомрачителни усилия да разсъждавам за това или онова...и се радвам на това момче...пък колкото схвана толкоз...:)))))))))ФЕН съм ТИ!
цитирай
25. анонимен - много добър пост,
15.07.2010 04:51
но нали знаеш - за глупостта няма почивен ден :))))
цитирай
26. freebird - Според мен единствения недостатък ...
15.07.2010 11:19
Според мен единствения недостатък на глупавия е, че не е достатъчно умен да разбере, какво страхотно предимство е глупостта.
Хубаво беше, нищо, че нищо не разбрах, освен че си глупав - жените с брада мислят следното: дано не реши, че ще го ползвам още веднъж след като му пуснах толкова бързо и не дай си боже да ми се обади утре, след като види какво правя. Което за съжаление пак си е мислене, а както всички знаем мисленето трябва да се избягва, защото оргазма е за предпочитане.

Разсмя ме. Пожелавам ти стахотен ден!
цитирай
27. nav - анонимен 25
15.07.2010 14:56
Маестро, трябва да призная, че ти свалям шапка, че и гаши, за последния ти коментар (# 25). Той толкова ясно говори за теб, че каквато и обида да ти лепна, ще бледнее. За следящите дебата, описан чудесно в коментар 21, ето кратко резюме на твоите толкова красноречиви думи.

'Къде, в Крайно Обективната оценка, която поставям, видя заяждане?!'

'В едно обаче си прав, не съм чел внимателно поста ти - съжалявам.'

'Та, поглеждайки заглавието, прочитайки първия абзац ми се стори неразумно (за да не кажа глупаво) прочитането на останалото. Казах си: "На Nav му трябва само една лека игра на думи с "глупав и умен" в един коментар и ще стана любимия коментатор, за да не кажа направо обожаван от автора".'

А ето и обективния ти, незаядлив кометар върху постинга (който не си чел):

'Толкова много труд само, за да ни кажеш, че си глупав! Да, определено не си много умен, и опита ти да ни се представиш в различна светлина не успя.'

Благодаря за забавлението от името на всички четящи.
цитирай
28. nav - :)
15.07.2010 15:02
анонимен 27 - радвам се, че ти е харесал. Глупостта е ужасна съпруга и страхотна любовница ;)

freebird - ако съм те разсмял, значи написаното си е свършило работата. Това е основната му функция. Чуден ден и на теб :))
цитирай
29. анонимен - Няма нужда да сваляш гащите, че дори и шапката си!
15.07.2010 16:11
Няма нужда дори да благодариш от името на четящите ме, достатъчна е твоята собствена благодарност.
Благодара и аз за дето ме накара да те усмихна.

цитирай
30. nav - Добър финал на оперета по Бокачо
15.07.2010 17:01
Стискаме си ръцете и чакаме да видим как публиката ще приеме произведението ни :)
цитирай
31. анонимен - докинс е човека
16.07.2010 13:01
дано тези които все пак ще го прочетат да успеят и да го разберат
взаимоизгодно сътрудничество
еволюционно стабилна стратегия
гълъб отмъстител
и нещо от мен самия
в кортекса се крие дявола
цитирай
32. bradata87 - бира....за съня...
16.07.2010 23:48
то какво е имал в предвид бай Еразмус за съня мога да ти го опиша на по бира с пример или без, но с бира :D...пък другите му твърдения за глупостта странно как съвпадат с едни от най-тежките грехове според християнската църква, а може би и с други религии...
Глупостта ходи по хората, а колко и по кои и по чии избор...да ти кажа пробвай с един въпросник по улиците на софия пък ще разбереш къде ходи... Оборудването по-скоро не срещу нея, а за създаването и е по-често срещаното, което даже не е лошо, та иначе да има работа за хора като теб да ни обясняват умно глупостта за глупаци...че иначе безработен щеше да си... и зарежи тез научни титли, че рамките им са необходимите шутове в задните части, но все пак са рамки...
от един не глупав, а глупак от напоследните си години...
цитирай
33. svetliche - :)
20.07.2010 18:38
Много добро!!!!!!!!! Страшен талант си, момче!!!!

Чакаме да ни се обадиш - Калин и Габи ;)
цитирай
34. анонимен - prevod
03.10.2010 21:41
Asinus Praesumptio
цитирай
35. nav - превод на какво?
04.10.2010 11:49
:)
цитирай
36. анонимен - Няма
31.01.2011 23:44
Абе няма к'во със сложни думи да ми пишеш как не било лошо да си глупав. И аз знам, че най-гот си е да си тъп ка'т круша. Така паразитно ми се е забила днес една песен на Милко Калайджиев и за да я забравя чета сякви блогове, обаче не-върти се ли върти
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1932755
Постинги: 298
Коментари: 2977
Гласове: 7774
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930