Напоследък бях потънал до безсъзнание в учене и работа. Плитчината на Вегас започна да ми идва съвсем в повече и както се случва понякога в такива моменти, прескочих в едно по-дълбоводно измерение, пълно с красота, чувственост и мълчание, което не спира да ми говори. В случая това измерение се оказа една песен на Тори. Чудно е как има такива песни, в които човек може да потъне дотолкова, че песента се просмуква в него до ядрото на клетките и започва да тупти със сърцето му. Или пък човек започва да тупти с ритъма на песента. Подобни песни, пронизиващи ме до болезнена усмивка, пълни с нечие преживяване, ми се случват като нечакано писмо от любим приятел. Наситеността им е толкова пълна, че човек може да ги изживява многократно, да ги обитава. Когато слушам тази песен, често плача, но не защото е тъжна, а от мисълта, че някой може да бъде толкова истински. Разтърсва ме не с думите си, а с плътността си, с това, че се превръщам в Тори и живея Тори, чувствам с нейните чувства и виждам с очите й. Няма по-красиво усещане от това човек да надрастне себе си и да се изгуби в нещо по-голямо, където животът е лек като вятър и смислен като закономерност. Някои наричат това чувство любов. Други смятат любовта за такова чувство. Отвъд имената лежа тук сега и искам да разкажа това преживяване.

Някога, в един друг живот, обичам необуздано мъж, който кара очите ми да изгряват и сърцето ми да се разплисква. Срещите ни са шеметно задъхани и наситени с танца на пламъците. Искам да се просмуча в него до пълно преливане, да се првърнем в споделено сияние. Но той е женен и любовта ни гори в аритмията на тайни срещи и откраднати мигове. Виждам как част от него се покрива с патината на угризението, откакто жена му разбра. То пониква в него като мълчание и разцъфва в охладняване. Може би не искам да чуя тази тишина. А и не мога да повярвам, че страстта е мъртва. Опитвам се да бъда трезва, да направя планове, но твърдостта ми се разпада в сълзи. Жена му, Пеги, ми праща писмо, изпълненост с обвинения и осъдителност. Онази среща с него, когато за пръв път го усещам като отделен, друг от мен човек, който се обръща към мен с рационални обяснения, нещо в мен се стопява прогарящо. Изслушвам думите му, но не мога да му отвърна с друго, освен с целувка, защото все още живея в струящото измерение, където доводи не съществуват. Зная, че съм импулсивна и прибързана. Но това охладняване се случва по-бързо, отколкото мога. Любовта се превръща в приятелство. Симетрията се измества. Чувството ми е океан, прегръщащ ананосово дърво. Струва ли си да жертваш този огън заради чувството за вина? Но ти не отвръщаш. И това е охладняване, по-бързо, отколкото мога да понеса.

Тази песен е моето сбогом към теб.   

Cooling

Maybe I didn"t like to hear
But I still can"t believe
Speed Racer is dead
So then I thought I"d make some plans
But fire thought
She"d really rather be water instead

And Peggy got a message for me
From Jesus
And I"ve heard every word
That you’ve said
And I know I have been
Driven like the snow

This is cooling
Faster than I can
This is cooling
Faster than I

So then love walked up to like
She said I know that you don"t like me much
Let"s go for a ride
This ocean is wrapped around that pineapple
Tree

And is your place in heaven worth giving up
These kisses
These kisses

And Peggy got a message for me
From Jesus
And I heard every word that you have said

And I know I have been
Driven like the snow

This is cooling
Faster than I can
This is cooling
Faster than I

This is cooling
This is cooling
Yes, this is cooling
. . .

This ocean is wrapped around that pineapple
Tree

Това е една от най-красивите метафори, с които съм бил.

В youtube няма версия с добър звук, но пък песента я има тук. Трябва да се клекне върху нея (#17 Cooling), защото албумът започва автоматично с първата песен.

http://www.rhapsody.com/player?type=undefined&id=alb.187605&remote=undefined&page=undefined&pageregion=undefined&guid=undefined&from=undefined&__pcode=

   

в тази песен има толкова много символика и скрит смисъл, че е направо невероятно как (и защо) си я възприел по този начин.

...освен ако не си общувате с Тори на съвсем друго ниво :)

...а самата тя има аналог в блога, който предполагам би могъл да разреши загатката ;)

Това си е чисто моя интерпретация. В случая е важно какво провокира, а не какво казва.

Поздрави ))

Чух парчето, оцених го.
Но това: "Няма по-красиво усещане от това човек да надрастне себе си и да се изгуби в нещо по-голямо, където животът е лек като вятър и смислен като закономерност" е.....
Сполай ти!
:)

Постингът е моето субективно усещане за песента. Това съм аз, а не Тори, но я нося в себе си, както и други, чрез които се надраствам.
Поздрави :)

http://www.youtube.com/watch?v=hSGMjB3HbGM&feature=related

:)))

Различни сме и това му е хубавото иначе нямаше да е интересно.И при мен има песни,провокиращи такива усещания, то не напразно са изписали маса книги за мистицизма на звука,дори усещанията не зависят много често от текста,щото не всички сме полиглоти, пък се разтапяме дори и от песен на непознат език.Даже ананаса не е дърво,а е като зелките,поне това съм виждала...

http://www.youtube.com/watch?v=SCl108Lxav0&feature=player_embedded#!

припомни си алис, хайде май бест френд, Panta rhei:)

Знаех си, че вероятно ти е трудно. В такива моменти човек не винаги може да бъде такъв какъвто му се иска. Всъщност исках друго да ти кажа, но започнах да слушам парчето. Тъжно е, и ти си тъжен. Но човек има нужда от такива моменти понякога. Тъгата е самота, а последната ражда.
Звучиш ми истински, преживяването ти не се случва на всеки :), то много ме трогна :). Но основно черпех информацията от увода.... Втората част ми е прекалено женственствена. Смятам, че и ти нямаш нужда от нея.
Мисля, че си близо до това да получиш писмо от приятел, тук в блога дет се вика не можеш да се оплачеш. E освен ако ги няма един двама :).
BelAmi

Ммм, а на мен ми е интересно дали имаш нещо лично преживяно, с което свързваш музиката и текста? Или можеш така да се потопиш в някой друг? Защото човек рядко е способен на такава емпатия (прощавай за скептичното мнение).

Целувки, Целувки, Целувки- най-после! Nav гарниран с музика! Ади идва лято!

Ее, дружка, това ми е уникално любима песен, която ме потапя в себе си също толкова силно.
Мерсиско :))

Мда, напоследък имам тъжни моменти, но те са такива защото съм преуморен и ми се маха от Вегас, а не поради някаква тъга. Това с писмото от приятел много ме разсмя, да не си ми чел хороскопа?
:)

Крайно невероятни неща се случват непрекъснато (въпреки скептицизма ;) и в случая преживяването на песента наистина се дължи на потапянето ми в нещата. Човек надраства себе си като споделя и изживява преживяванията и индивидуалнопстите на околните.
Поздрави :)

Хей, адашке, мерси за сладкия коментар. Зареди ме с усмивки :)

Знаеш ли ... радвам се, че те има.

Руми

че чуваш звуците в тихото и виждаш в невидното ...

Пак аз.

благодарение на такива като теб, не ми е самотно в това измерение.

много любим от мен поздрав, мучачос:))
http://www.youtube.com/watch?v=3OEm0Uj56x0&feature=related
мацката е уникална:-)
усмивК!

Здрасти :)

И аз съм горе-долу тъй в Дания. Наскоро чух една група, която ми припомни как музиката понякога, когато ти е твърде прагматично и плитко наоколо, ти идва като храна. Като поемане на въздух.
Nasekomix

Чувал ли си ги?
http://www.youtube.com/watch?v=31Emm6k4XJI&feature=related

Свети

Много готска група, преди време една приятелка ме запозна с вокалистката, беше бременна тогава. За малко да ги наема да пеят на представянето на книгата ми миналото лято.
Поздрави :)

интерпретацията ти много ми харесва!
благодаря, :) аз винаги се колебая, когато трябва да реша какво има зад една песен.

Важното е да интерпретираме, а не точно какво виждаме.
Поздрави :))