Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2009 19:53 - Нагласата
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 11517 Коментари: 24 Гласове:
12



Два току-що изстреляни сперматозоида:

- Бързо, бързо, да открием яйцеклетката.
- Къде ш"ти търсим яйцеклетка в това лайно.

Малко хора подозират колко житейска мъдрост се крие в този виц. Светът е населен предимно от безпочвени оптимисти и закоравели циници, но между тези две крайности се крие една златна среда. Хората, обитаващи тази зона са открили тайната на нагласата и изкуството да се надяват на най-доброто, но да очакват най-лошото.
По този случай ще изведа Фильо на разходка из метафизиката, да се изпикае, за да не цапа вкъщи (и във важни моменти).
Нагласата е голяма работа, което ще рече, че при продължителна употреба не остава никого незадоволен. За пръв път получих това прозрение преди около 15 години, докато ме биеха юнашки в едно районно, защото бях откраднал кола. Толкова лошо ме биеха, че единственият начин да не ми е адски зле беше като приема нагласата, че щом мога да понеса такъв бой без да подпиша самопризнания (караха ме призная, че съм откраднал половин София), мога да понеса всичко в живота и дори да се смея подигравателно на неволите. Мисля, че точно в този момент започна кариерата ми на смеещо се същество или както се казва в книгата - на забавно развиващ се.

Следващата запомняща се случка на прозрение беше, когато ме приеха държавна поръчка МИО в УНСС. Отивах да се запиша, а двамата ми най-добри другари дойдоха с мен, като през цялото време в рейса ме тупаха възторжено по рамото с думи като "еее, ти уби вожда" и т.н. Секретарката ме изслуша с широка усмивка и радостно ми каза: "Честито за приемането, но сте си изпуснал срока за потвърждаване. Успех на изпитите догодина." На връщане в рейса единият другар рече: "Аз ако бях на твое място, щях да се застрелям." Другият: "А аз ако бях на твое място, майка ми щеше да ме застреля." Стана ми толкова смешно от унилите им физиономии и стандартизирани реакции на нещо, което дори не се случваше на тях самите, че започнах да се смея на глас в рейса. Така и не можах да приема ситуацията на сериозно. Може би затова на следващата година пак ме приеха (и то почти без да уча).

Малко по-късно пък прочетох една книжка на Дийпак Чопра, където обясняваше как да трансформираме лоша карма. Основната идея беше, че най-голямата човешка свобода е в това, че сами решаваме как да реагираме на всичко случващо се. Няма добри или лоши ситуации, нашата нагласа ги прави такива. Това, което за едни е проблем, за други е възможност.
С годините прочетох доста на тази тема, залегнала дълбоко в източните философии и творчеството на любими писатели (Степният Вълк на Хесе например). През последните пет години пък намерих научно обяснение в квантовата теория и холографския модел. Мислите създават своеобразна материална реалност, която оказва влияние върху хода на събитията. Има хиляди документирани случаи на хора, излекували се от нелечими диагнози с вяра, визуализация и други техники (виж Холографската Вселена на Майкъл Толбот и Квантово Общество на Дана Зохар).

Вече ми е трудно да различавам ситуациите като хубави и лоши. Даже съм леко пристрастен към "лошите", защото ме изкарват от унеса на комфортното живеене. Ако всичко ми е наред, постепенно се унасям в "матрицата" и започвам да мисля и реагирам "стандартно". Това, разбира се, хич и не го осъзнавам, докато съдбата не ми забие як шамар циганската. В първия момент съм стъписан и дори втрещен, във втория осъзнавам, че реакцията ми е продукт на унеса ми (довел до обичайното дуалистично разделение на нещата на хубаво и не съвсем, и до стандартните желания за удобство и сигурност), от което ме избива такъв смях и самоирония, че всичко започва да изглежда елементарно илюзорно и лесно за манипулиране.

Та цялото това е предисловие към следната история. Като заминавах за бг-то, оставих съквартирантитие да ми стопанисват колата, с уговорката да я сложат в гаража или отпреде му, за да не я вдигнат. Е, посъбрали повечко коли на калпак (единият другар си доведе булка) и преместили моята встрани от къщата, та да се паркира по-лесно. Да, ама американецо като види кола, която не е в движение (особено сбръчкана и с цици до пъпа кат моята), веднага звъни на властите, че е изоставена, след което колата бива вдигната. За да си я вземе човек, трябва да кихне 300$ плюс 20 на ден за паркинг. Та докато осъществим връзка, факснем пълномощно и прочее, джобът ми изкашля над 400 кинта. Е, стават и такива неща, казах си, докато си вадех дръвцето от задника, пък и как да се сърдя на такива душици като съквартирантите. Като се сетя колко съм заплеснат, можеше същото и на мен да се случи. Обаче взеха, че станаха и други финансови изкълчвания - от работата ме излъгаха с къде 200$, очилата ми излязоха към 500 (заради специалните призми), въобще, бюджетът ми си глътна корема, позле гъза, а накрая изчезна с едно "пук". (Добре поне, че ме спонсорираха за издаването на книгата, че иначе съвсем щях да се оцъкля финансово). Откакто отидох да уча във Вегас, все започвам годината със заеми, поради неочаквани обрати и непредвидени разходи. Ту ще ме съкратят от работа, ту колата ще се счупи. Обаче какво от това, идеята за човек, доведен до статута на мрънкало ми е неприятна. Затова и винаги замествах мрънкането с търсене и намиране на начин за спестяване или изкарване на пари. Досега се оправях, така ще е и занапред, си рекох при сметване на наличните заеми. И така, в крайно весело настроение спретнах пищен купон в деня преди заминаването ми, прекарахме си чудничко с любимите приятели. Изпращам ги аз и сядам да пиша на Илийката кога да ме посрещне във Вегас. Гледам си билета, гледам го пак, затварям очи, разтърквам и пак гледам, уви, днешната дата на него не се променя. Докато съм пил, пял и  танцувал, самолетът ми нехайно е излитал. Тук някои ще попита аз идиот ли съм, що ли. Обаче всъщност такива неща ми се случват непрекъснато, гледам едно, виждам друго. Така преди години купих билети за концерт на Аланис за по 100 гущера парчето. Преди концерта се убих да ги търся. На другия ден ги открих на най-очевидното място, където бях проверил поне пет пъти.
Та взех да проверявам за нов билет, щот ако не се изстрелям до унито до седем дни, си губя стипендията (25 бинки). Гледам и на погледът ми му иде на имплодира. Над 2000 евро за нов билет. Пoчвaм да си гриза ноктите, първо на ръцете, а после и на краката, обаче това с нищо не променя цената на билета. В следващия миг си виждам втрещената физиономия отстрани и просто не мога да се въздържа от подобаващия кикот. Даже си се соча с пръст. Сещам се за всичките предишни подобности, за множеството невъзможно трудни ситуации, които съм преобръщал и ми става едно леко, чувствам живота като парче глина, което меся с мислите си. Усмихвам се налудничаво и тялото ми грейва в прилив на енергия. Това ще рече, че получавам титанична ерекция, което довежда до изкъртващ секс в четири сутринта (обикновено по това време съм се превърнал в надпис Don"t disturb). На другия ден (ъъ след четири часа) рипам от кревата, спретвам се в толкова ослепителе вид, че хората наоколо да не виждат недоспалата ми морда от сиянието на духа ми и отивам в бюрото на Lufthansa. Там за късмет са едни симпатични девойки, аз изигравам пантомима на умиращият Спартак, Винету или за когото там са чели, правейки се, че не чувам репликите как почти не било възможно и т.н., и накрая ги дарявам с усмивка на доживотна благодарност, защото са ми намерили вариант да си ползвам билета с доплащане от само 450$. Разбира се тази сума е достатъчна, за да не остане място за пирони по кофчега на бюджета ми, но пък аз пея химни на благодарност от мисълта за алтернативната опция нов билет. Взимам максимума от отворилите се два допълнителни дни в БГ под формата на смях и секс с появилата се преди седмица феерична муза, но понеже в плановете на реалността не е фигурирало присъствието ми на родна почва, музата получава цистит, а аз гъбички. Какво пък, да хванеш гъбички от вдъхновяващ човек винаги ми се е струвало очарователна възможност.
Кацам в Мюнхен по график, кисна си на летището с "Един Вкус" на Кен Уилбър в ръка (моята, не на Уилбър) и изведнъж до ушите ми достига офертата, че авиокомпанията ще плати 600 евро и нощувка на желаещите да изчакат утрешния полет. Няколко дни преди това братчеда ми разказа за тази опция и то добре, щото иначе ушите ми нямаше да повярват, а очите ми да се отделят от книгата. Знаеки обаче за рационалното обяснение (авиокомпанията продава няколко процента билети в повече и когато полетът е пълен, няма места за всички билетчии), веднага се изстрелях и си предложих услугите. До последно мозъкът ми отказваше да повярва в случващото се, щот на мен таквиз финансови облаги ми се случват рядко, но накрая ми казаха, че оставам със сигурност, дадоха ми кеша, закараха ме в местния Шератон и ме навечеряха и назакусваха с най-луксозни манджи. В началото ме обзе еуфория, защото бюджетът ми беше отново в мача, но после се сетих за старата даоистка притча* и започнах да се смея на глас, чак сълзи ми потекоха. Хотелът беше в едно баварско село до Мюнхен. Разхождах се няколко часа из селото, не бях щастлив, нито нещастен, изпразнен от мисъл и емоция попивах света наоколо с очи, разширени от екстатично удивление, че животът е толкова красиво непредвидим и същевременно откликващ на нагласите ни.

* А ето и въпросната притча: Живял някога един селянин, който си имал само един кон. Случило се така, че конят му избягал и селянинът започнал да се вайка, чак съседите минали да му съболезновават. След няколко дни, обаче, конят се върнал (щото по душа бил котка) и довел една дива кобила със себе си. Зарадвал се селянинът на ненадейния келепир, даже почерпил съседите. Обаче на другият ден синът му взел да обяздва дивата кобила, тя го хвърлила и той си счупил крака. Селянинът пак взел да се вайка, този път на квадрат, щото кой щял да му помага сега на нивата. Цялото село минало да го успокоява. Съвсем скоро след това избухнала война и дошла комисия за набор на войници. Обаче синът на селянина минал метър, щото бил със счупен крак. Голяма радост паднала, щот нали един син, пък и първороден. Яли, пили и така до следващия обрат.

Та ако някой си мисли, че знае кое се случва за добро и кое за лошо, да вземе да диша.



Тагове:   нагласата,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dorichela - Тая притча се моля и на мен да се случи ...
24.08.2009 20:05
Тая притча се моля и на мен да се случи ако може!! :) А твоите преживелици просто са невероятни :):) но пък позитивното ти отношение към тях ти се отплаща в страхотни моменти и реализиране на притчи:):)
цитирай
2. eleni - хаххахахахахахаххааххаха
24.08.2009 21:31
"След няколко дни, обаче, конят се върнал (щото по душа бил котка)"
:))))))))))))))))

вдъхновена прегръдка и целуфффка от мене
цитирай
3. анонимен - drugarkata ot plovdiv
24.08.2009 22:24
Za da uspees, trjabva da mojes da poneses, saotvetnij proval.Tazi prit4a po gore beshe za men na4alo za izlizane ot mraka ,pri vse ,4e na roden ezik e kazano-vsjako zlo,za dobro... ama koi da go razbere...
цитирай
4. edinman - Освен с една песен да те поздравя
24.08.2009 22:44
не виждам как да ти покажа кефа си,от това по горе :)-заглавието говори....
http://www.youtube.com/watch?v=NL1Nu3qZLdg
цитирай
5. zaharosana - С такава лекота се четат постингите ...
25.08.2009 15:47
С такава лекота се четат постингите ти и те оставят с едно чувство, сякаш всичко е възможно. Още се смея. Сещам се за Гроф - описваше някакви семинари, от които в крайна сметка не спечелили, но не били на загуба, след като нещата се объркали. Хмм, а пък аз май изпуснах срока за книга с автограф, нищо. :)
цитирай
6. nav - :)
25.08.2009 20:34
:))
цитирай
7. анонимен - niice
27.08.2009 00:27
:) Vzimam da disham, vednaga!

Sveti
цитирай
8. svetliche - :)
27.08.2009 13:50
Благодаря ти за няма добро и лошо, а всички си е както си го направим всъщност... толкова много усмихваш хората - продължавай така :) (казаах аз през очи пълни със смях и сълзи от смях :))
цитирай
9. sexsi - По-здрав и от мен! Все още сме на п...
28.08.2009 09:01
По-здрав и от мен! Все още сме на плаж, а ти си летял над морето, без да се похвалиш. Ама ний видяхме снимките и си издаден. Всички четат книжка и ще ти пиша как е. Августовски усмивки!!!!
цитирай
10. nav - брех ваня
28.08.2009 09:28
ти ми стана направо цял дистрибутор и ПР в бургаско. Голямо гощаване ще падне като се върна догодина :)
цитирай
11. sexsi - ДА, ДА, ДА!!!!
01.09.2009 17:07
ДА, ДА, ДА!!!!
цитирай
12. julllinkata - Мх, нещо...
09.09.2009 03:17
Не вярвам в спокойствието. Тогава имам прекалено много време да се рея из болния си мозък:) Виж, ако има нЕква драма - аз съм човека с решение и усмивки. Мда, много сладко написано:)))))
цитирай
13. cocolina - смях се с глас:))))
04.10.2009 13:43
във всеки случай не си сам..и аз си случвам такива неща непрекъснато, преследват си ме и това е!:))))))))))))))) Ще проверя за книгата ти в Пв.
цитирай
14. nav - cocolina
04.10.2009 19:57
това 'не си сам' ми идва тъкмо навреме, че тук нещо съвсем сам се чувствам.

Поздрави :)
цитирай
15. nav - julllinkata
04.10.2009 20:00
аз много обичам драмите в околните, въпреки че на мен не са ми присъщи (моят мозък болен в друга посока).

:)
цитирай
16. cocolina - :))
04.10.2009 22:25
Ааа, сакън, не си го и помисляй/че си сам/!:) При мен например в какъвто и смисъл да кажа, че не съм сама, все ще ми върви:))А иначе все си е друго да знаеш, че и друг се пече на същия огън:)) Щото, докато ти дойде позитивната нагласа..така те удря по главата ситуацията, че дъх не ти остава:) Поздрави и от мен и усмихнат безоблачен следобед:)
цитирай
17. vselena777 - maliiiiiiiiiiiiiiii
16.10.2009 14:47
интересен живот, интересен и бурен човек, ....малко са такива като теб.....дийпак много истина е изписал - всичко зависи от теб, нагласата ти, мислите и чувствата...:)))) много ме развесели с твоите преживявания :))))))))))))))))))
цитирай
18. nav - :)
16.10.2009 20:35
Развеселените хора са ми вдъхновение. Всъщност за мен останалите състояния са измислени за разнообразие.
цитирай
19. vselena777 - хахаха
16.10.2009 22:36
много добре го написа////:)))) евалата///

Някаква магия, мистика и загадка има в тях, а така те зареждам с енергия
цитирай
20. begetron426 - Живееш тетралектично...
04.12.2009 18:31
Живееш тетралектично, защото точно такъв е света и всичко в него. Тетралектиката го обяснява и който го разбере се справя отлично със ситуациите, но повечето хора са си още при диалектиката и по-лесно стават губещи поради нейната непълнота, която ги шокира.
Не изпадаш в шок, нито от лошото, нито от доброто, защото им се надсмиваш като ги наблюдаваш как се редуват. Народът отдавна го е забелязъл, че "След всяко зло идва добро", а "След всяко добро идва зло", а Тетралектиката го е обяснила защо е така. Това двойствено съществуване на противоположностите е шанса на света да съществува и се развива като ни се надсмива, че не го разбираме. Поздрав!!!

цитирай
21. nav - Добре казано
04.12.2009 22:05
препоръчай някакви четива за тетралектика, защото за пръв път чувам за нея. От коментара ти оставам с впечатлението, че тетралектиката е нещо като диалектиката на Изтока (примерно в Дзен и Дао - обединяване на противоположности в един по-висш ред) спрямо диалектиката/реториката на Елада и съвременния запад (диалогичен обмен на аргументи, където отделните мнения се борят за надмощие, а не за синтез).

Поздрави и песни ))
цитирай
22. анонимен - В блога ми с...
07.12.2009 19:28
В блога ми с около 25 постинга обяснявам същността на Тетралектиката, а с останалите до 72 я прилагам във всички области на познанието като продължавам с нови постинги.
Тетралектиката е удвоената диалектика, което означава, че пртивоположностите не са 2, а 4 противоположни качествени същности. Различава се от диалектиката на изтока, която е подчинена на равновесието, обединенето на противоположностите, а Тетралектиката разглежда и разединението на противоположностите, което научната диалектика не направи, защото игноираше равновесието и предпочиташе борбата на противоположностите. Така Тетралектиката дава цялостен и завършен вид на съществуването развитието и управлението на света чрез 4 противоположности, защото тя отдава равностойно значеиние както на обединението, така и на разединението в съществуването, развитието и управлението на света. Всъщност, ако се огледаме в света около нас и вътре в нас ще видим, че обединението и разединението са навсякъде и се явяват като причина за съществуването, развитието и управлението на света, без мистика и религия.
Ти си разгледал точно това удвояване в твоя постинг, а Тетралектиката го обяснява, защо е така. Основното тетралектично определение, е че "Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят, което си забелязъл и използваш в ежедневния живот. 2007 година излезе книгата ми "Тетралектика на природата", където нещата получават по-обширно обяснение, което е свързано с обединението на философията и естествознанието, при което тя получава възможността да доказва казаното от нея. Поздрав!!!
цитирай
23. анонимен - Анонимния 22...
07.12.2009 19:43
Анонимния 22 е begetron426
цитирай
24. nav - Мерси,
19.12.2009 23:05
ще погледна като намеря време.

Весели празници.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357853
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031