Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2009 20:08 - Нав като преподавател
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 9393 Коментари: 29 Гласове:
7



Преди време написах есе по повод лекциите, които водех и плановете ми за частна школа като приключа с докторантурата по педагогическа психология в Щатите. Ето го и тук по повод многото въпроси по тази тема през последните дни.

Година и половина водех експериментални лекции в 35-то СОУ, два пъти седмично по два часа. Причината за тези ми занимания беше многопластова и в най-прозаичния й вариант се изразяваше в подготовка за бъдещата ми преподавателска практика. След като постигна статут на докторангутан в Щатите, мисля да се завърна тук и да създам частна преподавателска школа. Другият вариант е да стана университетски лектор по психология или педагогика. Тези лекции ми позволиха да подобря презентаторските си умения, да развия гъвкав подход към различните индивидуалности и да проуча образователния ефект на чувството ми за хумор.

В личен план преподаването е съвършеният начин да продължавам да се развивам. Човек учи другите най-добре на онова, което сам има нужда да усвои. Десетокласниците обикновено са интересни и отворени хора, от които човек може да вземе много. Да не говорим за предизвикателството да се общува с тях, вечното им съмнение към по-дъртите, постоянните им провокации. За да ги спечеля, трябва да извадя най-доброто от себе си, да съм едновременно интересен, внушителен и ерудирано несериозен. Когато седя срещу тях, имам шанса да се потопя в неповторимата им индивидуалност, да се погледна през техните очи. Също така успявам да се възползвам от старото правило, че човек е най-добрият си учител. Някои лекции следват доста общ план. Оставям всичко натрупано през годините да избликне със съвършената форма на спонтанността. Слушам се отстрани, детето в мен се учи, а възрастният анализира обективно. Друга полза е допирът ми с различността на младите. Още в древнокитайските трактати се споменава, че тайната на мъдростта (и младостта) е в общуване с хора, притежаващи ярка индивидуалност и нехарактерни за нас качества. В десети клас някои все още са такива.

Немаловажна причина е и възможността да се забавлявам. Нещо, което става все по-трудно с наборите. Да разкажа някой мръсен виц през устата на Диоген, да възвеличая Макиавели, а после да му се подиграя, да ги стресна с някой факт от психологията или медицината и да се смея на очите-им-понички. Установил съм, че най-добрият начин да прокламираш сериозното и възвишеното е като го осмееш. Това е трик от преди двадесет и пет века, който будистите са въплътили в статуетките ‘Смеещият се Буда’, където Буда бива изобразяван като хилещ се плешив шишко с тресящо се от смях шкембе. Подобна семантика има и в дзен фразата ‘Ако срещнеш Буда, убий Буда’. Като цяло младите (и аз с тях) не обичат прекалените сериозности. Същевременно силно се впечатляват от комбинацията от крайности – Сократ, онаниращ словестно на агората, циничен светец (с хронични хемороиди), самоиронизираща се Етика. Този подход ме кара да израствам всеки ден без да спирам да се смея. Мисля, че и много от тях го чувстват така.

Нещата, които презентирам са интердисциплинарни и следват парадигмата на взаимнодопълващите се и взаимопроектиращи се научни дисциплини. Всяка наука повтаря на различен език едни и същи истини. Един поглед зад повърхността разкрива повтарящите се закономерности. Знанието няма постоянен адрес, то е във всяка гримаса, книга, случайна реплика, в лапсуса и пейзажа от прозореца. Всичко нужно са любопитни очи. Тях прокламирам в лекциите си. Човек не учи само в училище, а докато пътува в тролея, докато си пие бирата с аверите, докато се целува. Можем да четем Платон или Ведите, да посетим лекциите по Семиотика на Еко в Болоня или да седнем на пейката на славейковци и да се вглеждаме; всичко това е богатство, стига да имаме мотивацията и нагласата. И най-важното, знанието не изключва забавлението, съвсем наопаки даже.

Основна концепция на смехоТворната ми методология е неналагането на концепции. Целта ми е да създавам нови хоризонти, а не да промивам мозъци и да натрапвам модели. Истината може да е една, но пътищата към нея са много. Хората с интелектуална нагласа ще предпочетат книгите на Лиотар и Фуко, семинарите за изследователския цикъл, Математиката и Прагматиката; тези с изявена духовност – ‘Дао Дъ Дзин’ или словата на Тагор; емоционално изразените могат да потърсят истината в родителството (доста сложна наука), приказките, Моцарт; а други – в работата със земята или еко-активизъм. Няма погрешен път, стига да се познават възможностите. В нашите училища рядко се говори за тези алтернативности. Мисля да запълня тази ниша (с гюбре и други стимуланти на растежа).

Успехът, реализацията и щастието са продукт на ценности и нагласи. Тях се опитвам да посадя в учениците. Да поливам каквото е природно в тях, защото не можеш да развиваш нещо, което го няма. Единственото условие е ценностите да са градивни за личността и социума. Останалото е импровизация. Историята е свидетел – всеки с нагласата да цени случващото се и да умее да извлича полезност от него, е обречен на успех. Няма човек без печеливши качества, трябва само да ги развие и позиционира успешно в матрицата на обществото.

Доказано успешен педагогически модел е една фраза, която Гьоте споделил на по бира с кучето си – ‘Отнасяй се към хората така, сякаш са това, което трябва да бъдат, за да им помогнеш да станат онова, което са способни да бъдат’. Всеки от младите ми приятели е красива различност, безкрайност от възможности. Убедих се, че това отношение е по-добро от всички дидактически напъни.
През последния век квантовата физика доказа, че Ричард Бах е прав – мислите ни наистина определят нашата реалност; човек може да манипулира реалността чрез нагласа, внимание, визуализация, възнамеряване. Една дърта мъдрост гласи ‘всеки е голям, колкото мечтите си’. Потвърдили са го Линкълн, Хайнрих Шлиман, Ричард Брансън и множество други.

Все пак не спирам да се облягам на ерудицията и образованието си, за да подкрепя тези идеи. За последните десет години успях да натрупам достатъчно знания, за да облека методиката си във фундаментите на психологията, философията и педагогиката. Освен акцента върху продуктивни ценности, навици и нагласи, ще има няколкото модула, фокусирани върху емпиричните открития на педагогическата психология от последните години – преподаване на метакогнитивни стратегии, градивни епистемологични представи, концептуална промяна, учебни техники, критично мислене и аргументация (базирани на научния метод). Курсът ще е структуриран като комбинация от лекции, дискусии, ролеви игри и колективни проекти с акцент върху умението учениците да се изразяват грамотно и умело в писмена и устна форма. Целта на това обучение е да създава личности, хора с визия в живота, способни да прилагат знанията си в контекста на различните си социални роли – студент, работник, приятел, родител. Например метакогнитивните стратегии като планиране, мониторинг и самооценка могат да бъдат полезни не само за да учим по-добре, но и за да живеем по пълноценно. Също така способността да заемаме множество гледни точки помага както в професионалния, така и в личния живот.

Важна част от подхода ми е пораждането на непосредственост и доверие в отношенията ми с учениците. Често ги водя на театър и ги запознавам с познати режисьори и актьори. Гледаме филми заедно и после ги обсъждаме. С някои играем баскетбол, с други ходим на планина. Обменяме интересни книги и музики, ходим на концерти. Този подход се базира на техниката на моделирането (личния пример). Психологическите изследвания многократно са индикирали, че най-добрият начин да предадеш дадено знание или качество е като го демонстрираш. Освен това подобни мероприятия създават общи емоционални и интелектуални пространства, които пораждат създават приятелства за цял живот.

 

Накрая ще спомена качествата, които смятам за свое най-голямо предимство като преподавател. Аз вярвам, живея и случвам това, което преподавам. То е не само в думите, но в подхода и излъчването ми. Важно е също, че на този етап от живота си съм доволен от постигнатото, чувствам се добре в кожата и битието си (без да спирам да искам повече). Хората вярват на уверения и щастлив със себе си човек. Уважението и възхищението на учениците са атрибути на всеки ефективен преподавателски процес.



Тагове:   нав,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dorichela - Ъъъъъ, записвате ли оранготанчета ...
19.08.2009 20:16
Ъъъъъ, записвате ли оранготанчета :):):) Пиши ме в списъка! :)
цитирай
2. blagovestie - Много свежо
19.08.2009 20:16
благодаря, дано има повече такива преподаватели!
Успех :)
цитирай
3. malkiatprintz - Страхотно си го замислил. . . Желая ...
20.08.2009 03:21
Страхотно си го замислил... Желая ти успех :) Само не допускай да те погълнат административните задачи покрай едно такова начинание ;)
цитирай
4. анонимен - Ех, Нав,
20.08.2009 09:50
завиждам им на твоите ученици :-) Де да бяха всички учители като теб...

Таня
цитирай
5. mdanevasl - Подобни неща
21.08.2009 21:13
Подобни неща бих искала да чувам все повече и повече и повече...
цитирай
6. sexsi - Въросче?
22.08.2009 18:27
Приемш ли и по-старички ученички?
цитирай
7. анонимен - dr.guncheva
24.08.2009 13:40
Ot 49 god. mahame 5, 43 v mrak, 1 v zdra4 i sled knigata ti ve4e zazorjavane.Ako tova ne e super prepodavane...BLAGODARJA! Privet ot Plovdiv i ot edna zazorjala zabolekarka! 24.08.2009 dr. guncheva@yahoo.com
цитирай
8. nav - ))
24.08.2009 17:21
Мерси за комплиментите, другарко, сега се чувствам длъжен да оправдая високите очаквания.
Поздрави на Пловдив :)
цитирай
9. анонимен - dr.guncheva
24.08.2009 19:12
dr. idva ot doktor ,a drugarko go priemam kato kompliment.
цитирай
10. nav - :)
24.08.2009 19:57
Имам склонност към ебавки със сериозностите, но я проявявам само към хора, които са ми симпатични.
цитирай
11. анонимен - drugarkaKAta ot plovdiv
25.08.2009 10:09
HA , ha ,tazi sutrin, se ulovih,4e si zamestil vutreshnia mi nabludatel...spukana ti e rabotata...s takova nezrjasto kato men...25.08.2009
цитирай
12. nav - :)
25.08.2009 20:35
haha
цитирай
13. анонимен - drugarKAkata
25.08.2009 22:23
laskatel
цитирай
14. анонимен - привет, страшно забавно е това, ...
29.08.2009 21:51
привет,
страшно забавно е това, което пишеш и начинът, по който пишеш :))))))) по пет минути се забавлявам с една само мисъл:))
"Целта ми е да създавам нови хоризонти, а не да промивам мозъци и да натрапвам модели." - много трудна цел, как става това да показваш възможности, без да повлияваш. Когато съм го екпериментирала, хората ме намразват, защото не искам да им дам съвет :((

П.П. напиши нещо вълнуващо


Поздрави
Мими
цитирай
15. анонимен - това се отнасяше и за следващия п...
29.08.2009 22:01
това се отнасяше и за следващия постинг за самолетните билети:)

П.П. какви разлики и прилики откриваш у учениците в Бг-то и Юесей по отношение на ученически нагласи и когнитивни умения?

мими
цитирай
16. nav - Здравей Мими
30.08.2009 19:56
това с промиването на мозъците е тънко въже, по което няма как да се тича. Моят подход е непрекъснато да подчертавам идеята, че съществуват множество гледни точки, или иначе казано множество истини, в зависимост от нивото на съзнание или нивото на анализ. Също така е важен тонът на говорене. Опитвам се да не се налагам и да не бъда авторитарен като стил, в смисъл да не звуча 'тежко'. Доколко успявам, ще кажат учениците ми.

Тук нямам сериозни наблюдения върху учениците, но като цяло американците са по-мързеливи, нелюбопитни, затрупани от удобства и разсейващи елементи, вкарани в един масов консуматорски модел на мислене и поведение. Тези неща ги правят по затворени към новото и несклонни да полагат усилия.

Поздрави :)
цитирай
17. анонимен - IYI
15.09.2009 14:17
Идеята ти да преподаваш и да създадеш собствена школа е интересна. Срещу какво заплащане ще става това? Цената на урок или на месечна такса ще е? Ориентировъчно, разбира се.
цитирай
18. nav - ами
15.09.2009 22:21
не мисля да забогатявам от това и да слагам такси от рода на 150 лв на месец (това беше преди 5 години) за съботно-неделни занимания в Марков колеж. Ще е нещо като 50 лв месечно за два пъти по два часа седмично плюс допълнителни занимания като дружно ходене на театър и други културки. Групите ще са 3 или 4 по - 12-15 души, защото с повече се размива преподаването. Аз нямам нужда от материални придобивки, така че ще го направя колкото да изкарвам пари за базовите нужди. Невидимите ползи от подобен обмен на индивидуалности са ми достатъчни.
цитирай
19. анонимен - руми
06.11.2009 08:23
нав, с колко големи деца мислиш да се занимаваш?
цитирай
20. nav - ами
06.11.2009 09:48
Ще експериментирам, за да видя с кои е най-сполучливо. На първо време мисля да почна с 8-9 клас и евентуално с първи курс студенти. Моят опит сочи, че тогава хората са най-податливи на външни влияния и имат ентусиазъм да учат.

:)
цитирай
21. анонимен - руми
06.11.2009 10:36
според мен 8-9 клас е най-добре. а квакво трябва да се случва според теб докато са по-малки? с какво аз като родител мога да допринееса за тяхното рзвитие до този момет когато те ще стант 8-9 клас и ще бъдат готви за нещо повече? аз имам едномомче калоян на 8 г. и едно момиче лора на 3,5 г. страхотни саа , будни, живи и ужасно палави и честно да си призная отглеждането и възпитаието им е ено ужасно предизвиктелсто, скоето аз твърдо съм решила д се справя, ноискам д е по най-обрия начин! а понякога имам чувството,че зациклям.
цитирай
22. nav - няма проблем
07.11.2009 08:50
Може да се видим през лятото и да ти дам конкретни съвети на базата на научните открития през последните години. Ако пък искаш по-скоро, след месец като свърша семестъра ми припомни и ще ти драсна по въпроса.
:)
цитирай
23. анонимен - Руми
07.11.2009 10:27
Благодарско и ok ще се видим задължително през лятото, но ако ти имаш време, ще бъда благодарна ако ми драснеш нещо по въпроса преди това - тъй като едното не пречи на другото. Тъкмо като говорим ще бъда малко по-наясно с нещата, а няма да гледам като теле.:). Освен това ще се опитам да приложа прочетеното на практика и не виждам смисъл да губя време до тогава, когато мога да започна сега!

Поздрави Руми
цитирай
24. engy - честит празник
08.12.2009 16:13
на студентите, бъдещи преподаватели :-)
да го изщуросвате подобаващо:)))
цитирай
25. nav - Мда
08.12.2009 20:18
тъкмо се събуждам с разцепващ махмурлук на пет часа сън. Някакви хора хора спят по пода, всичко е в салата и чипс, а трябва да уча цял ден. Направо класика, хихи :))
цитирай
26. анонимен - Уау!
28.12.2009 21:43
Ти си учителят, за когото си мечтая! : )))

(единадесетокласничка)
цитирай
27. nav - брех
29.12.2009 06:27
аз пък си мислех, че в 11ти клас хората мислят само за секс, популярност и пачанга. Аз и за това ставам, ама все пак . . .
Какво точно ти хареса в горния постинг?
цитирай
28. анонимен - ...
29.12.2009 12:59
В училище цялата употреба на понятието 'индивидуалност' се ограничава до споменаването на думата (макар че и за такъв случай не се сещам :Д).
"За да ги спечеля, трябва да извадя най-доброто от себе си, да съм едновременно интересен, внушителен и ерудирано несериозен." Сещам се само за един учител, който ми е преподавал и е интересен, внушителен и ерудирано несериозен. Обаче по едно време започна да залага на несериозен. :/
Хареса ми големият контраст между твоите методи и тези на хората, които ми преподават в момента. Искам да ме възприемат като "красива различност, безкрайност от възможности", а не като 23-и номер, който май не си е научил урока от учебника. Хареса ми идеята за близсот между учителя и ученика. Хареса ми ролята на забавлението в 'смехоТворната ти методология'. : )) Хареса ми последният ти параграф. Искам щастливи и усмихнати учители, защото само така усещам, че от тях мога да науча нещо наистина важно. : ) А, хареса ми и стила ти на писане. Много си готин като цяло. :Д
цитирай
29. анонимен - уф, на какво се възхищавате?
08.08.2012 12:54
???
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357851
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031