Година и половина водех експериментални лекции в 35-то СОУ, два пъти седмично по два часа. Причината за тези ми занимания беше многопластова и в най-прозаичния й вариант се изразяваше в подготовка за бъдещата ми преподавателска практика. След като постигна статут на докторангутан в Щатите, мисля да се завърна тук и да създам частна преподавателска школа. Другият вариант е да стана университетски лектор по психология или педагогика. Тези лекции ми позволиха да подобря презентаторските си умения, да развия гъвкав подход към различните индивидуалности и да проуча образователния ефект на чувството ми за хумор.
В личен план преподаването е съвършеният начин да продължавам да се развивам. Човек учи другите най-добре на онова, което сам има нужда да усвои. Десетокласниците обикновено са интересни и отворени хора, от които човек може да вземе много. Да не говорим за предизвикателството да се общува с тях, вечното им съмнение към по-дъртите, постоянните им провокации. За да ги спечеля, трябва да извадя най-доброто от себе си, да съм едновременно интересен, внушителен и ерудирано несериозен. Когато седя срещу тях, имам шанса да се потопя в неповторимата им индивидуалност, да се погледна през техните очи. Също така успявам да се възползвам от старото правило, че човек е най-добрият си учител. Някои лекции следват доста общ план. Оставям всичко натрупано през годините да избликне със съвършената форма на спонтанността. Слушам се отстрани, детето в мен се учи, а възрастният анализира обективно. Друга полза е допирът ми с различността на младите. Още в древнокитайските трактати се споменава, че тайната на мъдростта (и младостта) е в общуване с хора, притежаващи ярка индивидуалност и нехарактерни за нас качества. В десети клас някои все още са такива.
Немаловажна причина е и възможността да се забавлявам. Нещо, което става все по-трудно с наборите. Да разкажа някой мръсен виц през устата на Диоген, да възвеличая Макиавели, а после да му се подиграя, да ги стресна с някой факт от психологията или медицината и да се смея на очите-им-понички. Установил съм, че най-добрият начин да прокламираш сериозното и възвишеното е като го осмееш. Това е трик от преди двадесет и пет века, който будистите са въплътили в статуетките ‘Смеещият се Буда’, където Буда бива изобразяван като хилещ се плешив шишко с тресящо се от смях шкембе. Подобна семантика има и в дзен фразата ‘Ако срещнеш Буда, убий Буда’. Като цяло младите (и аз с тях) не обичат прекалените сериозности. Същевременно силно се впечатляват от комбинацията от крайности – Сократ, онаниращ словестно на агората, циничен светец (с хронични хемороиди), самоиронизираща се Етика. Този подход ме кара да израствам всеки ден без да спирам да се смея. Мисля, че и много от тях го чувстват така.
Нещата, които презентирам са интердисциплинарни и следват парадигмата на взаимнодопълващите се и взаимопроектиращи се научни дисциплини. Всяка наука повтаря на различен език едни и същи истини. Един поглед зад повърхността разкрива повтарящите се закономерности. Знанието няма постоянен адрес, то е във всяка гримаса, книга, случайна реплика, в лапсуса и пейзажа от прозореца. Всичко нужно са любопитни очи. Тях прокламирам в лекциите си. Човек не учи само в училище, а докато пътува в тролея, докато си пие бирата с аверите, докато се целува. Можем да четем Платон или Ведите, да посетим лекциите по Семиотика на Еко в Болоня или да седнем на пейката на славейковци и да се вглеждаме; всичко това е богатство, стига да имаме мотивацията и нагласата. И най-важното, знанието не изключва забавлението, съвсем наопаки даже.
Основна концепция на смехоТворната ми методология е неналагането на концепции. Целта ми е да създавам нови хоризонти, а не да промивам мозъци и да натрапвам модели. Истината може да е една, но пътищата към нея са много. Хората с интелектуална нагласа ще предпочетат книгите на Лиотар и Фуко, семинарите за изследователския цикъл, Математиката и Прагматиката; тези с изявена духовност – ‘Дао Дъ Дзин’ или словата на Тагор; емоционално изразените могат да потърсят истината в родителството (доста сложна наука), приказките, Моцарт; а други – в работата със земята или еко-активизъм. Няма погрешен път, стига да се познават възможностите. В нашите училища рядко се говори за тези алтернативности. Мисля да запълня тази ниша (с гюбре и други стимуланти на растежа).
Успехът, реализацията и щастието са продукт на ценности и нагласи. Тях се опитвам да посадя в учениците. Да поливам каквото е природно в тях, защото не можеш да развиваш нещо, което го няма. Единственото условие е ценностите да са градивни за личността и социума. Останалото е импровизация. Историята е свидетел – всеки с нагласата да цени случващото се и да умее да извлича полезност от него, е обречен на успех. Няма човек без печеливши качества, трябва само да ги развие и позиционира успешно в матрицата на обществото.
Доказано успешен педагогически модел е една фраза, която Гьоте споделил на по бира с кучето си – ‘Отнасяй се към хората така, сякаш са това, което трябва да бъдат, за да им помогнеш да станат онова, което са способни да бъдат’. Всеки от младите ми приятели е красива различност, безкрайност от възможности. Убедих се, че това отношение е по-добро от всички дидактически напъни.
През последния век квантовата физика доказа, че Ричард Бах е прав – мислите ни наистина определят нашата реалност; човек може да манипулира реалността чрез нагласа, внимание, визуализация, възнамеряване. Една дърта мъдрост гласи ‘всеки е голям, колкото мечтите си’. Потвърдили са го Линкълн, Хайнрих Шлиман, Ричард Брансън и множество други.
Все пак не спирам да се облягам на ерудицията и образованието си, за да подкрепя тези идеи. За последните десет години успях да натрупам достатъчно знания, за да облека методиката си във фундаментите на психологията, философията и педагогиката. Освен акцента върху продуктивни ценности, навици и нагласи, ще има няколкото модула, фокусирани върху емпиричните открития на педагогическата психология от последните години – преподаване на метакогнитивни стратегии, градивни епистемологични представи, концептуална промяна, учебни техники, критично мислене и аргументация (базирани на научния метод). Курсът ще е структуриран като комбинация от лекции, дискусии, ролеви игри и колективни проекти с акцент върху умението учениците да се изразяват грамотно и умело в писмена и устна форма. Целта на това обучение е да създава личности, хора с визия в живота, способни да прилагат знанията си в контекста на различните си социални роли – студент, работник, приятел, родител. Например метакогнитивните стратегии като планиране, мониторинг и самооценка могат да бъдат полезни не само за да учим по-добре, но и за да живеем по пълноценно. Също така способността да заемаме множество гледни точки помага както в професионалния, така и в личния живот.
Важна част от подхода ми е пораждането на непосредственост и доверие в отношенията ми с учениците. Често ги водя на театър и ги запознавам с познати режисьори и актьори. Гледаме филми заедно и после ги обсъждаме. С някои играем баскетбол, с други ходим на планина. Обменяме интересни книги и музики, ходим на концерти. Този подход се базира на техниката на моделирането (личния пример). Психологическите изследвания многократно са индикирали, че най-добрият начин да предадеш дадено знание или качество е като го демонстрираш. Освен това подобни мероприятия създават общи емоционални и интелектуални пространства, които пораждат създават приятелства за цял живот.
Накрая ще спомена качествата, които смятам за свое най-голямо предимство като преподавател. Аз вярвам, живея и случвам това, което преподавам. То е не само в думите, но в подхода и излъчването ми. Важно е също, че на този етап от живота си съм доволен от постигнатото, чувствам се добре в кожата и битието си (без да спирам да искам повече). Хората вярват на уверения и щастлив със себе си човек. Уважението и възхищението на учениците са атрибути на всеки ефективен преподавателски процес.
Успех :)
20.08.2009 09:50
Таня
24.08.2009 13:40
Поздрави на Пловдив :)
24.08.2009 19:12
25.08.2009 10:09
25.08.2009 22:23
29.08.2009 21:51
страшно забавно е това, което пишеш и начинът, по който пишеш :))))))) по пет минути се забавлявам с една само мисъл:))
"Целта ми е да създавам нови хоризонти, а не да промивам мозъци и да натрапвам модели." - много трудна цел, как става това да показваш възможности, без да повлияваш. Когато съм го екпериментирала, хората ме намразват, защото не искам да им дам съвет :((
П.П. напиши нещо вълнуващо
Поздрави
Мими
29.08.2009 22:01
П.П. какви разлики и прилики откриваш у учениците в Бг-то и Юесей по отношение на ученически нагласи и когнитивни умения?
мими
Тук нямам сериозни наблюдения върху учениците, но като цяло американците са по-мързеливи, нелюбопитни, затрупани от удобства и разсейващи елементи, вкарани в един масов консуматорски модел на мислене и поведение. Тези неща ги правят по затворени към новото и несклонни да полагат усилия.
Поздрави :)
15.09.2009 14:17
06.11.2009 08:23
:)
06.11.2009 10:36
:)
07.11.2009 10:27
Поздрави Руми
да го изщуросвате подобаващо:)))
28.12.2009 21:43
(единадесетокласничка)
Какво точно ти хареса в горния постинг?
29.12.2009 12:59
"За да ги спечеля, трябва да извадя най-доброто от себе си, да съм едновременно интересен, внушителен и ерудирано несериозен." Сещам се само за един учител, който ми е преподавал и е интересен, внушителен и ерудирано несериозен. Обаче по едно време започна да залага на несериозен. :/
Хареса ми големият контраст между твоите методи и тези на хората, които ми преподават в момента. Искам да ме възприемат като "красива различност, безкрайност от възможности", а не като 23-и номер, който май не си е научил урока от учебника. Хареса ми идеята за близсот между учителя и ученика. Хареса ми ролята на забавлението в 'смехоТворната ти методология'. : )) Хареса ми последният ти параграф. Искам щастливи и усмихнати учители, защото само така усещам, че от тях мога да науча нещо наистина важно. : ) А, хареса ми и стила ти на писане. Много си готин като цяло. :Д
08.08.2012 12:54