Постинг
08.08.2009 00:52 -
Нав медийна звезда
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 20177 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2009 00:55
Прочетен: 20177 Коментари: 32 Гласове:
12
Последна промяна: 08.08.2009 00:55
Въх, не съм си и помислял, че човек може да се изпоти от даване на автографи. Вече така си представям ада на писателите, пишат по цял ден . . . автографи. Но важното е, че книгата се приема изключително добре, което честно казано ме учуди, как се знам колко често ме мислят за странен. Представянето мина ударно и забавно, готски хора, много усмивки и насред това моя смях, докато Петър Чухов представя книгата. Телевизионни репортажи, радио интервюта, статии във вестници. Въобще, порасна ми работата. Жалко само, че не онази. Доскоро бях само клечка, а сега клечка с прилагателно отпред. Наскоро си видях ето тази снимка и се замислих, че в контекста на комбинацията щанги и известност има тенденция да стана важна буца.
Но пък после нещо спрях да ям и да тренирам покрай медийните ми изяви и мисля, че вече мога да мина и без сутиен. Между другото това с килата ми остана фикция от пубертета, когато всички ми повтаряха, че съм (просто) клечка, така че сега колкото и мускул да натрупам, все ми се струва, че е малко. Добре, че имам наоколо жени с добър вкус, които да ме сръчкват като взема да прекалявам.
Ето малко снимки от представянето.
А ето и речта на Пешо, която ме разхълца от смях.
Смятам, че аз съм един доста подходящ човек да говоря за тази книга, защото тя ми е чужда. Честно казано, този начин на мислене, този начин на писане, този начин на светоусещане, който ми е бил много близък десетилетия наред, сега, слава богу, ми е чужд. Каква е причината? Ще кажете - умора на материала. Елементарно затъпяване. Криза на средната възраст. Но не – това е просто помъдряване!
Както и да е, знам само, че книгата на Нав ме изпълни с подозрения още от самото начало. Какво иска да ми каже? Разбира се – нищо. Преди години това би ме зарадвало, сега обаче ми се видя някаква измама. Някой да пише просто заради радостта от писането? И да описва как живее само заради радостта от живеенето?? Не, определено това не е възможно. Тук се крие някакъв трик. Стремеж към популярност /бих казал евтина, но може би авторът се надява и на известни финансови облаги/? Манипулиране на различни хора или групи от хора? Подготовка за някакъв следващ ход, в светлината на който смисълът на всичко това изведнъж рязко ще се рационализира? Бил съм жертва на много трикове, самият аз съм използвал много от тях доста често в различни области и за различни цели и на базата на този опит смятам, че номерът на Нав е от висша класа. Съвсем невинно започваш да пишеш блог, дори още по-хитро, съвсем невинно се раждаш, започваш да живееш, достигаш до известна възраст и известна степен на грамотност и ерудиция, след което безскрупулно използваш всичко, което си научил и преживял, за да накараш хората да мислят, че писането и, което е още по-лошо, живеенето, са едни прекрасни неща. Да им внушиш дори, че писане и живеене могат да бъдат едно и също нещо.
Според мен книгата на Нав е твърде опасна със скритите си внушения, които определено биха повлияли на някой по-неопитен от мен и биха го превърнали просто в един живеещ човек, вместо да го изграждат като произвеждащ човек, консумиращ човек, човек с ясно изразена гражданска позиция, с други думи, в една завършена електорална единица. На моменти, признавам, дори и аз самият се почувствах изкушен да се отдам на напълно немотивираната радост от живота, докато четях книгата.
http://vbox7.com/play:d2bb4944
Но пък после нещо спрях да ям и да тренирам покрай медийните ми изяви и мисля, че вече мога да мина и без сутиен. Между другото това с килата ми остана фикция от пубертета, когато всички ми повтаряха, че съм (просто) клечка, така че сега колкото и мускул да натрупам, все ми се струва, че е малко. Добре, че имам наоколо жени с добър вкус, които да ме сръчкват като взема да прекалявам.
Ето малко снимки от представянето.
А ето и речта на Пешо, която ме разхълца от смях.
Смятам, че аз съм един доста подходящ човек да говоря за тази книга, защото тя ми е чужда. Честно казано, този начин на мислене, този начин на писане, този начин на светоусещане, който ми е бил много близък десетилетия наред, сега, слава богу, ми е чужд. Каква е причината? Ще кажете - умора на материала. Елементарно затъпяване. Криза на средната възраст. Но не – това е просто помъдряване!
Както и да е, знам само, че книгата на Нав ме изпълни с подозрения още от самото начало. Какво иска да ми каже? Разбира се – нищо. Преди години това би ме зарадвало, сега обаче ми се видя някаква измама. Някой да пише просто заради радостта от писането? И да описва как живее само заради радостта от живеенето?? Не, определено това не е възможно. Тук се крие някакъв трик. Стремеж към популярност /бих казал евтина, но може би авторът се надява и на известни финансови облаги/? Манипулиране на различни хора или групи от хора? Подготовка за някакъв следващ ход, в светлината на който смисълът на всичко това изведнъж рязко ще се рационализира? Бил съм жертва на много трикове, самият аз съм използвал много от тях доста често в различни области и за различни цели и на базата на този опит смятам, че номерът на Нав е от висша класа. Съвсем невинно започваш да пишеш блог, дори още по-хитро, съвсем невинно се раждаш, започваш да живееш, достигаш до известна възраст и известна степен на грамотност и ерудиция, след което безскрупулно използваш всичко, което си научил и преживял, за да накараш хората да мислят, че писането и, което е още по-лошо, живеенето, са едни прекрасни неща. Да им внушиш дори, че писане и живеене могат да бъдат едно и също нещо.
Според мен книгата на Нав е твърде опасна със скритите си внушения, които определено биха повлияли на някой по-неопитен от мен и биха го превърнали просто в един живеещ човек, вместо да го изграждат като произвеждащ човек, консумиращ човек, човек с ясно изразена гражданска позиция, с други думи, в една завършена електорална единица. На моменти, признавам, дори и аз самият се почувствах изкушен да се отдам на напълно немотивираната радост от живота, докато четях книгата.
С оглед на гореказаното, смятам, че всички екземпляри от книгата на Нав трябва да бъдат изгорени веднага след премиерата, а авторът, илюстраторът и издателят да бъдат наказани с принудително четене на протоколи от избирателни комисии за срок от една година!
Толкова хубаво беше, че ми идеше да танцувам така.http://vbox7.com/play:d2bb4944
А браво! :)
цитирай
2.
bemberski -
Честито и пак честито!
Текстът на ...
08.08.2009 06:57
08.08.2009 06:57
Честито и пак честито!
Текстът на представянето е прекрасен; много съжалявам, че нямах възможност да дойда :)
Ех, Нав, порастна ти работата, истина е, но и така май не е зле, а?
цитирайТекстът на представянето е прекрасен; много съжалявам, че нямах възможност да дойда :)
Ех, Нав, порастна ти работата, истина е, но и така май не е зле, а?
много ти тичат.
А речта ми хареса. Ще видя, дали би могъл да ми внушиш подобно нещо. Май съм на повече от автора на тези думи. Няма да мине номера. :)
И все пак, очилца много ти тичат. Може заради автора само да вземеш да прочетеш книгата. )))
Повече от издаването на книги ме радва процесът на израстване до написването на това нещо.
А този процес е завършил. Честито, буца!
цитирайА речта ми хареса. Ще видя, дали би могъл да ми внушиш подобно нещо. Май съм на повече от автора на тези думи. Няма да мине номера. :)
И все пак, очилца много ти тичат. Може заради автора само да вземеш да прочетеш книгата. )))
Повече от издаването на книги ме радва процесът на израстване до написването на това нещо.
А този процес е завършил. Честито, буца!
е как да не се радва човек на коментари като Честито, буца!
Жалко, че хората с подобно чувство за хумор са рядкост.
цитирайЖалко, че хората с подобно чувство за хумор са рядкост.
;) Да.
Да запазиш един автограф за мен да не свършат.
цитирайДа запазиш един автограф за мен да не свършат.
ти да не вземеш сега да се възгордееш и да започнеш да пишеш някакви глупости..защото тълпата няма да ти го прости...ще отговаряш за хиляди разрязани вени после...готов ли си? Буца?
цитирайто това беше номера, да вляза по кожата на народа със симпатични писания, а после да ги изгриза отвътре като мравка-канибал с графомански шедьоври.
цитирай
8.
анонимен -
Добри Божилов
12.08.2009 14:52
12.08.2009 14:52
Аз съм ти съсед, както знаеш, и изобщо не разбрах, че си учил във Вегас. Знаех че си ходил на бригади в САЩ, както и аз между впрочем, но че си учил там не знаех. Видях те по бТВ. Браво. Писател...
цитирайРечта на Пешо е чудесна -
цитирайПоздравления :) Наскоро попаднах на твоя блог и текстовете ти ми допаднаха :)
цитирайХе, аз пък, за разлика от съседите ти, знам, че учиш там, за да се въреш тук.)))
Тук съм, за да ти предам специални поздрави от една жена на една сергия. Блеяхме по книгата ти и тя се включи... Толкова е впечатлена от книгата!!! Много леко пишеш - казва, - умирала си от смях - казва, - обезателно да ти предам, ако имам възможност.
Ми аз й казах, че имам!
Поздравен си! Браво!
Ща изтърва за автограф, види се. :(
цитирайТук съм, за да ти предам специални поздрави от една жена на една сергия. Блеяхме по книгата ти и тя се включи... Толкова е впечатлена от книгата!!! Много леко пишеш - казва, - умирала си от смях - казва, - обезателно да ти предам, ако имам възможност.
Ми аз й казах, че имам!
Поздравен си! Браво!
Ща изтърва за автограф, види се. :(
nav написа:
то това беше номера, да вляза по кожата на народа със симпатични писания, а после да ги изгриза отвътре като мравка-канибал с графомански шедьоври.
Знаех си аз. ;)
Добри - мерси за поздрава. Щатите, колкото и да ме дразнят, ми дадоха доста, освен престижна диплома и доста пари, не малко време за личен размисъл (писане и четене), поради несъвместимостта ми с местната фауна.
raztvoritel, malkiatprintz, viki02 - мерси за поздравите.
цитирайraztvoritel, malkiatprintz, viki02 - мерси за поздравите.
14.
анонимен -
dr.guncheva
24.08.2009 13:20
24.08.2009 13:20
bravo za knigata.Prekrasna e.SAPREGIVJH vsi4ko.Blagodarja. Koga ste te vidim v plovdiv?
цитирайНай-рано другото лято, когато си дойда пак в БГ.
:)
цитирай:)
16.
анонимен -
Здравей Нав, в момента чета това, ...
28.08.2009 16:29
28.08.2009 16:29
Здравей Нав,
в момента чета това, което си написал и не смятам да повтарям споделените по-горе мнения, за да не изпадам в повторения. Ще ми се обаче да изкажа моето мнение, а то е свързано с невъздържана радост от усещането да попаднеш на човек с подобно чувство за хумор на това, което аз разбирам за такова, но тъй като то е специфично (чувството за хумор винаги е специфично) и мен така понякога ме гледат малко с бялото на окото и изведнъж както си говорим се забързват нанякъде. Накъде ли бързат тези хора!?+" А уж нямаха работа до преди малко. Днес вече не се стърпях, едвам изчах да стане прилично време за телефонно обаждане, например 7.30 сутринта и попрочетох някои пасажи от книгата на двама приятели, за които съм сигурна, че ще ме разберат.
Ох, мога да пиша още много и затова ще обобщя:
Нав, написал си нещо чудесно, което ми хрумна как ще го използвам. Реших. Като тест. Първо като тест за себеподобни - даваш им я тихо-мълком и чакаш реакция. По реакцията ще ги познаеш. И второ като тест за самосъхранение срещу инвазията на хора, които не те разбират и без друго. Пак по същият начин.
Още веднъж поздравления! Румяна
цитирайв момента чета това, което си написал и не смятам да повтарям споделените по-горе мнения, за да не изпадам в повторения. Ще ми се обаче да изкажа моето мнение, а то е свързано с невъздържана радост от усещането да попаднеш на човек с подобно чувство за хумор на това, което аз разбирам за такова, но тъй като то е специфично (чувството за хумор винаги е специфично) и мен така понякога ме гледат малко с бялото на окото и изведнъж както си говорим се забързват нанякъде. Накъде ли бързат тези хора!?+" А уж нямаха работа до преди малко. Днес вече не се стърпях, едвам изчах да стане прилично време за телефонно обаждане, например 7.30 сутринта и попрочетох някои пасажи от книгата на двама приятели, за които съм сигурна, че ще ме разберат.
Ох, мога да пиша още много и затова ще обобщя:
Нав, написал си нещо чудесно, което ми хрумна как ще го използвам. Реших. Като тест. Първо като тест за себеподобни - даваш им я тихо-мълком и чакаш реакция. По реакцията ще ги познаеш. И второ като тест за самосъхранение срещу инвазията на хора, които не те разбират и без друго. Пак по същият начин.
Още веднъж поздравления! Румяна
Ех, Румяна, благодаря ти за хубавите думи. Тя и самата книга е зов за себеподобни, защото винаги съм имал трудност да намирам хора, с които да се споделям. Пожелавам си да ме срещне с много сродни души, гърла (с вибриращи от смях сливици) и устни.
Това с теста е супер идея.
Поздрави от мен и пожелания за споделеност.
Нав
цитирайТова с теста е супер идея.
Поздрави от мен и пожелания за споделеност.
Нав
18.
анонимен -
Румяна
29.08.2009 07:38
29.08.2009 07:38
Започвам да се замислям - може би не случайно книгата ми е подарък за рождения ден!
цитирайкоментарът ти ми предизвика екстатична усмивка. Какво по-хубаво от това, да ме подарят за рожден ден :))
цитирай
20.
анонимен -
Румяна
29.08.2009 09:07
29.08.2009 09:07
Тогава, в този ред на мисли само нескромно ще добавя, че аз си я избрах. Попитаха ме какво да бъде и аз казах това!
цитирай
21.
анонимен -
Здравей Нав, пише Руми. Продълж...
05.09.2009 10:14
05.09.2009 10:14
Здравей Нав,
пише Руми. Продължавам да чета. Чета бавно, за да не ми се налага да мисля бързо. Чета, почивам, преглъщам. Написаното. Преди малко прочетох Емпатия. Стана ми много тъжно. Тъга в центъра на собствената ми вселена. Връхлетя ме необяснимо, въпреки, че това кето си написал не е за тъжене. Ръцете чак ми изтръпнаха.... Тъга от търсенето или тъга от намирането, тъга от Тук или тъга от Там? Май ще да е от музиката, която слушам докато чета ... А пък точно тази музика е толкова слънчева. Дали и слънчевите неща са понякога тъжовни? Ох, май ми заседна някаква буца в гърлото - ще отида да пия една чаша студена вода. Та дано ми размине.
цитирайпише Руми. Продължавам да чета. Чета бавно, за да не ми се налага да мисля бързо. Чета, почивам, преглъщам. Написаното. Преди малко прочетох Емпатия. Стана ми много тъжно. Тъга в центъра на собствената ми вселена. Връхлетя ме необяснимо, въпреки, че това кето си написал не е за тъжене. Ръцете чак ми изтръпнаха.... Тъга от търсенето или тъга от намирането, тъга от Тук или тъга от Там? Май ще да е от музиката, която слушам докато чета ... А пък точно тази музика е толкова слънчева. Дали и слънчевите неща са понякога тъжовни? Ох, май ми заседна някаква буца в гърлото - ще отида да пия една чаша студена вода. Та дано ми размине.
си я слагай в чая, както препоръчва Смехурко. Да ти кажа и на мен в момента ми е тъжно и дори някак самотно. Но това не е нещо лошо или неприятно. Отдавна вече наблюдавам случващото се в мен без оценка и реакция. Просто го оставям да бъде, вкусвам го до дъно и Животът в мен му се усмихва, защото то е част от него.
:)
цитирай:)
23.
анонимен -
Няма нищо лошо нито в Самотното, ...
05.09.2009 13:55
05.09.2009 13:55
Няма нищо лошо нито в Самотното, нито в Тъжното. Отдавна се научих да се справям с тях - превъзпитавам ги. Кога в поезия, кога в проза. Май по-често в поезия. И те щат нещат отстъпват място на Споделеното и Веселото. Но един съвет повече никога не е излишен - стига да знаеш как да го консумираш.:) Дали като го изпиеш с чая или пък понякога с нещо по-силно, например кафе...
цитирайот по-силните неща обичам коняк ))
Постваш ли нещата си в нета или само в тефтера? Ще ми се да прочета нещо на единствената Румяна, която познавам, особено ако е трансцендирала разделението на щастливо и тъжно.
цитирайПостваш ли нещата си в нета или само в тефтера? Ще ми се да прочета нещо на единствената Румяна, която познавам, особено ако е трансцендирала разделението на щастливо и тъжно.
25.
анонимен -
silence
04.10.2009 21:49
04.10.2009 21:49
аз пък влязох в книжарницата да си купя нещо за четене, защото ми беше непоносимо, задушаващо мъчно и не знаех къде да се дяна. До този момент не бях чувала/виждала нито писанията ти, нито блога ти нито теб. много малко мислих дали да си купя книгата ти : ) от седмици не мога без нея. все едно точно да ревна и някой иззад ъгъла ми плисна леген със щастие в лицето... благодаря :)
цитирайеее, как да не грейне човек като слънце след такъв коментар, все едно ми плисна леген с лъчи в лицето. И то в момент, когато съм болен, на място, където нямам себеподобни.
И аз благодаря :))
цитирайИ аз благодаря :))
27.
анонимен -
silence
30.10.2009 23:44
30.10.2009 23:44
chestit rojden den , nav :) radvam se, che te ima
цитирайЕх, явно съм си спечелил страхотна карма, за ми честитят рожден ден дори когато нямам. На 30ти Ноември е, но благодаря от сърце и всички останали органи за хубавия коментар. Кажи какво да те черпя :))
цитирай
29.
анонимен -
silence
01.11.2009 15:19
01.11.2009 15:19
mi az gi burkam mesecite - taka go zapomnih ...a inache piq bira :)))
цитирайаз бъркам и доста други неща, освен датите. Ако се сетиш, драсни ми лятото на navivonavi@abv.bg и получаваш еднолитрова халба бира от мен.
:)
цитирай:)
31.
анонимен -
Жожо
14.05.2010 17:55
14.05.2010 17:55
Мисли, че книгата е чудесна, особено за хора, които преди това са писали по същия начин - с радост от самото писане и с наблюдение над самото живеене без претенции. Веднага щом се настроиш на езика, я изчиташ за секунди и почваш да я препоръчваш на приятели и да следиш блога :)
цитирайчудесно е усещането да бъдеш усетен и споделен. На мен ми се случва сравнително рядко, така че благодаря ти.
:)
цитирай:)
Търсене