Постинг
30.11.2008 22:15 -
31 години по-късно
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 12035 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2008 04:55
Прочетен: 12035 Коментари: 36 Гласове:
0
Последна промяна: 24.12.2008 04:55
Тази нощ е само моя. Ще се празнувам. Опипвам мрака, добър е, става за светене. Тишината е достатъчно гъста за сандвичи. Какво повече да си пожелая на този ден. Притихнал съм и си спомням. Удивително е колко дълъг изглежда животът, когато е живян наситено. Чувствам се на двеста години. А е чудно като в неправдоподобна приказка, че ме има и съм още тук. Дълги години си мислех, че съм някакъв мутант или природна грешка, особено в училище. Живеех в малоценност и обърканост. Често нямах какво да си кажа с околните, които възприемах направо като друг животински вид. Избиваше ме или на агресия или на пълно вглъбяване. После прочетох, че взели да се раждат някакви генетично различни хора, които имат ясна представа за същността си и защо са тук, не се интересуват от вещи и обществено мнение, и нямат чувство за вина. Дразнят се от установения ред и правилата за поведение, които не насърчават собственото им развитие. На всичкото отгоре имат силно усещане, че знаят всичко и са с чувство за мисия. Мда, дълго време мислех, че съм мутация. Сега вече знам със сигурност. Най-чудесното е, че срещнах няколко други мутации и последните 10 години не общувам само с мъртви поети. Бях обичан съвсем по мутантски. Открих, че има и мутантски секс, различаващ се от обичайното начесване на нагони и задоволяване на его нужди. Даже напоследък помогнах на няколко подрастващи мутанта да намерят себе си. Нещо, което мисля да превърна в професия. Мда, седя тихо в мрака и опипвам с език всички спомени. Да си жив е достатъчно съвършенство, останалото са подробности. Мисля да се почерпя с едно разказче и една песен, в които има много от мен. Демек ще се почерпя със себе си. Какво по-добро за рождения ми ден.
Поляната на щастието
Главунди лежеше и пътуваше към щастието. Тревата боцкаше гърба му, въздухът галеше кожата му, а ръката му разсеяно го чешеше по задника. Не е ли невероятно, каза си Главунди, да имаш собствена звезда на една космическа педя от носа си, която да го кара да се лющи и да посява витамини в кожата му. Помисли си Главунди с благодарност за звездата и тя го стопли дори и сега, когато беше под гърба му. Невероятно, наистина, да си имаш собствени облаци, които винаги да те изненадват с формата или с липсата си, да си имаш дъга, мъгла, мравка и ручей, огън и слон. Огън и слон, каза си Главунди и го полазиха правки от възхищение (oнези същите мравки). Да можеш, мисълта му продължи да маха с уши из небето, днес да си съзерцател, а утре пътешественик, да избираш от безброй гледни точки и реакции, да влизаш в роли и да излизаш от настроения. Да си с една или с две гуши, да бъдеш или да не бъдеш.
Абсолютно невероятно, помисли си Главунди, и съществуването на нещо с такава малка вероятност му се удивително красиво. Безкраят от възможности, превъплъщения и приключения, отстоящ на една нагласа разстояние, на едно прещракване на мисълта, го потресе до пълно щастие и накара тялото му да се стопи в усмивка. Стопи се, и Главунди пристигна.
Но това не изненада никого, защото всички в Дървената гора знаеха, че на поляната на щастието никой не идва телом.
Поляната на щастието
Главунди лежеше и пътуваше към щастието. Тревата боцкаше гърба му, въздухът галеше кожата му, а ръката му разсеяно го чешеше по задника. Не е ли невероятно, каза си Главунди, да имаш собствена звезда на една космическа педя от носа си, която да го кара да се лющи и да посява витамини в кожата му. Помисли си Главунди с благодарност за звездата и тя го стопли дори и сега, когато беше под гърба му. Невероятно, наистина, да си имаш собствени облаци, които винаги да те изненадват с формата или с липсата си, да си имаш дъга, мъгла, мравка и ручей, огън и слон. Огън и слон, каза си Главунди и го полазиха правки от възхищение (oнези същите мравки). Да можеш, мисълта му продължи да маха с уши из небето, днес да си съзерцател, а утре пътешественик, да избираш от безброй гледни точки и реакции, да влизаш в роли и да излизаш от настроения. Да си с една или с две гуши, да бъдеш или да не бъдеш.
Абсолютно невероятно, помисли си Главунди, и съществуването на нещо с такава малка вероятност му се удивително красиво. Безкраят от възможности, превъплъщения и приключения, отстоящ на една нагласа разстояние, на едно прещракване на мисълта, го потресе до пълно щастие и накара тялото му да се стопи в усмивка. Стопи се, и Главунди пристигна.
Но това не изненада никого, защото всички в Дървената гора знаеха, че на поляната на щастието никой не идва телом.
Звънчетата вече ги дрънкам собственоръчно, хихи.
цитирай
2.
bemberski -
Честит Рожден Ден, Друже!!!
30.11.2008 22:47
30.11.2008 22:47
Пожелавам ти много поводи за радост и чувство, че си жив!
Много, много мутантски поздрави и прегръдки!
А.
цитирайМного, много мутантски поздрави и прегръдки!
А.
само да не почнем да ставаме и безсмъртни...щото кога измина тази една година, така и не разбрах :)
е, ми...
ЧРД! Наздраве! Всичко, по-по-най!
...и към нови мутантски успехи! :)
цитирайе, ми...
ЧРД! Наздраве! Всичко, по-по-най!
...и към нови мутантски успехи! :)
Здраве, любов и светлина по Пътя!
цитирай:)
цитирайОще по-наситен живот...;)
...И мнооого щастливи мигове...през следващите 200 години!:)))
цитирай...И мнооого щастливи мигове...през следващите 200 години!:)))
Честит празник, Нав ..:)
цитирайСърдечно-съдови благодарности за поздравите и пожеланията. Аз съм един шастлив мутант ))
цитирайчестит рожден ден, всички знайни и незнайни мутанти също те поздравяват със себе си:)
цитирай"Да си жив е достатъчно съвършенство, останалото са подробности"
!!!!
Бъди все така жив още поне 5х31 :)
цитирай!!!!
Бъди все така жив още поне 5х31 :)
11.
анонимен -
от haz
01.12.2008 15:02
01.12.2008 15:02
Честито и лек път:)
цитирайтова с търбуха ми хареса почти колкото правописните грешки, които придават особен вид на думите, сякаш имат хемороиди.
п.п. с какво ме замеряш, та да се пазя?
цитирайп.п. с какво ме замеряш, та да се пазя?
Янче, Хейзълче, благодаря, че ме поздравихте с присъствието си.
Мерсиско и на Роксолана и останалите :))
Тъкмо се чудех на какво да се зарадвам след като днес ми откраднаха раницата с 50тина статии и две книги, които ми отне няколко месеца да подчертавам и анализирам. Направо ми се смее истерично.
цитирайМерсиско и на Роксолана и останалите :))
Тъкмо се чудех на какво да се зарадвам след като днес ми откраднаха раницата с 50тина статии и две книги, които ми отне няколко месеца да подчертавам и анализирам. Направо ми се смее истерично.
14.
анонимен -
сигурно
02.12.2008 18:28
02.12.2008 18:28
има някакъв дълбок дзен смисъл това, или поне така си казвах всеки път като ми откраднеха нещо...
съчувств иначе, been there...
цитирайсъчувств иначе, been there...
батьо Навахо, да знаеш не се търпи вече. таз вечер за твое здраве голямо геройство направихме. ако колкото сме яли, толкова хубаво те чака... да знаеш, че много хубаво те чака. мда. ще изчакам сега час-два, че така не може да се спи. хехе. та да знаиш почетохме те... айде смело напред и с троика кебапчета към просперитет!!!
цитирайЧестит ден рожден Nav и от мен - дори и на патерички. Любов, усмивки и късмет- в изобилие. Ти останалото си го имаш. Благодаря за разказа и песента. Добра почерпка за ден рожден!!!!
цитирайей пораснал си си, но до кога ще трябва да си правим равносметките, които надали и съществуват освен в нас си, сами... и както света си казва, по-добре слънцето да си го пречупваме през косите ни за другите, вместо да сме като луна за тях....
жив, здрав и наздраве за 2ри път ;)
цитирайжив, здрав и наздраве за 2ри път ;)
sexsi - мерси за пожеланията и за вярата в мен. Ще отидат по предназначение :)
Брада, ти кога пусна брада, та взе такива кон-с-татации да правиш ;) Равносметките са част от битието на мислещия. А дали нещо съществува (за нас) извън собственото ни съзнание, е реторичен въпрос :))
цитирайБрада, ти кога пусна брада, та взе такива кон-с-татации да правиш ;) Равносметките са част от битието на мислещия. А дали нещо съществува (за нас) извън собственото ни съзнание, е реторичен въпрос :))
19.
анонимен -
:)
06.12.2008 10:17
06.12.2008 10:17
Сега разбирам откъде идва Фелиз НАВидад :)
По мутантския календар, разбира се :)
Да си ни здрав още двеста години поне :P
цитирайПо мутантския календар, разбира се :)
Да си ни здрав още двеста години поне :P
20.
анонимен -
честито със завидно закъснение)) ...
07.12.2008 12:16
07.12.2008 12:16
честито със завидно закъснение)) прави ми впечатление, че говориш за миналото почти навсякъде тук... спретнах набързо един контент анализ на блога ти хахаха.
хайде и поздрав с road to cairo))))
сев
цитирайхайде и поздрав с road to cairo))))
сев
това Фелиз ми е много познато, ама нали съм от късопаметните мутанти ))
200 годин здраве и на теб, та да има кой и тогава да ми пожелава 200 години здраве )-
Сев, миналото е глината, от която съм направен. Говорейки за него, меся бъдещето.
Благодарско за пожоланията и песночката :))
цитирай200 годин здраве и на теб, та да има кой и тогава да ми пожелава 200 години здраве )-
Сев, миналото е глината, от която съм направен. Говорейки за него, меся бъдещето.
Благодарско за пожоланията и песночката :))
как е бре? как е хавата таме?
от Тупан
цитирайот Тупан
8 часа на ден четене на статии и още няколко синтезиране и анализиране. Така ще е още няколко дни, после мисля за месец да се отдам на Пратчет, нощни танци, жени, мъже и сиви гъски.
цитирайпък аз до сряда бачкам на двете работи и после почивка. бях на една супер яка хижа в Родопите за 3 дена с много яки хора и си изкарах супер. и сега отново в София. хъхъ. айде поздрави и ще се чуем:))))) честит ти празник днес!!!
цитирайКолкото страници ти откраднаха, толкова успехи да те споходят!
цитирайзаформя се Kупонът тук - бавно, ама сигурно ;)
цитирайТъй като един приятел казва, че всеки ден е рожден ден, аз ще ти го честитя днес с няколко стихотворения-пожелания на Кенет Уайт:
ЖИВОТ СРЕД ВИСИНИТЕ
Пътят който съм поел възлиза с километри
чак до небесата
прекосената от мен река е с много водопади
и сред лятото се губи сред къпини
зиме гледам дълго как над падините
през нощта снегът се спуска на парцали
гледам моя огън и не ми се вярва
че преди по улиците на града съм крачил
ПИСМО ДО СТАР КАЛИГРАФ
Сто дни
по брегове и планини
с очи отправяни
към чапли и към морски гарвани
и това да го опишеш
чак на края на света
в мълчанието станало
природа втора
ти ще опознаеш скоро
вътре в черепа и костите
този път на празнотата
СВЕТЛИНА ОТ СКАЛПЕЙ
Ето го върха на съзерцанието
от никакво изкуство недостигнат
син е, толкоз син далечният архипелаг е
и морето заблестяло, заблестяло
от никакво изкуство недостигнато, духът остава
само да опита да се съгласува
и успокои, и разшири, о, само да опита
да се разкрие, тихо, в необхватното
превърнал се на диамантена земя
в светлината отвъд думите
СТЕНИ НА СТАРА СТАЯ
Върху първата стена
беше щампата на Хокусай
върху втората
радиография на моите ребра
върху третата
предългият цитат от Ницше
върху четвъртата
изобщо нищо -
тя е тази през която минах
за да дойда ето ме
АВТОБИОГРАФИЯ
Преминал съм през много институции
потропал съм на няколко врати
познах животи и любови
от които малко е останало
отидох чак до края на поезията
пространството където разумът се прояснява -
сега напредвам извън всеки образ
който смее да ме следва
цитирайЖИВОТ СРЕД ВИСИНИТЕ
Пътят който съм поел възлиза с километри
чак до небесата
прекосената от мен река е с много водопади
и сред лятото се губи сред къпини
зиме гледам дълго как над падините
през нощта снегът се спуска на парцали
гледам моя огън и не ми се вярва
че преди по улиците на града съм крачил
ПИСМО ДО СТАР КАЛИГРАФ
Сто дни
по брегове и планини
с очи отправяни
към чапли и към морски гарвани
и това да го опишеш
чак на края на света
в мълчанието станало
природа втора
ти ще опознаеш скоро
вътре в черепа и костите
този път на празнотата
СВЕТЛИНА ОТ СКАЛПЕЙ
Ето го върха на съзерцанието
от никакво изкуство недостигнат
син е, толкоз син далечният архипелаг е
и морето заблестяло, заблестяло
от никакво изкуство недостигнато, духът остава
само да опита да се съгласува
и успокои, и разшири, о, само да опита
да се разкрие, тихо, в необхватното
превърнал се на диамантена земя
в светлината отвъд думите
СТЕНИ НА СТАРА СТАЯ
Върху първата стена
беше щампата на Хокусай
върху втората
радиография на моите ребра
върху третата
предългият цитат от Ницше
върху четвъртата
изобщо нищо -
тя е тази през която минах
за да дойда ето ме
АВТОБИОГРАФИЯ
Преминал съм през много институции
потропал съм на няколко врати
познах животи и любови
от които малко е останало
отидох чак до края на поезията
пространството където разумът се прояснява -
сега напредвам извън всеки образ
който смее да ме следва
сега напредвам извън всеки образ
който смее да ме следва
какво повече да кажа
цитирайкойто смее да ме следва
какво повече да кажа
че всеки ден е рожден - да ти е честит всеки ден! :)
цитирайи аз така процедирам с дните. Мерси подобно :))
цитирайаз пък ще изпея песничката от Алиса:
Честит, честит нерожден ден, за теб, за мен!
Честит, честит нерожден ден, за теб, за мен!
и ще си сипя чай с бисквити:)))
цитирайЧестит, честит нерожден ден, за теб, за мен!
Честит, честит нерожден ден, за теб, за мен!
и ще си сипя чай с бисквити:)))
Друг фен на нерождените дни е старият дзен учител Банкей, той така е наричал онази Реалност/Нероденото/, в която скоро ще бъдем всички ние :-))), въпреки че в някаква степен и сега сме в Нея :-))
Препоръчвам на всички една книга с истории от живота му, аз я открих на руски и се казваше "Нерождьонны".
До скоро - в Нероденото :-)))
цитирайПрепоръчвам на всички една книга с истории от живота му, аз я открих на руски и се казваше "Нерождьонны".
До скоро - в Нероденото :-)))
Аз харесвам трактовката на Уилбър за синтеза между възходящия път от многото към едното (нероденото/празнотата) и низходящия път от едното към многото (прегръщането на света). Формата е празнота, празнотата е форма. Не можем да ги разделяме, а и вярвам, че сме в този живот, за да го живеем пълнокръвно и съзидателно, а не да се опитваме да се откъснем от него (както понякога залитат на Изток).
цитирайДа - това единство между формата и "нероденото"/празнотата/ съм я срещал само при икче уичаша /индианците/ - при тях Духът и формата са едно цяло - не се прави никаква разлика между тях - явно другото е някакво изкривяване... - въпреки че, когато и аз съм в естествената си среда :-)) като тях - успявам да установя това единство и в себе си - а това че ти го постигаш в големия град само може от сърце да ме радва :-))) - лично аз си оставам влюбен в оная девойка - Бялото Пространство на БезкРая - която за мен е малко повече там, отколкото тук - иначе идеята за прегръщането на света е най-доброто нещо, за което мога да се сетя и май Христос ни е показал тъкмо това - съвършения синтез между възходящия път към Едното и прегръщането на света - какво по-красиво - за съжаление повечето хора откъсват сетивата от Духа и губят едното /безкористността/ в многото /афектите/ и така си създават един невротичен свят, а не Абсолютното и Радостно Състояние, в което всички би трябвало да живеем - или се откъсват от света, както казваш - а пътят на цялостното и съзидателно преживяване на всичко е, когато виждаш многото през едното - тогава всичко е Едно Цяло /митакуйе оясин, както казват индианците/ и няма никаква загуба по пътя, нито залитане нанякъде - тогава Едното в теб може с цялото си сърце да прегърне Многото /което е изпълнено със самота него/ и същевременно да е едно с всичко останало.
sorry за многословието
- то е просто за протокола :-))
цитирайsorry за многословието
- то е просто за протокола :-))
де по често такова многословие :))
Добре си го казал и ще се радвам много лятото да ме светнеш за тези индианци (сега нямам време от учене).
Поздрави и ясен полет, Венци :-)
цитирайДобре си го казал и ще се радвам много лятото да ме светнеш за тези индианци (сега нямам време от учене).
Поздрави и ясен полет, Венци :-)
брадите растът постоянно, а някой път и като брадавици в лошите им примери на тез бради...
ти имаше и имен ден, но нещо тук ме хванаха отвсякъде та единственото ми време да пиша и чета е като ми дойде в повече алкохола в някой бар...а там няма начин да влизам по разни такива места като това...
учи - ученето си е полезно за някои части на тялото, а брадите порастват от мързел също ;)
цитирайти имаше и имен ден, но нещо тук ме хванаха отвсякъде та единственото ми време да пиша и чета е като ми дойде в повече алкохола в някой бар...а там няма начин да влизам по разни такива места като това...
учи - ученето си е полезно за някои части на тялото, а брадите порастват от мързел също ;)
Търсене