Прочетен: 5457 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2009 00:31
И за да не се смея сам, поканих тук моя добър другар Даниил Иванович Хармс, да си се смеем на два гласа. Мда, много се обичаме с него. Пък чувал съм и други го обичат. Ако сте от тези други, моля заповядайте при нас с Даня. Компанията ни се слави като целебна при случаи на емоционален пърхут, духовни глисти и интелектуално-перисталтен запек. Само да предупредя, че Даня си пада малко еблив, така че ако вземете да се задавите, може и да не е от смях.
Разни казват простак бил Даня, глупости пишел. Но това е защото не знаят как е живял. Те такава бедност не могат да си представят. Буквална и метафорична бедност, сталиновска. А какво е да умреш от глад в затвора им е отвъд въображението. Който не вярва какво е било тогава, да пита Цветаева, Платонов и Булгаков.
Също женкар го наричат Данечка, а пък други казват бил мъжкар. Как да не се смее човек на подобни семантични окси-морони (moron - a person who is notably stupid or lacking in good judgment). На такива субекти ние с Даня отвръщаме съвсем изискано и по латински с penis in ore.
Смеем се с Даня и пием ракия от буркан с туршия. Кое е аперитивът и кое мезето зависи от пропорцията на погълнатото. Пием бързо и на големи глътки, но не поради липса на мяра, а защото не сме вечеряли. Правим го и защото чакаме да дойде Вийон, който единствено в смеенето е по-бърз от пиенето. Толкова бързо се смее, че чак разлива. Ние не щото ни се свиди не щем да му оставим пиене, а защото не искаме да му разсейваме смеенето. Тримата така се смеем, че от балконите по горните етажи започват да надничат бабички, проточват вратове от любопитство и започват да падат една след друга. После ги събираме по двора и ги връщаме на вторични.
Трябва да кажа Даня се смее най-силно от всички ни (Вийон най-бързо, а аз на ум, на сърце и на себе си). Толкова силно се смее, че му падат очите и ушите, пада му косата (това може и да е от алопецията), после носът, и чак като му падне устата, успява да се спре, щото току виж му паднало и нещо друго, а това не би било добре за репутацията му.
Ето го и Вийон най-после звъни на вратата, ама само наужким, щото нали е дух. Даня е придобил плъност от смеенето и не му личи, че не е от това измерение. А пък аз, когато съм с тях, мога да съм всякакъв размер. Ще ме извините, но смеенето става неудържимо на три гласа и вече не мога да пия, камо ли да пиша. Въпреки че сме отвъд света, все пак има начин и вие да дойдете при нас. Просто последвайте тази пътечка, докъдето смехът ви отведе.
Как съм се родил
Сега ще разкажа как съм се родил, как пораснах и как се проявиха първите признаци на моя гений. Раждал съм се два пъти. Ето как станало това.
Баща ми се оженил за майка ми през 1902 година, но родителите ми са ме произвели на този свят едва през 1905-а, защото татко искал детето му на всяка цена да се роди точно на Нова година. Пресметнал, че зачеването трябва да стане на 1 април, и чак тогава отишъл при мама с предложение да си заченат дете.
Първия път татко се примъкнал при мама на 1 април 1903 година. Мама отдавна чакало този миг и страшно се зарадвала. Но татко, както изглежда, бил настроен за шеги, та не се стърпял и казал на мама: "Честит първи април!"
Мама страшно се обидила и този ден не допуснала татко до себе си. Наложило се да чакат до следващата година.
През 1904 година на 1 април татко пак започнал да се върти около мама със същото предложение. Но тъй като помнела миналогодишната случка, мама отсякла, че повече не желае да изпада в глупаво положение, и пак не допуснала татко до себе си. Колкото и да се пенел баща ми, нищо не помогнало.
И едва година по-късно баща ми успял да пречупи майка ми и да ме зачене.
И тъй, зачеването ми станало на 1 април 1905 година.
Всички сметки на баща ми обаче излезли криви, понеже съм се оказал недоносче и съм се родил четири месеца преди определения срок.
Татко така се развилнял, че акушерката, която ме извадила, се объркала и почнала да ме напъхва обратно там, откъдето току-що съм се бил измъкнал.
Присъстващият на тази сцена наш познат студент от Военномедицинската академия заявил, че няма да могат да ме набутат обратно. Но напук на думите му все пак успели да ме натикат вътре, само че в бързината не там, където трябвало.
И тогава настанала страшна суматоха.
Родителката крещи: "Дайте си ми детето!" Отвръщат й: "Вашето - викат - дете се намира вътре във вас." "Как? - дере се родителката. - Как да е вътре в мен, след като току-що го родих!" "Ами - казват й, - може би се лъжете?" "Как - вика родителката - да се лъжа! Че мога ли точно аз да се лъжа! Нали с очите си видях, че детето току-що лежеше тук на чаршафа!" "Това е вярно - отвръщат й, - но може би е изпълзяло нанякъде." С една дума, и сами не знаят какво да й кажат.
А родителката вдига патърдия и си иска детето.
Наложило се да повикат опитен доктор. Опитният доктор прегледал родителката и разперил безпомощно ръце, но все пак се усетил и й дал солидна порция английска сол. Напънало я разстройство и по този начин съм се появил на белия свят за втори път.
Но тогава пък татко се развикал, че, видите ли, това още не може да се нарече раждане, че това, видите ли, не е човек, а наполовина зародиш и че трябва или да го набутат обратно, или да го сложат в инкубатор.
Така че ме сложили в инкубатор.
25 септември 1935 година
Реабилитация
Без да се фукам, мога да кажа, че когато Володя ме фрасна в ухото и ми се изплю на челото, аз така го ударих, че той никога няма да го забрави. Вече след това го бих с чайника, а с ютията го бих чак вечерта. Така че той съвсем не умря веднага. Това не е доказателство, че крака му го откъснах още през деня. Тогава той си беше жив. А Андрейчо го убих просто по инерция, и в това себе си не мога да виня. За какво ми попаднаха под ръцете Андрейчо и Елизавета Антоновна? Кой ги накара да изскочат иззад вратата? Обвиняват ме в кръвожадност, казват че съм пил кръв, но това не е вярно: аз облизвах локвите и петна кръв – това е естествената потребност на човека да унищожи следите на своето, макар и дребно, престъпление. Също така не съм изнасилвал Елизавета Антоновна. Първо, тя вече не беше девица и второ, аз имах работа с труп, така че тя няма как да се оплаква. Какво от това, че тя е трябвало да роди всеки момент. Нали аз извадих детето? А това, че той не беше за нашия свят, не е моя вина. Не аз му откъснах главата – причината беше тънката му шия. Не беше създаден той за грешния ни свят. Истина е, че размазах с ботуша по пода тяхното кученце. Но това вече е цинизъм – да бъда обвинен в убийство на куче, когато тука, може да се каже, са унищожени три човешки живота. Детето не го броя.
Е добре: във всичко това (мога да се съглася) е възможно да се види известна жестокост от моя страна. Нo да се смята за престъпление това, че седнах и се изходих върху своите жертви – това вече, да ме извините, е абсурд. Изхождането – това е естествена потребност, и следователно, съвсем не престъпна такава. И така в крайна сметка, въпреки че разбирам опасенията на моя защитник, се надявам въпреки това на пълно оправдаване.
С уважение
НАЧАЛОТО НА ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЛЕТЕН ДЕН
(Симфония)
Веднага щом петелът изкукурига, Тимофей изскочи от прозореца на улицата и изплаши всички, които по това време минаваха по нея. Селянинът Харитон се спря, грабна един камък и замери с него Тимофей. Тимофей изчезна някъде.– Ама че хитрец! – зарева човешкото стадо, и някой си Зубов се юрна и с все сила си заби главата в стената.
– Уф! – възкликна една селянка, подута от зъбобол. Но Комаров си поигра на топло-студено и, като й шибна един, тя с вой се шмугна под вратнята.
Наблизо минаваше Фетелюшин и се захили. Комаров се приближи до него и рече:
– Що се хилиш като пача бе!
И удари Фетелюшин в корема. Фетелюшин се присви до стената и започна да хълца.
Ромашкин взе да плюе от прозореца, като се стараеше да улучи Фетелюшин. Наблизо селянка с голям нос налагаше с корито хлапето си. А млада дебелана търкаше лицето на хубавата си дъщеричка в тухлената стена.
Слабовато кученце си счупи крачето и падна на тротоара.
Един дребосък ядеше от плювалника някаква гадост.
Пред бакалницата се тълпеше опашка за захар. Селянките гръмко се ругаеха и се налагаха една друга с пазарските торби.
Селянинът Харитон се бе натряскал с денатуриран спирт и сега се кипреше пред женорята с разкопчани панталони, като им подвикваше мръсни думи. Така започна един прекрасен летен ден. Четирикраката врана
‘Имало едно време една четирикрака врана. Собствено, тя имала пет крака, но да се говори за това не си струва. Ето, веднъж купила си четирикраката врана кафе и си мисли: ‘Ето, купих си аз кафе, а какво да го правя?’
А тук, като за беда, притичва наблизо една лисица. Видяла тя враната и й вика:
- Хей, ти, врано!
А враната на лисицата вика: - Ти си врана!
А лисицата на враната вика: - А ти, врано, си свиня!
Тук враната от обида си разсипала кафето. А лисицата избягала. А враната слязла на земята и тръгнала на своите четири, или по-точно, на пет крака към своята шибана къща.’
СИНЯТА ТЕТРАДКА № 10
Живял един риж човек, който нямал очи и уши. Всъщност нямал и коси, така че само условно го наричали риж.
Той не можел да говори, защото нямал уста. И нос си нямал.
Нямал дори ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешности нямал. Нищо си нямал! Така че изобщо не е ясно за кого става дума.
И най-добре ще е повече да не говорим за него.
http://www.fakelexpress.com/texts/f4-2000/f4-2000-durnovo1.htm
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&sql=MjMyOTs5&mater=MjMyOTs1Mw==&qstr=%D0%BE%D0%B1%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8
Ще настоявам на твоето ! ;)
Поздрав,
http://www.youtube.com/watch?v=j5JAyY1lIyA
Усмивки от мен ))
Поздрави и на Вики.
01.10.2008 21:00
- Кирил умря - му викам.
- Кой Кирил? Да не е онзи плешивият?
- Ти си плешив - му викам. - От хиляда такива като тебе един Кирил не можеш да направиш. Търгаш си ти - казвам. - Смрадлив търгаш. Със смъртта търгуваш, мутро. Купи ни всичките за "зеленички"... Искаш ли сега да направя на сол цялата ти кръчмарница?
И таман бях замахнал както трябва, изведнъж ме хващат и ме влачат нанякъде. Аз вече за нищо не държа сметка и не искам да държа сметка. Крещя нещо, браня се с крака, удрям някого, а после се опомних - седя в кенефа, целият мокър и с разбита мутра. Гледам се в огледалото и не мога да се позная, и някакъв тик сгърчва бузата ми, по-рано никога не ми е ставало така. А от залата се носи врява, нещо трещи, стъкларията дрънчи, момичетата пищят и чувам Гуталин да реве с див рев:
- Покайте се, търтеи. Къде е Рижия? Къде дянахте Рижия, дяволско семе?
Завива полицейска сирена. Щом тя зави и веднага мозъкът ми се избистри като стъкло. Всичко помня, всичко знам, всичко разбирам. И в душата ми нищо няма - само ледена злоба. "Така - мисля си, - ей-сега ще ти уредя веселбата. Ще ти дам да разбереш какво е това сталкер." Извадих аз от джобчето за часовника една "конска муха", новичка, нито веднъж неизползвана, стиснах я два пъти между пръстите си да се раздвижи, открехнах вратата към залата и я пуснах в плювалника. После отворих широко прозорчето и хоп - на улицата. Много ми се искаше, разбира се, да погледам какво ще стане, но не мога да я трая тази "конска муха", от нея ми тече кръв от носа.
Протичах през двора и чувам: моята "конска муха" започна да работи с всичка сила. Отначало кучетата в целия квартал завиха и залаяха - те първи подушват "конската муха". После някой ревна в кръчмата, та чак ушите ми писнаха толкова надалеч. Можех да си представя как се е замятал народът там - един е изпаднал в меланхолия, друг - в страшно буйство, а някой от страх не знае къде да се дене... Страшно нещо е "конската муха". Сега кръчмата на Ърнест скоро няма да се напълни отново. Той, разбира се, ще се сети за мен, само че не ми пука... Край! Няма го вече сталкера Ред. Стига ми толкова. Стига ми вече да гледам смъртта в очите и да уча другите глупаци на тази работа. Грешиш ти, Кириле, приятелю мой. Прости ми, ама излиза, че не ти, а Гуталин е прав. Няма какво да правят хората тука. Нищо добро няма в Зоната.
03.10.2008 21:56
Това наистина си го броя към хубавите творения, щом като аз самият се смея на него.
Поздрави и хубавини през новата година, Янче :))
