Днес станах както най-обичам -
с изгрева.
Събуди ме шумното хайку на Башо:

‘В мъглата на разсъмване
отеква
камбанен звън.’

Измих си очите с аромат на кафе. За сутришна гимнастика почистих. Пуснах Morcheeba от клетката и ми стана тъй хубаво, че си направих пълнена чушка със сирене. Накрая се удавих. 
В Ана Мария Навалес . . .

‘Тези думи без име,
които всеки ден се мъча да събудя,
са паметта на един миг,
изгубващ се в мъглата.’  (онази същата на Башо)

. . а също и в лютия дъх на Чоран.
В един момент се спрях, оставих думите да ме проникнат. После се роди това стихче.

Имало едно време
което обичало да чете между редовете
в театъра
и да пише по листата 
на дърветата
А където се спирало да помечтае
оставала малка вечност

Вече с чиста съвест мога да кажа добър ден.

да е ! :))))

оставяше последни стъпки по навалялия сняг

Томчето на Хуан-Рамон Хименес се пъхна с мен и чаша кафе между завивките. А после дойдохме двамата да те замеряме (поет и аз) с думи от светлина. И беше утро:)


"Възсепна ме от сън едно ухание
е аз видях една звезда, която
се стапяше с усмивка над очите ми
усмихната, задето цяла нощ
у бдяла и горяла срещу мене
усмихната и гола и уханна."

***

"Юздите свих,
обърнах коня на зората
и светъл, аз нахлух в живота
Как гледаха към мене
полудели
цветчетата на моята мечта
и към луната вдигаха ръце"

***

"Да спиш - това е мост, по който
от днес към утре се минава.
А долу също като сън
тече водата."

***

"Като кралица полудяла
със смях свали
короната си от мечти
и я запрати срещу веселото слънце,
а после се притисна в мен, напълно гола,
обвита само в черните си къдри, бяла!"

***

"Заспим ли тялото ни е подобно
на котва
захвърлена от нашата душа
на дъното в морето на живота ни."

..................................

приятелю непознати :)

Усмихч другарчета