Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2007 11:43 - Истината
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 6861 Коментари: 17 Гласове:
1



Седях и си говорих с масата. Припомни ми нещата, които написах на нея преди 4 години. Ето едно от тях.

Истината

Казват, че истината се търси в пустинята. Аз я намерих на спирка в града. Чакаше рейса или нещо подобно. Попитах я дали има часовник, а тя ме изгледа. ‘Имам’, каза. А можете ли да ми кажете колко е часът? ‘Мога’, отвърна сериозно. Е, колко е все пак? ‘Шейсет минути’.
Точно тук ми присветна. Сякаш ме цапна с парцал по израстъка. Познах я – по парцала и по чупката на ушите. Но нямаше да се загледам, ако не беше това нейно недоумение в погледа. Какъв час? За какво ми говориш?

Поканих я на разходка с рейс. Цял ден се возихме на задната седалка. Жадно й задавах въпроси и си отговарях сам. Така става като срещнеш Истината.
Тя се усмихваше наивно. Гледаше ме в очите и поглъщаше всяка моя дума с онзи бездънен поглед, за който всички копнеем.
Разказах й всичко – страховете, мечтите. Бях истински себе си. Чувтствах се. Изключително.
Поглъщах бюста й с очи. Прииска ми се да я имам. Говорех, говорех и се взирах в желанието по този прелестен бюст.
Така и не разбрах кога е слязла. Оглеждах се трескаво. Тичах по улиците. Бях съкрушен. Но реших да я търся, без значение колко.

Казват, че истината се търси в пустинята. 
Отидох. Нямаше никой. 
Разхождах се и си говорих сам. Седях и мислих. После само седях. Накрая си тръгнах, все тъй изгубен. 
Обзе ме онова спокойствие. Спокойствието, когато си отчаян. Няма надежда, си казах. И реших да пътувам. 
Беше тихо пътуване, отвъд хоризонтите. В хармонията на морето. В тишината на бурите му.
Остана ми навика да си говоря сам. Дори започна да ми харесва. Наблюдавах се, поставях си уловки, играех на асоциации, пеех на два гласа. Не бях си представял подобно въображение. Така ме разсмя, че забравих желанията си.
Тогава ми светна, както на спирката. Тя седеше до мен и се усмихваше, защото отново я виждах.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. norass - ...
09.12.2007 11:53
Песъчинка, заченала светлина... си :)
цитирай
2. анонимен - ех, нав,
09.12.2007 12:19
пак потапяне, всеки път като те чета се случва,
ама си и ти гмуркач, неподражаем
и ми стана едно хубаво, като разбрах, че има и други някъде под слънцето/или звездите, които си говорят сами, и това ги усмихва, и им дарява онова спокойствие ... спокойствието, в което отчаян и изгубен, просто се пускаш, надраснал желанията си
правя го много често, това да си говоря сама, по-често, отколкото дори самата се усещам ...
ха, само че на предната седалка в колата
кой к'вот си има, к'во да направя като си нямам автобус:)
хм, кво ли е пък на задната седалка
кой, казваш, бил номерът на автобуса
днес е празник по нашите ширини, св. анна, може пък истината да се е поразщъкала, я да си спретнем едно пътуване
p.s. и не потърсих никакъв логически смисъл в това, което извадих изпод пръстите си по-горе, оставих ги само да се разходят по клавиатурата и й се доверих, на истината ...
а ти, бъди добре
аз, от време на време ще надниквам тук, да проверявам, през шейсет минути ...
цитирай
3. eleni - да знаеш, с тази от №2, не се наговаряме...
09.12.2007 13:39
... да пишем последователно. Изотсамосебе си идва:)

И се чудя защо ми се причуват мръснишки песнички на два (еднакви) гласа, а то откъде било...

цитирай
4. dennis - Нав,
09.12.2007 14:04
магъоснико, пак ме нацели с поредната порция просветлена метафора и изстрадана ирония :)))
нищо нямам - като за теб :P
цитирай
5. nav - :)
09.12.2007 19:10
:)))
цитирай
6. self - Ха познай кой съм аз?
12.12.2007 00:08
древна индийска гатанка
цитирай
7. nav - братчеей,
12.12.2007 00:22
ти ми направи деня с това включване.
Нали знаиш be yourSelf no matter what they say.
:)
цитирай
8. self - аз съм коментар #8
12.12.2007 00:25
малко Людмил Станев. яко нали. очаквай включване отново... ;)
цитирай
9. анонимен - изотсамосебеси, хахахаха, като - навуходоносор ...
12.12.2007 13:52
ей ти, номер 3, онзи ден, като изброяваше местата и начините, където и по които си комуникираме, ето, че забрави да посочиш и това място
ммм, колко е уютно тук
идваме, изсипваме си умопомрачителните комплименти, и грациозно напускаме, скрили блестящи очи и сияйни усмивки, изпод широкополите си шапки
кво да направим, като природата ни е такава - царствена ...
цитирай
10. divnaya - Привет, братче! Много зряло и диво ...
12.12.2007 21:09
Привет, братче! Много зряло и диво някакси, и цялостно. Хареса ми! И усмивката ми е ейййййййййййййййййй такава :)))
цитирай
11. nav - :))))))
13.12.2007 00:27
И тук полази ти. И тук ще светиш с пълно гърло.
цитирай
12. divnaya - xexe:)
14.12.2007 15:18
бавно надвивам мързела си и битовизмите, затова все още лазя:)))
цитирай
13. анонимен - Дааа...
23.12.2007 03:32
Велико е, човече. Не, не вирвай нос - просто продължавай все така. Вероятно можеш - щом по този начин усещаш Истината. Sanonym
цитирай
14. rotazia - Kойто си го може няма нужда от нас...
08.01.2008 12:05
Kойто си го може няма нужда от насърчителни похвали ,много , много добре !
цитирай
15. nav - ))
08.01.2008 23:44
А, никога не е късно човек да стане за резил с излишна гордост и тщестлавие. Имам си една молитва специално срещу такива издънки.
цитирай
16. анонимен - готино Сякаш ме цапна с парцал по ...
25.10.2011 05:32
готино
Сякаш ме цапна с парцал по израстъка
цитирай
17. nav - :)
25.10.2011 12:15
Чудесно е, когато някой ти коментира постинг отпреди три години. Мерсаж :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1946561
Постинги: 300
Коментари: 2979
Гласове: 7779
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031