Прочетен: 3107 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2007 16:34
На всички мои приятели талантливи творци, ерудирани професори, вещи литератори и критици (и на всички непознати), които са си повярвали и смятат, че знаят кое е красиво и грозно в изкуството, и че мнението им е мерило за нещата.
А известно ли ви е, питам аз, какво е сторил веднъж Диоген Кучето на Агората?
Мълчат и мигат!
Онанирал е – това е сторил. Но какво е рекъл накрая същият този Диоген?
- Ех, рекъл – да можеше и когато човек се поглади по корема да му минава глада, цена нямаше да има!
Разбрахте ли сега за какво става дума?
Те не!
Не четат книги, не познават живота на древните, съдят за стиха по неговите сенки!
Ако има времена, в които съкровеното може да се яви като безобразно, не се ли сещат, че и безобразното може да бъде път?
Като се замислят, излиза, че е така. Но като спрат да мислят, излиза че не е така.
Затова имат очи да питат какво е нава, а не се сещат да запитат каква е стената!
Но нека им отговорим по достойнство и с мекота, като им речем:
Стената, деца мои, дето може да придаде толкова отвратителни видимости на стиха, е същата стена върху която е проектиран живота на всеки един от нас. Чудно ли е тогава, че никой в наше време не е особено симпатичен? Но те от малки ни изправят пред тази стена и сочат сенките ни, и ни карат да ги зубрим като таблицата за умножение, и през цялото време повтарят – „ето това си ти”!
Ето как заживяхме в царството на Хадеса… И поне да бяхме някоя от печалните сенки там – не!, – ние сме само роби на своите собствени сенки…
Мислим така, както би мислила сянката ни, ако можеше да мисли. Говорим това, което очакват да каже сянката ни, ако можеше да говори. А от постъпките си ценим само онова, което би карало сянката ни да изглежда като жива.
Прочее не ми губете времето, залягайте над книгата, позволявам ви да си попръцквате, докато я четете – ах, деца мои, само нава ще ви изведе от Хадеса, още не ви е дошло времето за там. Та нали затова Майстора на огледала, според третата хроника на Григорий, е казал:
Да минеш през прага,
без да отваряш вратата.
Ето ви и друг пример от древните източници, представяте ли си, веднъж край поречието на Струма видях един камък, на който пишеше:
Пръдна Хера,
опърли на Зевса яйцата
есенна вечер!
Но точно тук, добропорядъчните естети, същите, които и до ден днешен твърдят, че нава приличала на хайку, вече не издържат и виковете „Безобразие!” заглушават всяка възможност да продължим този сериозен разговор.
Че е безобразие това, което намерих край Струма, безобразие е. Но въпросът е какво точно е безобразното.
Безобразното е, че в едно хайку никога не се поставя удивителен знак – ето кое е безобразното!
Но два пъти по-безобразно е да речеш „добро” или „зло”, „красиво” или „грозно”, „живо” или „мъртво”, „истина” или „лъжа”, като съдиш по сенките на нещата.
Поетиката на нава, деца мои, не признава такива работи, а най-много от всичко презира естетиката на сравнението! Никога не забравяйте, че лошата птица учи малките си да летят, а добрата да отлитат.
Из "Гъзове и Облаци" на Иван Методиев
Ще завърша с една мъдра мисъл на Иван Методиев от същата книга:
Една пича въшка
се почесва по пичката.
http://navigo.bloghub.org/2005/11/29/%d0%b1%d1%80%d0%b1%d1%80/
А най-добре да си купите красивото й второ издание. Къс вечност - за четири лева.
Мама няма още три. Куклата приспива.
Като куче изведнъж
куклата завива.
Пули се към мама тя -все по-грозна става.
Мама тъй я хваща страх,
че се напикава.
Мокра в ъгъла скимти - нищо не разбира.
Казват й - мълчи дете,
майка ти умира.
Тихо, не плачи дете - ще ти купим зайче.
Мама няма още три.
Мама спря да плаче.
Зайче ще си има тя - как се радва само.
Няма мама на кого
да прошепне "мамо".
тук има още :
http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2325
04.06.2007 19:34
c(=tzveti