Ето едно напълно автентично преживяване. При някои поражда усмивки, при други размишления. Обичам комбинацията от двете.
На ви го . .
В дебрите на Уисконсин, на Север, където земята се врязва в езерото Мичиган, се намира Вратата. Така се казва този полуостров*. Двеста километра гора, преливаща в езеро. Малки градчета с усмихнати граждани. Прохладно лято, лимонада и зима, която не помниш. Ако изкачиш стъпалата на кулата в Пенинсула, можеш да видиш изгрева и залеза над синьото лице на езерото. Неповторимо красиво е, като на всяко друго място на Земята.
Там срещнах пръдливия Бени. Бени беше сервитьор в изискания ресторант, където работех. Току що беше завършил колеж. Спортуваше много и се мислеше за остроумен. Не мисля, че ядеше боб.
Изчислено е, че човек пърди средно двайсет пъти дневно. Бени помиташе всяка статистика. Пърдеше толкова често, че пръднята му се беше превърнала в отделна личност.
Спомням си единствения път, когато Бени излезе от стаята, за да пръдне навън. Върна се. Очите ми се насълзиха. ‘Упс, каза Бени, Последва ме вътре.’ И избухна в смях.
Другите също не разбираха миризливия хумор на Бени. Може би защото не бяха прекарали достатъчно време в нетипичната атмосфера, която създаваше. Стигна се до там, че мениджърите му забраниха да ползва тоалетната на ресторанта в работно време. Трябваше да слиза до тази за служители. Всъщност и на нас ни забраниха. Не можеха да повярват, че миризмата е дело само на един анус.
Чад, най-добрият приятел на Бени, единствен се движеше несмущаван около него. До такава степен искаше да е мускулест и забавен като Бени, че приемаше Пръднята като част от компанията. Почти като своя. Е, всеки си е свикнал с пръднята. Някои дори си я харесват.
Размишлявах. Съзерцавах. Но нито Буда ми помогна да разгадая Бени, нито Маниту, който все пак беше местен. Загадката на Свинкса* се разреши толкова прозаично, че Окам* би си срязал вените със собствения си бръснач. По време на вечеря поднасях чаша скъпо вино на джентълмен с вратовръзка. Почти бях до него, когато той се надигна на една страна и се изпърдя шумно. После се огледа гордо усмихнат до уши. Всички се разсмяха. Аз замръзнах. Сетих се за Бени. В секундата прозрях. Бени не беше феномен. Бени беше статистика. Следващо поколение американец*.
* Door County
* или по-скоро на сфинктера.
* ‘бръсначът на Окам’ - английският учен Окам постулира, че в повечето случаи най-простото обяснение на някоя загадка е вярното.
* еволюцията на клетъчно ниво отразява адаптацията на организмите към променящата се среда. Съществуват случаи, в които едно тяло съдържа клетки с принципно различно устройство от обичайното - следствие на адаптивна мутация. След време мутацията се превръща в норма.
Както знаем, вселената се движи от еднакви закони на микро и на макро равнище.
Окосмяването на хората ще изчезне (женските индивиди поголовно го премахваме от себе си, а мъжките почнаха да ни следват); европейците ще станат ... негри (от глобалното затопляне и изместване на поясите), а американците ще бъдат едни пръдливи .... неща :)))))
30.03.2007 15:23
Днес малко се сепнах, като от едно радио казаха, че населението до 2100тната ще се увеличи 3 пъти. Какво ще правим наистина.. Безкрайно безотговорни сме
Нима това нашето е кракия период от няколкостотин години преди замърсяването и увличаването на населението да предизвикатнабъбване до спукване? Малко като в "Акира", само дето при нас не е аниме, и нв можем да пренапишем каря.
==
Знаеш ли няпомняш ми на Пратчет :)
А по отношение на апокалиптичните изгледи пред човечеството, същото може да се каже и за много от седемнадесетгодишните младежи, но в крайна сметка почти винаги се оправят.
01.04.2007 16:08
от науки и изкуства."....
Лета