Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2007 14:29 - Фовистично озарение
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2697 Коментари: 3 Гласове:
0



След като известно време движих в кръга на претенциозни млади поети/писатели/критици, които се състезаваха кой е чел повече и пише по-авангардно, се бях отчаял, че ще намеря нещо наистина грабващо, което освен добър стил, нестандартност и владеене на езика, ще притежава дълбочина и душевност. Но ето, че намерих такова. Тази дива животинка fauve притажава комбинацията от въздействащи ми качества. И въпреки че на моменти изглежда опитомена от битието, може би точно това й придава очарованието на противоречието и вътрешната полярност, които ми въздействат. Ето го нейният ритъм:

Що за тръпка е тайната
на вика
за раздяла с утробата,
на стрелката,
понесла посоката,
на дървото,
протегнало клони
със надежда да пипне небето?
Нима не разбират,
че посока “напред”
не указва безкрая, щом потегля от някъде;
че поели с “начало”
във посока напред ги очаква единствено краят.
Защото
щом се раждат - умират,
щом потеглят - пристигат, а пристигнат ли - спират,
щом узнаят - заспиват,
щом повярват - убиват
съмнението,
от което е бременна вярата.
И как така никой
на боговете в пространствата властни
не дръзна
да даде на нещата
възможност да тръгват назад?!

Да развиват,
когато поискат,
спиралата, омотана от времето
и да сливат мига със съзнанието,
да докосват до разума
прелетелите бели криле, неразбрани в тъгата
на залеза.

Да събират
разпиления смисъл на вечерния вятър,
на луната, разляла морето,
на юлският дъжд, подарил се на Сена
без да драсне в плътта на сърцето.
Само някаква шепичка щедрост
и нещата
биха влезли в недрата на своята собствена истинност,
биха хванали чувството, още топло във погледа,
биха мъртвородили вината…

Биха…
Но денят ги подбутва
и в безкрая отново се вглеждат…
Само с вяра оставам,
че утре
ще повтори и нещо от вчера.

И още

защото вечер виждам само светлините
  и може би, че тялото ми е константа,
а пък душата е променлива величина,
затова. . .
. . . обичам толкова контраста
и уродливите му атрибути -
искрата в кривогледия му поглед,
тъгата зад дебелите му лупи,
обичам кривите му нокти, под които
надирът
влиза във зенита,
декември - в стаята със слънце,
луната - в сутрешния автобус,
загърбена любов във празна вечер,
сред мислите за теб - една за друг. . .

Глобална антонимия
нарязва душата на истини.

Който е все още жаден, нека отпие от нейното езеро.



Тагове:   озарение,


Гласувай:
0



1. nav - "the expressive potency of pure colour"
15.06.2008 22:52
Забавно сдобиване с името:

The style was essentially expressionist, and generally featured landscapes in which forms were distorted. The Fauves first exhibited together in 1905 in Paris. They found their name when a critic pointed to a renaissance-like sculpture in the middle of the same gallery as the exhibition and exclaimed derisively 'Donatello au milieu des fauves!' ('Donatello among the wild beasts!'). The name caught on, and was gleefully accepted by the artists themselves.

С фотографията не сме интимни, но във файн арта е едно от първите авангардни течения на 20ти век. Според мен е далеч от файн, както и според повечето тогавашни критици, но пък след като известната културистка Гертруд Щайн започва да купува творби на фовистите, става голям хит, хъхъ.

http://www.discoverfrance.net/France/Art/fauvism.shtml
цитирай
2. espejo - относно името Fauve
30.03.2009 16:44
Мисля, че името Fauve кореспондира по-скоро със значението на думата на френски - "диво животно, звяр", като вземем предвид и хубавата снимка на аватара. Така че можем да си мислим за нея като за зверче, в най-добрия смисъл на думата, разбира се
цитирай
3. nav - :)
02.04.2009 07:38
Разбира се, че може да забравим интелектуално-артистичните конотации и да се фокусираме върху зверчето ))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2086758
Постинги: 311
Коментари: 2990
Гласове: 7880
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930