‘Бъди вечно пиян – това е истината…
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.’
шепне Бодлер, защото пияният с възторг забравя времето, превръща го в лукум и го разтяга, изчопля го и го оформя, като в този епизод от ‘Faraway, So close’:
Уилям Дефо (Emit Flesti*) шпреха (немски филм) с Ото Сандер (Касиел, пропаднал ангел), докато се возят на мотор, и му дава акъл как да бъде човек:
Ще ти кажа две неща.
Времето е кратко. Това е първото.
За хитреца времето е хитрец.
За героя времето е героично.
За курвата времето е само още един евтин номер.
Ако си внимателен, времето ти е внимателно.
Ако бързаш, времето лети.
Времето е слуга, когато си му господар.
Времето е бог, когато си негово куче.
Ние сме създатели на времето, жертви на времето,
убийци на времето.
Времето е вечно. Това е второто нещо.
Ти си часовникът, приятелю.
"Времето е ценно нещо, Джереми и годините те учат на много неща, които дните не познават..."
не е точно в стила на поста ти, но ... :)))
"За хитреца времето е хитрец." - асоциирах го с: "Ако един джебчия срещне светец, единственото нещо, което ще види са неговите джобове." :)))