Станах в шест,
зората не светеше,
храних котките,
гулях,
правих слънчева баня,
бях какъвто съм,
поне до седем.
Драсках с нокти по масата
от удоволствие –
едно парче кекс, 
едно Мейси Грей.
Изпъстрените ми с Жак пръсти
избръснаха очите ми
и горната ми устна
напусна долната в усмивка
от иронията на точното ми отражение.
Обух се и
се събух.
Денят беше

 Песен 

‘Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.’ 

"Животът е устроен нелепо, но едновременно с това всеки ден е празник"
(ще се сетиш кой е автора) :)

Това също го харесвам
...

Вървях с дъх на царевица
и пеех в жълто.
Завързах панделка на твоето дърво,
за да разцъфне.
Разходих се сред сивата трева.
Подминах молитви и статуи
с дъх на кочани.
А когато се върнах,
ти беше гора.
И беше лято.

Аз пък харесвам Магрит.

Хубаво е това... горенаписаното... ;)

:)))

4estno kazano mnogo haresvam Jak Prever.Odeve pro4etoh edno negovo stihotvorenie,no mu nqmam zaglavieto i tova me grize otvatre...za stalba,za vreme,koeto se obarnalo otvatre,za neuverenost...

parvata stapka be lesna.........znaeh li za6to go pravq?znaeh li za6to sgre6ih?

mi tova sa parvoto i poslednite izre4eniq

nqkoj moje li da mi kaje kak se kazva tova stihotvorenie?molq!