Една вечер ми се обажда бат Васото и след обичайната увертюра от пародийни чалга ритми, див кикот и тържествено съобщаване на новия ми прякор (той ми измисля по един всеки път), ми вика, ‘бат Ванкааа, айде да ходим в Канкун.’...