Смехурко обича живота и се усмихва на смъртта. Отхапва по парченце живот като от геврек, мляска и си мисли за трохите, които са били геврек, а после и геврекът, и трохите (т.е. пак геврекът) стават на каша.
Смехурко се усмихва на смъртта, защото е отдалечен на една усмихната вечност от нея. Да помни Смехурко не може. Може да се усмихва. Той сложи крилце от хлебарка на жълтия шкаф в кухнята и си направи гроб. Така, вече решил къде ще бъде погребан, можеше спокойно да се отдаде на други страхове.
Най-много Смехурко се вълнува да се страхува от сърнички. Представя си как сърничката се приближава доверчиво, отърква меката си муцунка в ръката му, после го поглежда с влажен поглед и ‘Ам’, му отхапва ръката с едни ей такива зъби. Щото това не била никаква сърничка, а гримирана пираня.
В опасни времена живее Смехурко. Един фейс-лифтинг сменя всички данни в паспорта. Добре, че си няма паспорт, че иначе току виж му цъфнал някакъв фейс-лифтинг на главата без да се усети. От такива мисли на Смехурко му засяда бучка на гърлото. И той си я слага в чая.
Всъщност на Смехурко му е толкова весело, че обича да си представя какви ли не ужаси. Например, че телевизорът се превръща в огромно гърло и му глътва всички гънки, включително и тази на шкембенцето, дето най си я обича. Оставя му само една болезнена празнота на мястото на гънките. Толкова празно, че чак боли. После Смехурко трябва дълго да си прави нови гънки като се извива в какви ли не изкълчени пози.
А понякога сънува наужким-кошмари. Например онзи, в който му открадват стотинките и той вместо да се радва, че няма да трябва да се чуди какво да си купи, започва да се ядосва най-сериозно, защото видял едни други хора така да правят. Направо от този кошмар го заболя главата. И добре, че така стана, защото това беше сигурен признак, че си е още на мястото.
Смехурко беше започнал да подозира обратното. А представяте ли си да го зареже собствената му глава. Ще стане за резил. Ще трябва да пуска обяви, да проверява в ‘Изгубени вещи’. Въобще, само едни много добри приятели могат да му помогнат тогава.
А ако пък не дай боже се зарази с онази болест и започне да го е страх да споделя с другарите, му остава само да си полива врата, въпреки че не е сигурно какво ще порасне.
Голям страх е това страхът. И си има голямо очарование. Случва се Смехурко да го чопли любопитно и да си счупи нокъта. Смуче си пръста тогава и дълго мисли, дали би си смукал пръста, ако не си беше счупил нокъта.
Как да не е щастлив Смехурко с толкова приключения. Колко неща изчопля от себе си. Минават като ток през него и само трябва да седи и да им се радва. Чак му се иска да не ги осъзнава, за да им се чуди по-истински.
Гледа той насам натам и все открива по някое изпуснато щастие. Сякаш животът е минал като кокошка и е нацвъкал всичко.
Откъде тоя късмет при него?
Да не би в минал живот да е бил някой много благороден бобър?
Засърбяват го Смехурко зъбите и бърза да се почеше по задника, за да не го урочаса някоя прекалено натрапчива мисъл. После скача в кревата, затваря очи и оставя да изветреят всички смисли и други сериозности. Че току виж запомнил.
Понякога, когато си търси главата, или когато я полива, от врата му пораства нещо, примигва заслепено от слънцето и въздъхва толкова цветно, че няма как да искаш да го заместиш с обикновена глава...
17.02.2008 20:12
Кой е този Смехурко? Неосъзната част от теб? :)
Смехурко е начинът ми на живот, житейската ми философия, философският ми камък, камъкът на изумрудените ми скрижали.
Продължаваш да ме преценяваш само с ума, което ме учудва.
Защо реши, че изобщо ти давам каквито и да било преценки? Просто оглеждам онова, което сам си изложил на показ, но си прав- опирам се на логиката, докато открия начин да се разделя с нея, защото тя ми е доминираща все още; ирационалните ми ориентири никога не са ме подвеждали, но все още нямам свободен достъп до тях.
Пф, сега пък се почувствах длъжна да се защитя. И при мене е изкъртващо забавно, виждаш ли.
