Наскоро прочетох възторжения постинг на Togoe от откритието на сайта на една дружка, което ме подсети за моето впечатление, когато се натъкнах на нея.
Нави го . .


Ех, колко е хубаво, когато се чувствам провокиран от нещо. Мелницата в мен се завърта и изкачат чували със смивки, закачки и къдрави стихви. Празник работа. Този път думите не мълчат, а хамалят. Смея се неконтролируемо, вече три зъба ми липсват в устата (прилича на счупена мивка).

За всичко това е виновна Аки (Acrista), която наскоро и за голяма моя радост се обложи (нещо като отели с блог). Сега ще мога да пия от вимето (извора де), когато пожелая и да се зареждам с тръпки, щото тя е един от хората, които могат да се радват на живота безпричинно.

Днес тъкмо бях затънал до вежди в поредните тестове за GRE, когато се зачетох в нейните планински преживелици и то като се заточи (като в онзи виц за пълния плювалник), та до дъно. Само че не Беинса Дъно, а едни съвсем други мисли ме обладаха. Примерно за начина, по който пише ‘факинг’. Звучи толкова разкрачено, че се изчервявам не където трябва. Или пък окопитването. Това жена да се окопитва звучи влудяващо. Ако вземе и да се орогатва, няма да издържа и ще настръха съвсем не виртуално. Една така веднъж се окопити в мое присъствие и изкарахме пет години заедно. Голям евродизиак ми е това, и съм бладодарен на Дрина (пак Acrista), защото отдавна не се бях вълнувал с такава амплитуда, че дори и наушким.

Така се кондензирах, че докато тя плачеше в тойлетната на офиса, й написах стиховрение. Хейго:

Нека да съм кърпичка
                           за твоите сополи.
Обещавам да съм къдрава,
а отляво без мазоли.
От секретната ти същност 
ще ти изплета елече -
                                 моравозово, на джувки
И от смях ще плачеш вече.

То не, че тя плачеше от някакви скърбомъки, наопаки даже (продала своя картина), но толкова сополи изхлузи, че ми прокапа по тетрадката. Това й е още една от хубостите на Али (не Макбийл, нито Баба, а пак Акриста), че може да плаче от свръхдози щастие (онова безпричинното). Представям си я след един такъв пърформънс как прилича на Алис Купър с елементи Иги Поп. Тя обаче е олимпийски шампион на двеста метра гримиране с препятствия и се е соанирала още преди да спре да подсмърча.

Стига толкоз заигравки, че ученето съвсем ще омекне. Благодаря за вдъхновението, дружка, отивам да го вложа в практиката.

А окопитения мъж как ли изглежда (апропо)?... ;)

Да те докосне мълния
е най-красивата целувка.
Изпепелява,
ражда чисто електричество.
И можеш да си всякакъв размер -
по-бърза от света,
есенно цъфнала.
Трептиш
Проникваш екстатично
в звукове и форми.

Не се страхувай от целувката ми
Виж
как трансцендира тялото ти в чувство


И още:


Магията си ти

Поеми от дъха ми.
Съблечи тялото си
И облечи моя поглед.
Разтвори се в магията,
Която се опитвам да направя,
За да отпия от нея
И с теб да се слея.
Поднеси ми на табла
Ягодовите си чувства.
И знаеш ли,
Ще ги погълна
С твоите фантазии.

Добре изглежда значи ;))

P.S.
Ами ако нямам ягодови чувства
и фантазии,
а само реки от болки, истини и обич
текат във вените ми на талази?...

Поглъщам всякакви есенции, защото, както казваш на едно място, болката (например) е 'просто определен етап от развитието на душата.'
Няма неприятни вкусове - съвършенството съдържа всичко.

Прекрасно си го казал... И аз така :)

П.С. Ама това: "болката (например) е 'просто определен етап от развитието на душата.'" аз ли съм го казала наистина?!... Не че не мисля така, но вече не помня явно къде какво съм писала ;)

Изливаме от себе си частици
тук и там, пто друмищата на света широк,
и се надяваме да сме научили добре
поредния урок...

:) добре ми действаш на творческия дух явно, това сега го съчиних и ми хареса ;))

Във вените ми само фантазии... и най-накрая болката ми показа, че и аз имам душа...

Аня

Ако искаш можеш да прочетеш цялото ми творение, за което се вдъхнових при предния ми коментар в блога ти- ето тук ;):

http://candysays.blog.bg/viewpost.php?id=61262

Чакам.
Гледам как времето срива планини.
Как звездите следват своите пътища.
Чакам
да чуя твоя плач, сърце,
и твоето откровение.
Изтлявам и се раждам . . .
Отново и преди . . .
Отправил поглед в теб.
Очаквам да се преродиш
от блясък и страдание.


Гори сърце.
Гори и се пробуждай.
Отвъд те чакат нови светове.
Отвъд тъгата.
Нека те боли.
Че болката ще освети докрай
пътеката към свободата.

Радвам се за взаимодействието :)

И аз... Сигурно ще се случи пак ;))

Това как съм пропуснала :)))

Че ти да не си ме изчела до гащите?

Ами аз си чета... чета си...
май само това бях пропуснала :)))