Обичам да

Има толкова неща на света,
които да изживея.
Толкова, които да споделя. 
Всичко това мога да пропилея.
Каква свобода.

Обичам да кихам, да се прозявам, да се събуждам сутрин. Всяко утро е нова възможност за смисленост. Шанс да оправдая съществуването си. Перфектното предизвикателство.

Обичам да пея ‘Little Wonder’ с Дейвид Бауи. Без обаче да си бръсна веждите. Понякога смесвам Бaуи с Джагър и танцувам по улиците като луд шаман танца на слънцето.

Обичам малките животни.
Не защото са малки.
Не и защото са животни.
Пробвай пак.

Обичам да ходя за гъби. Веднъж прекарах десет часа в планината. Набрах петдесет кила манатарки, печурки и булки. Като се върнах, паднах в леглото и продължих да бера гъби насън. На следващия ден пак бях в гората. Нещата с гъбите явно отидоха твърде далеч (и аз с тях), защото през нощта сънувах, че съм гъба. Стигнах до извода, че не е нужно гъбите да се пушат, за да се получат видения.

Обичам да си изпуквам ушите по стар китайски метод. Светът става по-бистър и се усмихвам сякаш съм чул морето. Не препоръчвам да си пукате ушите твърде често, защото ще си изпукате бързо всички пукания и ще изпаднете в депресивна абстиненция. Също има опасност да добиете постоянен солен вкус в устата. А както знаете, солта е вредна за очите.

Обичам хората със стил, които могат с походка да се изразяват, с прическа да флиртуват и с жест да ти кажат да отидеш до магазина за бутилка вино, синьо сирене и презервативи, като пътьом изхвърлиш боклука.
Всъщност Стилът е субектът. Останалото е аксесоари.

Обичам да се друсам със страх. Аз имам един страх - от високото. Веднъж си закачих мартениците на една ограда и изпищях толкова високо, че получих уплах. Та обичам да се качвам нависоко, където петолинията свършват и освен облаци се вижда само Павароти. Стоя там и краката ми треперят от див телесен ужас. Адреналиново цунами отнася жалките останки на самоконтрола ми и предизвиква пълна загуба на рационалност и разумност, твърде близка до оргазъм. Това ми спестява купуването на субстанции или принизяването на друго същество до парче месо.

Обичам да крещяааааа сам в гората . . . от радост, че не знам къде съм и нищо никога не ще е същото. Гледам зелената маса, отделните дървета, листата. Техните жилки са като линии на живота. Всяка различна. И всички заедно в зеленината.

Обичам да измислям света. Да го рисувам, какъвто ми харесва. Да го обръщам като палачинка. Да му придавам смисъл.

И други такива неща . . обичам да . .

 

Обичам да 2

Още повече обичам да танцувам. Сигурно защото не мога. Дълго мислих как да се науча, докато случайно не открих . . Най-добрият подиум е градският транспорт. Качиш се в рейс или трамвай и се започва чудно кършене, ламбада с бабички и ученички, хопа-тропа, напред-назад, носиш се с всички. А разстоянието е съвсем некомсомолско. Оттогава не стъпвам по клубове. Жалко само, че затварят рано.

Езиците са друга моя страст. Особено дългите и пъргавите. Обичам да ги гъделичкам, засмуквам, а не са ли достатъчно ловки, ги панирам в масло. Още от малък тренирах сложни лингвистични техники на гърдите на майка ми. Даже роман мисля да напиша на нечия гърда, но още търся подходящата. Някои хора ме наричат цицоман, но те просто не разбират от изкуство. В тази връзка трябва да отбележа, че анатомията е дял на семиотиката. Всеки писател трябва да мине задължителен курс по граматика и прагматика на тялото. Мда, гърдите не са това, което са. Истинските неща са невидими за очите. Познавач е бил Екзюпери и не знам защо всички го мислят за детски автор. Това си е чиста педофилия.

Колкото повече обичам, толкова повече обичам (и една тавтология може да бъде красива). Любовта ще спаси света. Вярвам в това. Дори си мислех да организирам концерт под същото мото, на който да се съберат некрофили, педофили, геронтофили и други обичащи хора. Ще свирят Фил Колинс и сборна Филхармония, ще хапваме сандвичи с филе (за вегетарианците само филии), ще пием и ще филим, тоест ще се обичаме. За русофилите ще има блондинки, а за останалите Филипинки.

Толкова е велика любовта, че е родила фразата ‘бия те, защото те обичам’.  Жалко само, че на повечето мъже им е нужен алкохол, за да достигнат до това прозрение. Който пие, пее. Който пее, зло не мисли. Не мисли, а бие. Аристотел е виновен за всичко с неговите силогизми. Но не му казвайте, ще се разстрои. Има чувствителен стомах. Думите са като храната. Ако им липсват витамини, водят до слабост, та дори до слабоумие.

Красивите думи не са верни, верните думи не са красиви. Това каза един китаец, съседа бай Лао, малко преди да го пребият група скинове. Умря си неразбран като Шопенхауер и Ницше. Такава е съдбата на великите. Особено нощем.

Особено нощем. И вече е нощем. Опасно нещо са мислите. Помислиш го и то се случи. Цели вселени така са създадени. Защото някой ги е помислил. Всеки миг мислите ни се сгъстяват в звездни купове. Показвам ти моите. Приеми ги и светът ще порасне. Вземи този свят. В него нещата са каквито ги поискаш. Той е лекота и безпределност. Докъдето ти стигат мечтите.

мечтите стигат далеч....Обичам да ги преследвам, а най-много ги обичам, защото се сбъдват.
Успехи!

Приятен полен :)

welcome...:)))докъдето стигат мечтите...:)))

i dobre do6ul!!!:)

Наистина много ми хареса! :)))

/следващия път само малко увеличи буквите ... буквално :))) .... иначе са си добре, ... даже много добре!/

благодаря за почерпката :)))
усмихвам ти се!
:)

обикновено, но доста далеч от клишето. и доста смислено.
моето "обичам" се измерва с едно единствено изречение.
просто обичам вътрешното мълчание.

това малко нещо е изтъкано от онова наситено вътрешно мълчание, което избухва и ражда думите/формите. Подозирам, че този свят е създаден точно след дълъг период на на вътрешно насищане, сгъстено до плътността на сътворението ))

Всъщност в този ми вид писане думите са без значение. Затвориш ли очи, отвъд мисълта и семантиката, ще ме прочетеш като чиста енергия - един-единствен звук, побиращ всичко, звукът на тишината.

Обичам да пишеш и обичам да те чета. Благодаря за поздрава!!!

ето една причина да пиша по-често, че покрай академията напоследък съм се занемарил.

Занемаряването (за мен) е вид зимен сън. След него винаги можеш да почнеш да твориш с нови сили!!!

Даже си се повталил и ти е някак леко на душата и на дъто :))

btw... naposledak:) i az oib4am da obi4am... :P
aaa bai Lao e pi4 ;)

обичам да те чета

ти не ме четеш, а ме попиваш с едни други сетива, за каквито са писани (излъчени) тези текстове.
Мога само да си пожелая повече читатели като теб.

И аз го имам какво значи това? Благодарна ще съм да чуя твоето мнение

Накратко бих казал 'еба ли му мамата'. Надълго бих развил няколко теории по въпроса, без да мога да съм дори частично сигурен в тяхната достоверност. Например страхът от високо може да се дължи на травмиращо преживяване в детството, когато мозъкът е податлив към трайни запечатвания, които най-често остават до гроб. Друга теория е, че всеки страх е функция на дадена черта (или комбинация от черти) на характера. Примерно флегматиците може да са предразположени към страх от скорости, холериците към страх от високо, а меланхолиците към страх от всичко :)) На последно място остава възможността за влияния от колективното несъзнавано на Юнг или спомени от минали прераждания, но това са доста метафизични хипотези, които на този етап на развитие няма как да се проучат и следователно са продуктивни колкото хипотезата, че ме е страх от високо защото дворното куче Кендзо ме мрази и ме е урочасало с 'лошо око' (evil eye, от ориенталските митове). Туй то. Пий една мента и не го мисли много.
Аз лично смятам, че страховете имат функцията да развиват чувството ни за самоирония и да дават матрял за ебавка със себе си и писане на смешни импресии като горната. Пък и как иначе ще изпитаме щастието от това, че сме ги преодолели.

Поздрави и песни,
Нав

но просто се губя в блога ти. Отварям наслуки и си чета и чак сега попадам на отговора. Обеснява много неща. Бях на 3, когато родителите ми ме докараха от село в апартамент на 5 етаж, излязох на терасата и се ужасих, проснах се на пода като жаба и всичко се люлееше, а също съм и холерик, но под дълбоко прикритие ;0. Та така борбата със страха (а аз на моменти имам много, въртя едни сценарии с батални сцени) ще бъде продължителна и безмилостно жестока

А това е за теб
... и твоите писания пространни
запълват дългите ми нощи
обличат в ясни думи
това, което празният ми дух все още търси...
Понякога утеха, друг път радост
усмивка бегла, следвана от сенчица тъга.
Дали разбрах или приспах отново
трептенето във моята душа

Така ми действаш.
P.S.
От баба ми знам, че най-доброто средство против evil eye са псувните и това не е шега и все плюя по 3 пъти your way таквиз рабти да те не застигат.